Сюзън Уигс
Болезнено щастие (30)

30.

Беше толкова хубаво да се събужда с жена в прегръдките си, че Майк не помръдна и мускулче, освен да отвори едното си око в шест сутринта. Никога нямаше нужда от будилник — всеки ден се събуждаше сам по едно и също време.

Тук, в тази изолирана къща, нямаше нужда да спускат пердетата, за да се усамотят, и през големия прозорец се разкриваше зашеметяваща гледка към морето. Слънцето все още не бе изгряло, но сребърният му блясък повдигаше небето отвъд хоризонта и изпращаше светло сияние в тихата спалня.

Той внимателно се изправи на единия си лакът и се загледа в спящата Сандра. Само при вида й се развълнува. Гладка кожа и необезпокоено чело, копринена коса, пръсната по възглавницата, плътни устни, леко разтворени, с цвят на розова пъпка. Радваше се, че бе останал, макар и да разбираше, че това променя нещата между тях. Можеше да се принуди да го нарече с име, нещо, което досега умишлено избягваше.

Съществуваха всякакъв вид полезни фрази — срещаха се. Имаха връзка, каквото и да означаваше това. Проблемът бе там, че нито едно от тях вече не отговаряше на действителността.

Всичко, което знаеше, бе, че тя запълваше онези места в него, които бяха празни от много време насам, и не искаше да я остави да си замине. Но тайните й бяха много дълбоки и тя ги криеше от него.

Чудеше се дали някога щеше да му позволи да я опознае изцяло.

Той докосна с устни слепоочието й; от него се излъчваше нежност. Тя бе като шлифованото стъкло на античните прозорци в спалнята й — изящно изработено, винаги променливо, превключвайки от слънчево сияние до тъмнина при най-малката промяна в светлината.

Още от самото начало той бе усетил, че Сандра крие част от себе си, дори и след като предаде тялото си и изрече на пресекулки и шепнешком признанието, че го обича. Не беше му дала всичко, знаеше го. Все още криеше нещо от себе си.

Точен като часовник, Зеке се събуди в шест и половина и задраска по вратата. Майк измърмори тихо и стана, без да обръща внимание на сънения и жаловит протест, който се разнесе от разбърканите завивки. Той обеща, че ще се върне, нахлузи дънките и се запъти да изведе кучето.

В къщата бе толкова студено, че дъхът му почти се виждаше. Не му харесваше, че Сандра живее на такова място, ден след ден, и се събужда в несигурно бъдеще. Зареди печката, постави кафето и почувства сутрешната рутина естествена като дишането.

Докато кафето се вареше, Майк наблюдаваше как Зеке припка по дюните към плажа. Океанът бе неподвижен и непроницаем, изгряващото слънце бе засенчено от облаци с цвят на окислен метал. Суровата красота на брега, груба и първична, му въздейства както винаги.

Майк се наведе към рамката на прозореца и се загледа. Почувства рядко и дълбоко усещане за свързаност с това място: това бе пейзажът от детството му, където бе научил тайните на заливчетата и мочурищата, крясъците на чайките, сирените на корабите, превъплъщенията на морето. Странно, но той се бе влюбил както в собственичката, така и в къщата.

Зеке разгони ято гларуси по мокрия пясък и Майк се усмихна на веселото настроение на кучето. Кафе-машината изсъска и спря и той се върна в кухнята. Наля две чаши и ги занесе горе. Сандра седеше в леглото с разчорлена коса и устните й се разтеглиха в лека усмивка.

— Благословен да си — каза тя и се протегна да вземе предложената чаша. — Когато ми замириса на кафе, помислих, че сънувам. — Сандра отпи глътка, сетне се начумери, загледана в нещо на пода. — Какво е това?

С палец и показалец Майк внимателно вдигна парцалив кафяв предмет.

— Опа — каза той. — Това да не е старото плюшено мече, което държеше на леглото? Сигурно Зеке му е видял сметката. — От него висяха прогнили парцали.

— Виктор го спечели при хвърляне на обръчи в деня, в който ми предложи брак. — Тя замълча, след което добави: — Хвърли го в коша.

— Съжалявам — промърмори Майк и занесе разкъсаната играчка в банята. Когато се върна, Сандра бе хванала с две ръце чашата и го гледаше с такъв съсредоточен поглед, че той се обърна и заразглежда с престорен интерес наскоро поправения прозорец към залива. Поне по къщата й бе свършил дяволски много работа. Издръжливите линии на архитектурата и неповторимата гледка от прозореца придаваха на къщата притегателна сила. В процеса на ремонтните дейности къщата ставаше толкова хубава, колкото и мястото, на което бе построена.

Телефонът му звънна, Майк заопипва струпаните дрехи и го намери закачен за колана на дънките му.

— Майк Малой.

— Анджела се обажда.

— Анджела! — с крайчеца на очите си Майк забеляза как Сандра се стегна и придърпа завивките. — Децата добре ли са?

— Абсолютно! Слушай, можеш ли да ми направиш една услуга? Днес училището е затворено — отново някакъв проблем с теч в парното отопление. Трябва да отида до Провидънс. Можеш ли да вземеш децата?

— Разбира се. Ще дойда след половин час.

— Благодаря, Майк!

Докато се обличаше, той обясни ситуацията на Сандра.

— Можеш ли да предадеш на Фил да ми се обади, когато дойде? Днес ще имаме още една инспекция за електрическата мрежа. Искаше ми се да присъствам, но децата ще са с мен, така че ще трябва да отложа.

— Доведи ги тук — предложи тя разумен изход.

Майк прокара ръка по наболата си брада. Още един нов завой по пътя. Да събере децата си и Сандра на разходка с яхтата беше едно. Да прекарат деня в къщата й бе съвсем друго; не беше сигурен как да го приеме.

— Не мога да те карам да…

— Малой. Децата ти ми харесват. За мен ще е удоволствие да се занимавам с тях днес. — Тя му подаде розова еднократна самобръсначка. — По-добре се избръсни.

Сандра прекара сутринта в радостна омара. Присъствието на Малой и децата му възвърнаха равновесието в света й. Всичко изглеждаше абсолютно ново и вълшебно, боядисано в по-светли краски, по-ясно и отчетливо. Тя приготви препечени кифлички с масло и боровинки и бе възнаградена от блажената физиономия на лицето на Кевин, когато момчето влезе в кухнята и подуши аромата от фурната.

След като двамата със сестра му изгълтаха по няколко кифлички, Кевин и Сандра изиграха половин дузина игри на дама. Той не прояви никаква милост и я би няколко пъти. Сандра даде на Мери Маргарет химикала и тетрадката, които й бе обещала и момичето прекара цял час, приведена над тетрадката, пишейки в нея, докато пръстите й се схванаха. Сандра попита Мери Маргарет дали би искала да прочете „Прости дарове“ в ръкописната му форма и момичето подскочи от радост. Седна на бюрото на Сандра в библиотечната ниша и потъна в четене на прясно напечатаните страници, разгръщайки ги с усърдно благоговение.

— Ами ако си объркала правописа на някоя дума? — попита тя.

Сандра й подаде самозалепващи се листчета.

— Залепи едно от тези и аз ще я поправя.

— Наистина ли?

— Разбира се. Ще поставя името ти на страницата с благодарностите.

— Страхотно!

Мери Маргарет прибра косата зад ухото си и се зае да чете усърдно и съсредоточено и съвсем скоро забрави за непрекъснатия парад от работници, минаващи през стаята.

Кевин се разсея от доставката на дървен материал, а баща му му даде каска и му позволи да се мотае наоколо, докато работниците сортираха и струпваха дървен материал.

Присъствието на децата в къщата превърна деня в празник. Сандра се чудеше какво ли си мислеха за връзката й с Майк. До този момент Мери Маргарет навярно разбираше, че те са повече от приятели, но Сандра се надяваше момичето да не се е досетило колко повече. Колебливото им одобрение можеше да охладнее, ако я възприемеха като заплаха, конкурираща ги за чувствата на баща им.

След обяда — сандвичи с рибна консерва, които Кевин доволно погълна — Сандра изведе децата на разходка по плажа, а Зеке заприпка пред тях. Той тичаше, лаеше по плискащите се в брега вълни и гонеше крещящите чайки. Кевин бе също почти толкова игрив и тичаше с разкопчано яке и развързани обувки, издаваше звуци на самолет и потапяше въображаеми цели.

Мери Маргарет криволичеше по плажа, събираше черупки и парченца цветни стъкла и ги прибираше в джоба си.

— Бабата на Шарлот няма да се оправи, нали? В книгата ти.

— Няма. — Сандра нямаше намерение да говори с недомлъвки с това дете, нито да й казва, че ще трябва да прочете книгата, за да разбере. Мери Маргарет беше момиче, което харесваше честността и можеше да усети фалша от цяла миля. — Не, бабата няма да се оправи. Но Шарлот ще се промени.

— Тя определено има много проблеми. Лоши оценки в училище, майка й непрекъснато работи, баба й с всеки изминал ден става все по-зле и по-зле.

— Така става в романите. Поне в моите романи. Понякога героят открива, че няма идеално разрешение, но въпреки това продължава с още по-голямо усърдие да го търси.

— О, отврат! — изпищя Кевин и се затича към тях, а Зеке го последва.

— Какво има? — попита Сандра.

— Зеке намери някаква смрад и се отъркаля в нея. Отврат! Отврат! Отврат! — Кевин издаде звук като че ли му се гади и се престори, че ще повърне на пясъка.

Сандра и Мери Маргарет се отдръпнаха погнусено от кучето. Нещо мъртво, лигаво и грубо бе полепнало по козината му, а то заподскача край тях в кръг убедено, че това бе някаква нова игра.

— Ух, как вони! — каза Мери Маргарет.

— Ще трябва да го изкъпем — добави Сандра и сбърчи нос.

— Дума да не става! Нямам намерение да…

— Всички ще се включим — Сандра подсвирна към Зеке, потупа крака си и се насочи към къщата. В гаража намери стара покривка за пикник, загърна с нея Зеке, хвана миризливото същество под мишница и замарширува нагоре към банята.

— Напълни ваната с хладка вода — каза тя на Кевин.

— Какво е хладка? — попита той.

Мери Маргарет изблещи очи.

— Ще ти кажа какво.

Сандра хвърли крадешком преценяващ поглед на банята и се замоли да не забележат някаква следа от Майк. Розовата пластмасова самобръсначка до мивката изглеждаше достатъчно невинно, надяваше се тя. Опита се да не мисли за неописуемите удоволствия, които бе изпитала тук предната нощ, но тялото й си ги припомни и я обля топла сладострастна вълна. Не й се искаше децата му да разберат, че Майк бе прекарал нощта при нея. Все още не бе готова за това. А беше абсолютно убедена, че и те не бяха.

— Имаш ли шампоан за кучета? — попита Кевин, а въпросът му прогони всякакви остатъчни похотливи вълни.

— Тя няма куче, малоумнико! — скастри го сестра му, а той й се изплези.

— Вземи онова синьо шише — Това бе френски шампоан с биокомпоненти от Бергдорф Гудман в Ню Йорк.

Мери Маргарет изсипа около половината шише.

Сандра избърса с покривката по-съществената част от мръсотията, след което пъхна кучето във ваната, цялата изпълнена със сапунени мехурчета. Зеке се паникьоса и зацапа яростно с крака в опити да се отръска. Кевин пищеше радостно, докато двамата с Мери Маргарет се редуваха да сапунисват злочестото, треперещо куче и да го търкат с люфената гъба, която Сандра никога вече нямаше да използва.

— Погледни колко е кльощав — каза Кевин и вдигна кучето да покаже слабата му физика.

Докато брат й се заливаше от смях, Мери Маргарет продължаваше да търка.

— Хей, вижте! — каза тя. — Козината му всъщност е бяла. Винаги съм си мислела, че е сива.

Сандра най-сетне съжали Зеке. Източи водата от ваната и го пъхна под душа, а Зеке зави жално. Когато спря водата, тя загърна кучето с дебела египетска памучна хавлия — сватбен подарък от лелята на Виктор, която им бе пратила цяла дузина такива в бляскава червена кутия.

Зеке затрепери неконтролируемо и захленчи като бебе.

— Ами ако настине? — Мери Маргарет прехапа устни.

— Я ми подай онзи сешоар — посочи Сандра. — И четката — добави тя.

— Това не е ли твоята четка за коса? — попита Мери Маргарет.

— Ще си купя друга — примири се Сандра.

На Зеке тази част му хареса — сушенето и сресването. Според Кевин беше много забавно как кучето си пъхаше носа под топлата въздушна струя. Мери Маргарет бе очарована.

— Той е красив! — отбеляза тя. — Почти прилича на истински пудел. Но лицето му се губи под цялата тази козина. Вероятно изобщо даже не вижда. Според мен трябва да се подстриже.

— Току-що изрече вълшебни думички, Мери Маргарет. — Сандра се превъплъти в жена с мисия. Изпрати Кевин да донесе ножиците — същите, с които бе подстригала Майк предната нощ. Да направи прическа на куче бе ново предизвикателство. Постави Зеке на шкафчето до прозореца и даде инструкции на Кевин да го държи. И двете хлапета непрекъснато сипеха съвети, докато Сандра го подстригваше.

— Направи му пухкава топка на опашката, както ги показват по изложбите.

— Можем ли да му оставим повече козина тук?

— Да му направим папийонка!

— Защо не лакираме ноктите му?

Час по-късно Зеке изглеждаше идеално подстриган, като за изложба. Тримата отстъпиха и го погледнаха с възхита.

Кучето скочи от шкафчето и закрачи наперено, доволно от оказаното му внимание.

— Мислиш ли, че знае? — зачуди се Кевин.

— Трудно е да се каже. — Сандра хвърли поглед на банята — неразбория от мокри кърпи и бяла кучешка козина.

— Хайде да го покажем на татко! — Кевин се затича в коридора, а Мери Маргарет и Зеке се затичаха по петите му. Сандра ги последва по-бавно, замислена колко забавни бяха тези хлапета и й се искаше денят никога да не свършва.

Сандра гледаше децата и нещо вътре в нея се стегна. Преди не вярваше в съществуването на съвършената любов, но това бе най-близко до съвършенството. Обхвана я рядко доволство. Възможността, обещанието за щастие с Майк и децата му се развяха пред нея в лъжливи надежди. Този ден бяха като едно семейство, функционираха като такова. Дали го бяха планирали или не, но двамата с Малой отвориха вратата на още един вид близост, по-дълбока и по-истинска — може би дори по-силна.

Но докато слизаше по стълбите Сандра почувства старите пориви на страха отново да я обхващат като зловещо затишие преди буря.

В салона долу Майк приказваше с Фил и работниците. Те вдигнаха погледи, когато децата му и кучето затрополиха по стълбите. Майк зяпна при вида на бялото пухче, което припкаше през фоайето към него.

— Исусе Христе! — промърмори той и изтърва молива на пода.

Другите заподскачаха от крак на крак и започнаха да се ръчкат с лакът.

— Зеке! — проговори Майк. — Зеке, приятелче! О, какво са ти сторили?

— Не е ли възхитителен? — изгука Мери Маргарет. Тя вдигна кучето и го поднесе на баща си като подарък. — Не е ли изключително сладък?

— Хубав пудел, Малой — каза Фил. — По-добре е да си тръгваме вече. — Тримата се изнизаха, докато Майк клатеше разочаровано глава. Той протегна кучето пред себе си. Зеке се замята доволно, изви се към него и го близна по лицето.

Само Сандра чу затръшването на врата на кола. През страничното прозорче забеляза вишнево волво, паркирано в алеята, и красива, привлекателна жена, която се запъти към вратата.

Нямаше съмнение коя бе гостенката поради поразителната прилика с Мери Маргарет. Сандра преглътна надигналата се буца в гърлото й, успокои се и отвори вратата пред бившата съпруга на Малой.

— З… — думата запъна в гърлото й. Божичко, не сега!

Жената като че ли я разпозна и след това на лицето й се изписа подозрение.

— З… да, здравейте — успя най-сетне да произнесе Сандра.

— Здрасти, мамо! — Кевин изтича към верандата. — Я виж, подстригахме Зеке.

— Много хубаво, сладкия ми.

В по-близък план Анджела бе повече от привлекателна. Тя бе доста красива в лъскав, захаросан стил. Беше облечена в тъмно кашмирено палто и тънки кожени ръкавици с цвят на карамел.

Сандра се опита да не мисли за собствения си външен вид — стар пуловер и дънки, замърсени от къпането на кучето.

— Приятно ми е — каза тя. — Аз съм Сандра Уинслоу.

— Анджела Фалко. — Думите й бяха резки, почти груби. Тя погледна през Сандра. — Майк?

— Хей, Анджела! Какво правиш тук?

— Срещата приключи по-рано, така че си помислих да мина да взема децата и да ти спестя разходката до Нюпорт. Спрях на пристанището, но някой ми каза, че си тук. — Думата тук бе произнесена така, сякаш ставаше въпрос за някой от вътрешните кръгове на ада на Данте. — Хайде, деца. Вземете палтата си и да тръгваме. — Тя се обърна към Сандра. — Беше ми приятно да се запознаем.

Децата благодариха на Сандра без да им напомнят и помахаха за довиждане. Майк ги изпрати до колата, целуна и двамата, след което с Кевин си плеснаха ръцете. Двамата с Анджела размениха няколко думи, а Сандра ги гледаше от прага, хванала Зеке под мишница.

Тя наблюдаваше внимателно как Анджела вдигна поглед към Майк, приведе се леко напред, постави ръка на рамото му — жест, който говореше за притежание и интимност. Сандра се зачуди дали така й се струва, или наистина между тях прескочи някаква сексуална енергия. Двамата бяха женени от много години. Макар и разведени, вероятно все още си спомняха любовния почерк на другия, безмълвното общуване, което се получаваше при двойки, женени от дълги години.

След като си тръгнаха, Майк се върна и отново поклати глава при вида на Зеке.

— Изобщо не прилича на себе си.

Сандра пусна кучето и затвори вратата.

— Много сковано се получи — промълви тя.

Той я погледна в лицето и я придърпа в прегръдката си.

— Не се впрягай.

— Не мога, Майк. Не ме бива в това… — Думите й заглъхнаха в рамото му.

— В какво? — отдръпна се той назад.

— Ах… не знам. Каквото и да е това. Ходенето ни. Това ходене ли се нарича?

— О, да.

— Ти имаш друг живот на друга планета, поне така ми изглежда. Бившата ти, децата ти, приятелите и семейството ти. Нямам представа как ще се впиша в живота ти.

— Ще разберем.

— Наистина ли? — Тя спря и прокара ръка по рамото му и надолу, сякаш искаше да изтрие докосването на Анджела. — Трябва ли?

— Защо?

— Има милион причини. Ти живееш на яхта. Аз ще тръгна веднага след като продам къщата. Ти не можеш да напуснеш Рай, а аз… аз не мога да остана.

— Защо не? Заради делото ли?

— Заради много причини. — Сандра притисна чело в гърдите му и се заслуша в нежното туптене на сърцето му.

Той повдигна лицето й и я погледна.

— Ти обичаш тази къща, това място.

И теб. Но Сандра не го изрече гласно. Любовта им беше несигурна и нова като проблясване на слънчев лъч по заледена повърхност. Може би точно поради това не можеше да реши точно къде да отиде, веднага след като бъдеше свободна да напусне.

— Това е само място за живеене. Аз просто преминавам от тук.

— Можеш да решиш да останеш. Или ти е твърде трудно?

Сандра се отдръпна, предизвикана от въпроса му, и в отговор зададе свой въпрос.

— Това ли искаш? Да не ме молиш да остана?

Майк се поколеба. В това негово колебание Сандра усети поражението му. Той знаеше изхода, така както и тя.

— Ами ако е така? — каза той.

— Не знам, Малой. Вече не знам абсолютно нищо.