Сюзън Уигс
Болезнено щастие (24)

24.

Новите прожектори изглеждат ужасно, отбеляза Майк, когато излезе от колата пред къщата си. Или не беше неговата къща — как, по дяволите, трябваше да я нарича? Бивша къща? Обикновено тъжните изводи го тревожеха, но тези дни мислеше за други неща.

Много други неща.

Майк спря да се погледне в затъмнения прозорец на колата. За танците, на които бащите щяха да заведат дъщерите си, той бе взел назаем от Кармайкъл неговия Катлас Суприм. Косата му бе доста дълга — не можеше да си спомни кога за последно бе ходил на бръснар. Но петнадесетгодишният смокинг все още му ставаше, а Майк дори успя да изкопае чифт бутонели, онези, които бе носил на сватбата. Надяваше се Мери Маргарет да не забележи, че папийонката му се закопчаваше с клипси. Единственият мъж, за когото Майк знаеше, че действително ги връзва, бе Виктор Уинслоу, който се бе специализирал в това още на десет години.

Отново Виктор. През последните дни той не напускаше мислите на Майк. Не само защото Виктор бе женен за Санди, но защото нещо не му даваше мира, нещо в начина, по който бе загинал Виктор. Човъркаше го усещането, че разказите за онази нощ бяха непълни, въпреки настоятелността на новинарския екип от УРИК. Майк бе прочел и препрочел всичко изписано по темата. Беше разгледал дори преписите от разпитите на медицинския следовател, които бяха качени в интернет като обществени записки. Нещо не се връзваше. Майк непрекъснато мислеше как да разпита Санди, но не искаше да я насилва. Въпреки новооткритата им близост, определени граници все още стояха непокътнати. Тя бе плашлива като улична котка, когато ставаше въпрос за Вик. Навярно щеше да е по-добре за Майк, ако зарежеше всичко — но той бързо откри, че не можеше да я остави сама поради множество причини.

Майк прокара пръст по колосания ръб на яката и се запъти към предния вход. Армията на Кевин от екшън герои бе строена по ръба на алеята или се бе притаила в окопи, изкопани в цветните лехи. Майк почувства остра болка, когато ги видя. Как му липсваха тези дреболии — да наблюдава как синът му се губеше в измисления си свят, задълбочен сериозно в игрите си.

Майк натисна звънеца и забеляза на вратата нова табелка: Забранено за рекламни агенти.

— Секунда!

Токчетата на Анджела затрополиха по дървения под и вратата се отвори. Тя се опитваше да си сложи обецата и бе наклонила глава на една страна, а светлорусата й коса се разпиляваше по рамото й.

— Здрасти, Анджи! — каза Майк и влезе.

Тя изпусна обецата, която изсвистя и се търкулна до краката на Майк. И двамата се наведоха да я вдигнат, при което без да искат удариха раменете си.

— Извинявай! — Майк се изправи и й подаде златното украшение. — Ето!

След секунда Майк осъзна, че тя го гледа втренчено. Плътните й устни бяха леко разтворени, а очите й — разширени. Майк се усети, че Анджела не го бе виждала в смокинг от години.

— Благодаря ти, Майк! — проговори тя най-сетне.

— Хубавото ми момиче готово ли е?

Тя хвърли поглед към стъпалата.

— Почти.

Майк запристъпя от крак на крак. Беше живял в тази къща повече от петнадесет години и въпреки това всеки път, когато идваше, едва разпознаваше мястото. Анджела непрекъснато сменяше интериора. Къщата дори миришеше по различен начин. Не лошо, просто… различно. Бившата му къща, бившата му жена. Бившият му живот.

— Къде е Кевин?

— Цял следобед влудяваше Мери Маргарет, така че накарах Кармин да го вземе в ресторанта. Обича да си пише домашните в стаята за почивка. — Тя му подаде червено хартиено сърце, което взе от масичката в коридора. — Направи това за теб по случай св. Валентин.

Майк го разгъна и устните му се разтеглиха в усмивка. Синът му внимателно бе изписал: Татко, честит св. Валентин.

Той го показа на Анджела и каза:

— Това е шедьовър!

— Не бих казала. — Тя се разсмя и поклати глава. Анджела е изумително красива, помисли си Майк. Винаги е била.

— Значи ще я върна в къщи до девет.

— Хубаво. Утре е на училище. — Тя се изсмя сухо. — Какво говоря? Сам го знаеш. Мери Маргарет ужасно много се вълнува за тези танци. Ах, Майк! Тя расте толкова бързо. — Анджела го изгледа с онзи познат копнеж и размекнати очи и за миг Марк изгуби представа къде се намира. Бившата къща, напомни си той.

Смутено отстъпи крачка назад и разпери ръце.

— Как изглеждам?

Тя го изгледа от глава до пети.

— Не много зле за гражданин. Но папийонката ти е изкривена. — Тя пристъпи напред и вдигна ръце да я нагласи.

Близостта й го обгърна и той потъна в нея. Майк я познаваше с онази близост, изграждана от години — познаваше всеки милиметър от тялото й, парфюма й, звука от дишането й. Това бе нещо, което не изчезна с връчването на решението за развода.

Пръстите й затрепериха, докато нагласяше папийонката му и Майк осъзна, че тя навярно мисли същото — виждаше болката и поражението в очите й. Когато приключи, Анджела не се отдръпна, а остави дланите си върху него, сякаш искаше чрез тях да поеме топлината му.

После въздъхна тихо.

— Понякога ми се иска… Господи, Майк! — прошепна тя и спря, а очите й се навлажниха.

Той стисна зъби, стегна се и каза:

— Анджи, исках толкова много за нас.

Тя пъхна пръсти под реверите му и плъзна ръце надолу, а лакираните й нокти заблестяха.

— Знам, Майкъл. — Гласът й затрепери. — Защо не успяхме?

— Много добре знаеш защо, но ти си майка на децата ми и заради тях няма да те помъкна пак по този път.

Лицето на Анджела пребледня, след това се скова. По стълбите се чуха стъпки, Майк вдигна поглед и видя Мери Маргарет на тъмната площадка, загледана в тях. Господи, колко ли време беше стояла там?

Двамата с Анджела отстъпиха назад.

— Папийонката ми добре ли е вече? — попита той.

— Идеална е — отговори тя като примигна и преглътна с мъка.

— Готова ли си, принцесо? — попита Майк.

Мери Маргарет се поколеба, след което слезе бавно по стъпалата. Когато се озова в светлината на фоайето, сърцето на Майк се разчувства. Тя изглеждаше невероятно в красивата си зелена рокля, с вдигнатата си в прическа коса, с бляскаво розово червило на устните, с блеснали очи. Малкото му момиченце вече не беше толкова малко.

— Извинете, мадам — каза той и се насили да се усмихне. — Аз търся дъщеря си.

Тя се изкикоти.

— Неубедително, татко.

— Изглеждаш превъзходно — каза Анджела и им отвори вратата. — Приятно изкарване! И си изплюй дъвката, преди да стъпиш на дансинга, млада госпожице!

Майк сви лакът и го поднесе към Мери Маргарет, която в началото не го забеляза, така че Майк я смушка. Тя отново се изкикоти, след което го хвана под ръка и тръгнаха към колата.

През целия път до „У“ устата й не млъкна, а Майк крадешком й хвърляше поглед. Вече ги нямаше закръглените бебешки бузи, топчестите ръчички. Какво кълбо от противоречия представляваше тя, правейки балончета с начервените си устни, докато се възхищаваше на новия си маникюр.

Той паркира, а Мери Маргарет забрави да го изчака да слезе и да й отвори вратата. Изплю дъвката си на земята и буквално подскочи от нервно въодушевление, когато влязоха в осветената със свещи зала, изпълнена с кикотещи се момичета и бащите им, които бяха пропуснали вечерята си, за да ги заведат на танци и да подпомогнат събирането на фондове за „У“. Повечето мъже се бяха заели с малките триъгълни сандвичи с отделени кори, със сладкишите с форма на сърца и с хартиените чаши с пунш, от които зъбите им почервеняваха. От тавана висяха книжни сърца, а огледална топка се въртеше подобно бавното мигане на фар и хвърляше диамантени отблясъци към събраната тълпа. Няколко смели двойки бащи и дъщери танцуваха под ритъма на „Джорджия в мислите ми“.

Майк и Мери Маргарет останаха за миг в дъното на залата и се заоглеждаха.

— Ей къде е Али Монро — каза тя и посочи към момиче с къдрава коса. — Съвсем наскоро й сложиха скобички за зъби. А онова момиче, което танцува точно до диджея, е Кенди Проктър. Баща й е роднина на онази телевизионна репортерка. Виж го, той е плешив, нали? — Лицето на Мери Маргарет засия и тя грабна Майк за ръка. — Всички те оглеждат. Ти си бомба, татко.

— Може да промениш мнението си след като видиш как танцувам.

— Не е необходимо да танцуваме, ако не искаш.

Музиката се смени с „Моето момиче“. Идеално.

— Майтапиш ли се? Хайде, прекрасна моя. Да танцуваме!

Майк я поведе към дансинга и се насили да си спомни стъпките, които му бе показала Санди. Напред-наляво-назад. Надясно напред. Ужасно му се искаше да не провали всичко.

Успя да се справи. Двамата с Мери Маргарет танцуваха като стари танцьори и не пропуснаха нито един такт. Начинът, по който тя гледаше нагоре към него, с такава почуда в очите си, го накара да се чувства десет стъпки по-висок. Последната година бе преживял в горчиви съжаления за онова, което бе загубил; сега бе времето да продължи напред. Моменти като този му напомняха, че някои неща винаги щяха да бъдат част от сърцето му, независимо от всичко.

Песента свърши и той я завъртя както му бе показала Санди.

— Стори ми се, че каза, че не можеш да танцуваш — усмихна се Мери Маргарет.

— Ами, да, взех няколко урока.

— Наистина ли? От кого?

Майк виждаше по лицето й, че съжалява за въпроса си. Но вече го бе задала.

— Всъщност, от Сандра Уинслоу. — Майк се поколеба. — Това притеснява ли те?

Мери Маргарет замълча, но по лицето й можеше да се прочете безмълвния й отговор.

— Гладна съм, татко.

Тя се запъти към масата със закуски.

Добре, каза си Майк и я последва. Не искаше да чува повече. Но все някой ден щеше да й се наложи. От миналия уикенд, когато със Санди бяха възпламенили яхтата, Майк много мислеше какво ли би било да я приеме като част от живота си. Щеше да се наложи да я среща с децата си и то не само случайно. Чудеше се дали щеше да успее да го направи.