Серия
Вълците от Мърси Фолс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shiver, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Двадесет и трета глава: Грейс
11°С

— Добро утро! — Татко ми хвърли бегъл поглед, докато наливаше кафе в някакъв термос. Беше много официално облечен като за събота, явно се опитваше да продаде имот на някой богат инвеститор. — Трябва да се срещна с Ралф в офиса в 8:30. Става дума за курорта Уиндхейвън.

Примигнах няколко пъти в опит да проясня замъгления си поглед. Чувствах цялото си тяло лепкаво и неподатливо на командите ми, все още неотърсило се напълно от пелената на съня.

— Не ми говори. Все още не съм будна.

В заобикалящата ме сънлива мъгла бегло проблясна чувство за вина, задето не бях малко по-мила. В крайна сметка не бях виждала татко от дни, а и отдавна не бяхме сядали, за да поговорим нормално. Сам и аз бяхме прекарали предишната вечер в разговор за странната стая с препарирани животни в дома на Кълпепър и притеснени размисли къде би могла да бъде следващата поява на Джак. А сега усещах тази обикновена сутрин в компанията на татко като внезапно и нежелано завръщане към живота ми отпреди да срещна Сам.

Баща ми махна с ръка към каната с кафе:

— Искаш ли?

Протегнах шепи към него:

— Сипи ми тук, ще си наплискам очите с него. Къде е мама? — Не чувах шум от горния етаж, а когато мама се подготвяше да излиза, това обикновено беше свързано със сериозно количество хаотични трясъци на гардеробни врати и тракане на токчета по пода.

— В някаква галерия в Минеаполис.

— Защо е излязла толкова рано? Всъщност е толкова рано, че на практика все още е вчера.

Татко нито се усмихна на шегата ми, нито отговори. Беше се загледал над главата ми към телевизора, където вървеше някакво утринно токшоу. Гостът, облечен с дрехи в цвят каки, беше заобиколен от всякакви малки животинки в кутии и клетки. Това бързо извика в съзнанието ми неприятно живия спомен за стаята с животните, която Сам ми беше описал. Татко се намръщи, когато един от двамата водещи предпазливо вдигна някакво опосумче, което изсъска в лицето му. Прокашлях се.

— Татко. Моля за малко внимание. Дай ми чаша за кафе и я напълни или ще умра, а няма кой да ти помогне да се отървеш от тялото.

Без да откъсва поглед от телевизора, той се пресегна към шкафа. В опипването си на сляпо по лавицата изненадващо успя да хване именно любимата ми чаша — синя, с неправилна форма, направена от някакъв приятел на мама — след което я плъзна по плота към мен заедно каната с кафе. Парата се издигна към лицето ми, докато си наливах.

— Е, Грейс, как върви училището? — попитах се сама.

Татко кимна разсеяно, загледан в бебенце коала, размахващо лапички в ръцете на госта.

— Ами чудесно — продължих и татко измърмори нещо одобрително. После добавих: — Нищо особено, като изключим пандите, които ни донесоха, и факта, че уволниха всички учители и назначиха на местата им диваци канибали… — Млъкнах, за да проверя дали съм привлякла вниманието му, и продължих. — Освен това училището се подпали, писаха ми двойка по театрално майсторство, а след това правих секс, секс, секс, секс и секс.

Татко присви леко очи и се обърна намръщено към мен:

— Какво каза, че ви преподават в училище?

Е, беше дочул нещо от всичко, което казах, това поне можех да му призная.

— Нищо интересно. Трябва да пишем кратки разкази по английски. Отвратително е. Нямам съвършено никакъв талант в писането на художествена литература.

— Разкази за секса? — попита той със съмнение.

Въздъхнах.

— Отивай на работа, татко, ще закъснееш.

Той се почеса по брадичката. Беше пропуснал да се обръсне.

— Това ме подсети. Трябва да върна комплекта за почистване на Том. Виждала ли си го.

— Трябва да върнеш какъв комплект на кого?

— Комплектът за почистване на пушки. Май го оставих някъде тук. — Той приклекна и започна да тършува в шкафа под мивката.

Сбърчих вежди:

— Защо пък ти е комплект за почистване на пушки?

Той махна с ръка към кабинета си.

— Ами за пушката.

Усетих как тихи предупредителни камбанки започват да звънят плахо нейде из главата ми. Знаех, че татко има пушка. Висеше на стената в кабинета му. Но нямах спомен някога да я е чистил. Пък и принципно човек почиства оръжията, след като ги използва, нали така?

— И защо взе назаем този комплект?

— Том ми го даде, за да си почистя пушката след онази вечер. Знам, че трябва да я чистя по-често, но просто не се сещам за нея, когато не я използвам.

— Том Кълпепър?

Той вдигна глава над плота, държейки някаква бутилка в ръка.

— Да.

— Ходил си да стреляш с Том Кълпепър? На онази хайка за вълците?

Усещах, че лицето ми е пламнало. Молех се татко да отговори отрицателно.

Той ме погледна. По начин, чието логично вербално продължение обикновено беше реплика от сорта на Грейс, недей така. По принцип си толкова разумно момиче.

— Нещо трябваше да се направи, Грейс.

— Бил си с ловната дружинка? Тази, която избиваше вълците? — попитах. — Не мога да повярвам, че ти… — Представата за татко, промъкващ се сред дърветата с пушка в ръка, докато вълците бягат някъде пред него, изведнъж стана болезнено ярка. Опитах се да я изтрия от съзнанието си.

— Грейс, направих го и заради теб — каза той.

Гласът ми беше много тих:

— Застреля ли някой от тях?

Татко явно осъзна, че този въпрос е много важен.

— Само предупредителни изстрели във въздуха — отвърна.

Не знаех дали казва истината, но така или иначе не исках да разговарям с него повече. Тръснах глава и се извърнах.

— Не се вкисвай — помоли татко. Стана, целуна ме по бузата — останах съвършено неподвижна, докато го правеше — след което взе термоса и куфарчето си. — Бъди послушна. Ще се видим по-късно.

Останах в кухнята, обвила с ръце синята си чаша, слушайки как звукът от двигателя на татковия „Таурус“ се отдалечава. После къщата отново потъна в обичайната си тишина, едновременно успокояваща и депресираща. Утрин като всяка друга — аз, тишината и чашата с кафе в ръцете ми. Само дето не беше утрин като всяка друга. Думите на татко… предупредителни изстрели… все още витаеха край мен.

Той знаеше какво е отношението ми към вълците и въпреки това бе кроил планове с Том Кълпепър зад гърба ми.

Чувствах се предадена.

Шум на вратата привлече вниманието ми. Сам стоеше в коридора с коса все още мокра от душа. На лицето му бе изписан въпрос, но аз не казах нищо. Чудех се какво ли би направил татко, ако научеше за Сам.