Сюзън Уигс
Болезнено щастие (38)

38.

Дневник

Девети април, вторник

Десет неща, с които да се захвана за в бъдеще:

1. Да измисля десет мъчения за Виктор Уинслоу.

2. Да се заема с кариера като обществен говорител.

3. Да напиша всичко в мемоари и да участвам в телевизионни предавания.

4. Да се отбия в аптеката и да купя тест за бременност.

Много време измина преди Сандра да се съвземе от хаоса в съда. Въпреки всичко, което се бе случило, някои неща изобщо не се промениха. В присъствието на Виктор всички изглеждаха като подгряваща група на рок звезда. Всички биваха засенчвани от изгарящата му, почти маниакална енергия. Дори и след като оголи душата си пред пресата, той отново поглъщаше цялото внимание.

Но този ден се бяха фокусирали върху нея. Всички искаха да говорят със Сандра — Виктор, родителите му, адвокатът й, Спарки, пресата. Тя едва не се удави във вниманието им, заливана от въпроси. Успя да изпрати телеграфичен отчаян поглед към родителите си. Джойс я избута в тоалетната и застана на пост пред вратата. Със Сандра си смениха палтата и шапките, нахлупиха ги ниско над очите, сведоха глави и напуснаха сградата през задния двор.

Размени колата с родителите си, които отпътуваха, следвани от Джойс. Новинарските микробуси ги последваха, а Сандра взе гранд маркиза и тихо и незабелязано се върна в Блу мун бийч.

Сълзи се стичаха по бузите й докато шофираше към къщи — те не изразяваха нито скръб, нито радост, а просто разтърсващо облекчение. Почувства се празна, пречистена до дъно.

Късно следобед успя да се прибере във вече хубавата си къща. Изолирана и красива, тя й напомняше на самотна идеална раковина, изхвърлена на изоставения бряг.

Телефонът звънеше непрекъснато; вместо да го вдигне, тя го изключи. В скърцащата тишина на старата къща Сандра чуваше ударите на сърцето си. Захвърли чуждото палто и шапка на стола и се загледа през големия прозорец, замислена за несигурното бъдеще.

Животът й отново бе направил рязък завой. Вече не беше съпруга убийца, а жертва на разстроен мъж, чието най-голямо престъпление бе да обича твърде страстно и да се страхува от истинската си същност. Предполагаше, че щеше да му прости някой ден… но не и днес. Сега просто трябваше да свикне с мисълта, че кошмарът от изминалата година вече бе приключил.

Но тя все още бе Санди Бабкок, която пишеше оспорвани романи и понякога заекваше.

Погледът й попадна върху факса. Машината бе изплюла дълго непрекъснато руло хартия, което висеше от бюрото. Сандра хвърли нехаен поглед върху първата страница.

Книгата й бе спечелила наградата Ади. Макар че тази чест представляваше най-високото постижение в кариерата й, новината отекна през нея като през кухина. Ето какво представляваше тя — кухина, в която нямаше нищо, което да изпита наслада от появилите се благословии. Взе си няколко „М&М“ от купичката до бюрото. Може би трябваше да се обади на родителите си, да сподели с тях добрата новина, но… На фона на драматичното възкръсване на Виктор всичко друго изглеждаше тривиално. А фактът, че именно Майк го беше накарал да се появи — с рани и охлузвания, които говореха за борба, — омаловажаваше всичко друго.

Останалите страници от факса нямаха връзка с наградата. Преди тях имаше надраскана на ръка бележка на бланката на Спарки:

„Не можах да припаря до теб днес. Присъедини се към света и си купи телефонен секретар. Новина! Намерих ти купувач. Ще дойде да се видите в шест следобед. Това ще ти хареса. Следва предложение. Предлагам да приемеш с всичките допълнителни условия.“

Сандра погледна часовника. Почти шест следобед. Навлече якето и припряно излезе, прекоси двора и нагази по дюните. Пясък навлезе в обувките й, но на Сандра не й пукаше. Не й пукаше за факта, че отново бяга — избягваше проблемите си, вместо да се изправи с лице срещу тях.

Тя застана на брега на морето, наслаждавайки се на бриза, и се заслуша в плискането на вълните. На хоризонта корона от облаци отразяваше цвета на залеза. Всичко се случваше толкова бързо, но спокойният ритъм на непроменливото море я успокояваше с непрекъснатия си ритъм.

Целта й беше да продаде къщата и да се махне, но постигането й бе горчиво-сладка победа. А сега какво? — запита се тя. Манхатън? Мендочино? Атина, Хонконг, Копенхаген?

Чудеше се кой ли щеше да живее на това място след нея. Щастлива двойка, която едва поема по общия си път и търси приказна обстановка за децата си? А може би двама жизнерадостни пенсионери, които всяка сутрин щяха да седят заедно на верандата и да посрещат изгрева на слънцето? Сега, когато предложението бе вече реалност, Сандра почувства всепоглъщаща я тъга. Толкова трудно щеше да й бъде да зареже къщата след всичкото това време, което бе прекарала в нея, след цялата енергия, която бе вложила в реставрирането на порутената стара къща, след всичките препирни с Майк за леките поправки и пантите на вратите, след всичкото време, през което се бяха любили в спалнята с висок таван и с изглед към безкрайното море. Без да иска, Сандра бе изпълнила къщата със спомени и сега не желаеше да я напуска.

Сърцето я заболя от усилията да сдържа емоциите си. Такъв беше планът й, напомни си тя. Но дълбоко в себе си знаеше, че греши. Беше достигнала момент от живота си, в който можеше да отиде където си пожелае — но единственото място, на което искаше да бъде, бе тук, точно тук, в Рай.

Лек следобеден бриз с едва доловим дъх на лято пролази по горния край на пясъка. Сандра потъна в спомени, които не й даваха мира. Замисли се за Мери Маргарет и Кевин и колко много им харесваше да идват тук, дори през зимата, да играят, да викат и да тичат пред вълните, да хвърлят пръчки на кучето. Спомни си как се бе почувствала, когато Майк я прегърна за първи път, макар и това да беше за урока по танци. Мислеше си за деня, в който й запали огън на брега и топлеше ръцете й с неговите. Може би тогава, каза си тя. Може би това бе денят, в който започна да го обича.

Той бе поел празната й, разнебитена съборетина и я превърна в истински дом. Блу мун бийч бе част от нея, навярно най-добрата й част, но Сандра не планираше да се влюбва в това място.

Нито пък в Майк. Тя го беше пуснала в къщата си, в живота си, а той беше намерил път към сърцето й.

Дочу далечен шум от двигател и отпусна рамене с надеждата, че Спарки и купувачът няма да я забележат. Може би просто щяха да си тръгнат. В момента й се искаше целият свят да я остави на мира.

Над дюните долетя остър лай и я стресна. Секунди по-късно Зеке заподскача по песъчливия склон — бяло петно с изплезен език. Сърцето й внезапно подскочи. Но всичко в нея се смрази в мига, в който зърна Майк. Осветен от вечерното слънце зад гърба му, той като че ли се появи с червено-златист ореол. Сандра присви очи и засенчи лицето си с ръка.

Парещи сълзи заседнаха в гърлото й. Той й липсваше, всичко в него й липсваше — как вдига поглед в стаята и го вижда да я наблюдава с усмихнати очи; как си подсвирква с уста докато работи; ароматът на възглавницата му, когато става сутрин от леглото; интимните моменти, толкова дълбоки и истински, че тя откри нов човек в себе си. Майк се бе промъкнал през ледената й стена и Сандра никога вече нямаше да бъде същата.

Но тя не знаеше какво да каже след всичко, което се бе случило. Не знаеше как да започне отново.

— Здравей, Малой! — Удивително! Беше произнесла проблемната си дума здравей без колебание. — Или може би трябва да кажа детектив Малой?

— Не беше много лошо за един общ работник.

Слабият тен — тен от Флорида — му придаваше по-груб и малко екзотичен вид. Забеляза, че лявото му око е подуто и посиняло.

— Не си си губил времето.

— Трябваше да си намеря някаква занимавка след като ме уволни. — Той премести тежестта си на единия си крак и мушна палец в колана на дънките си. Едва сега Сандра осъзна, че е притеснен. — Добре ли мина? — попита той. — Искам да кажа в съда.

— При Виктор всичко минава добре, дори и публичната му изповед. Репортерите направо се разплакаха. Обеща какво ли не — че веднага ще ми даде развод, че ще уреди бъркотията с финансите, че ще се разправи с обвиненията за измама за застраховката, че ще поеме всички съдебни разноски. След всичките тези събития той все още си е старият Виктор, все още е добър в уреждането на всичко.

— Това не ме изненадва.

— А… ти какво правиш тук? — принуди се да попита тя.

— Забравих нещо.

— Какво? — запита тя и започна да прехвърля разни варианти. Може би беше забравил някой инструмент, излишен кабел, четката си за зъби в банята, някоя малка частица от себе си, която му бе необходима, за да продължи нататък.

Майк се поколеба и пое дълбоко дъх.

— Сърцето си.

Сандра пъхна ръце в джобовете и отстъпи.

— Господи, Малой! Винаги успяваш в това.

— В кое?

— Караш ме… — Караш ме да се нуждая от теб повече, отколкото се нуждая от следващата си глътка въздух. Тя примигна бързо, осъзнавайки, че съвсем малко й остава да се разпадне. — Много неща трябва да обсъдим, но сега не е подходящо. Някой идва.

— Знам. — Той пристъпи към Сандра. Вятърът заигра с тъмната му коса, а слънцето се отрази в усмивката му. Сандра не можеше да отмести поглед от тъмното му око — цялата се разтрепери от почуда. Никой никога не се беше бил заради нея.

— Спарки води купувач за къщата. — Най-накрая една сълза се отрони от очите й и тя я изтри с опакото на дланта си, но на нейно място бързо се появи друга.

— И това знам. — С безкрайна нежност той докосна с палец бузата й и пое сълзата.

От ласката му Сандра леко се олюля.

— Откъде?

— Санди! — той постави ръце на раменете й и я подкрепи.

Искаше й се да потъне в него, да се изгуби в него, но някакво безпокойство я сковаваше.

— Какво?

— Предложението е от мен.

— Какво?

— Предлагам да купя къщата.

— Малой… Майк!

— Знам, че си планирала да напуснеш Рай, но всичко вече е различно. Хората тук ще простят на Виктор, или не, тяхна работа. Но той те реабилитира и сега вече няма причини да напускаш.

Сандра се заслуша в гонещите се към брега вълни, в жаловития писък на дъждосвирец в небето. След това пое дълбоко дъх и попита:

— Има ли причина да остана?

Майк я хвана за ръката и я стисна силно с хладните си пръсти. Когато й се усмихна, тя затаи дъх.

— Спарки не ти ли обясни договора? Има допълнително условие.

— Което е?

— Ами… то не фигурира точно в договора. Това е предложение за брак.

Внезапен шум в ушите й заглуши рева на вълните, вятъра, всичко. Не чуваше нито звук освен ехото на думите му, което я изпълваше с вълшебство и магия. След известно време гласът й се възвърна.

— Майк! О, божичко!

— Обичам те, Санди! Децата и аз — всички те обичаме. Остани тук и се омъжи за мен. Ожени се за нас. Ще довършим къщата заедно. Ще се караме за боята, мазилката, шкафчетата… Виждал съм как гледаш, когато крачиш из къщата с мен. Точно това искаш, Санди.

— Няма да се получи. Как би могло, когато Анджела…

— Не се притеснявай за нея. — Гласът му бе рязък и решителен и Сандра се сепна.

— Тя е майка на децата ти. Тя винаги ще е част от живота ти, Майк. Мощна част. А тя не иска да се доближавам до децата.

— Не става въпрос какво иска тя. След известно време ще свикне с мисълта — няма да й дам друг избор. Тя просто не очакваше, че ще си намеря друга жена. — Вятърът духна кичур коса върху лицето й и Майк го отметна с ръка. — Тя изобщо не е предполагала, че… мога да обичам по този начин и мисля, че това я плаши.

Сандра почувства думите му като ласка с кадифени ръкавици. Не беше свикнала с тази страст, която той възпламеняваше — огнени комети и нестихващи вихри, които я омаломощаваха от нежност и я изпълваха с опасно, крехко блаженство. Любовта й към него я поглъщаше и плашеше и тя откри, че очаква загуба още преди дори да се е отдала изцяло в тази връзка.

— И аз се страхувам — призна тя честно. — Чувствата ми към теб са толкова… огромни, така неконтролируеми. Бих рискувала всичко, Майк, бих извършила престъпление. Това не може да е хубаво. Такава силна любов е разрушителна. Тя е тъмна и плашеща. Виж какво се случи с Виктор.

— Това с Виктор се случи, защото той лъжеше себе си. Не е необходимо да вършиш глупости като неговите. Всъщност, има си законни начини да реализираш истинската си любов. — Ръцете му се плъзнаха надолу по раменете й, пъхна ги в джобовете й и преплете пръсти с нейните. — Той никога не е поставял теб на първо място, а аз ще го правя. За него си била удобна. При мен не е така. Аз те обичам и ако трябва да съм честен — той се усмихна леко, — понякога създаваш доста неудобства за любовта ми към теб. Но от това аз още по-силно те обичам. С всеки ден.

Сандра си спомни виенското колело и огромния си страх — но въпреки това се бе качила. Замисли се за родителите си и осъзна, че любовта не беше предвидена да е съвършена.

— Все пак се страхувам — каза тя.

— Знам. Ах, миличка, знам! Всички се страхуваме. Хората наистина оставят любовта на живота им да си замине, защото се страхуват да покажат колко много искат или се нуждаят. Но ти вече не си такава.

Сандра бе изумена, както много пъти преди това, от простичко изказаната му мъдрост. Тя изобщо не очакваше мъж като него да притежава такива прозрения за човешкото сърце, за нейното сърце, но той ги притежаваше. Само преди няколко минути й се струваше невъзможно да бъде с него, но всъщност всичко бе толкова просто.

Майк погрешно прие колебанието й за съмнение и я притегли към себе си.

— Не можеш да обърнеш гръб на живота, а аз не мога да те пазя от всичко лошо. — Майк се отдръпна и се усмихна леко. — Няма нужда да го правя, а и ти не искаш да го правя.

Той беше толкова прав. Животът, който течеше, ден след ден, бе толкова богат. Сандра го искаше целия — с радостта и болката, със смеха и сълзите. И го искаше с него.

— Ще довършим къщата заедно — повтори той. — Може да си родим едно или две деца… — Майк изтри сълзите й с кърпичката, която извади от задния си джоб, след което целуна челото й, бузите, устата, докато шепнеше непрекъснато: — Моля те! Обичам те! Моля те!

Това беше то. Истинското нещо. Най-страшното, най-вълнуващото.

— Кажи да — прошепна той в ухото й. — Каквото си пожелаеш. Ще ти дам всичко, което поискаш.

Сандра откри, че щастието можеше да е болезнено — пронизваща радост, най-сладкото усещане, което бе изпитвала, бликащо от цялото й тяло, насочено към него.

— Ти вече ми го даде.

Майк я прегърна и я придърпа плътно към себе си, засланяйки я от студения морски вятър.