Сюзън Уигс
Болезнено щастие (32)

32.

Дневник

Седми април, неделя

Десет признака за настъпваща пролет:

8. Мама и Кармин изпратени за брошури за летни лагери.

9. Кенди Проктър започва ананасова диета, за да може да се побере в банския си.

10. Кевин (от вида Безмозъчни мекотели) започва в детската лига — най-накрая!

Кевин се отегчи да наблюдава как сестра му пише в дневника си, грабна тефтера й и го вдигна високо над главата си.

— Видях това — каза той.

Зеке се сепна от дрямката си на припек на края на кея. Кучето се прозя и нагласи муцуната си между лапичките.

— Върни ми я! — Мери Маргарет скочи и се спусна към Кевин. — Ще ти счупя носа!

Той не се уплаши. Тя бе голяма дървенячка, винаги криеше някакви тайни от него. Пет пари не даваше какво пише в глупавия й тефтер, но той беше важен за нея и това бе достатъчна причина да й го отмъкне.

— Обзалагам се, че това нещо е пълно с любовни стихове за Били Лоутън — каза той и се ухили, когато лицето й почервеня като домат.

— Невестулка такава! — изкрещя тя. — Гаден червей!

Той протегна тефтера над тъмната, чиста вода край пристана, на който бе закотвена яхтата на баща му. Хвана го с два пръста и го провеси. Така й се падаше, ако го изтървеше. Мери Маргарет се държеше толкова чудато напоследък. Сега може би най-накрая ще му обърне внимание.

Така и стори. Тя стрелна юмрука си, сграбчи го за яката на пуловера му с качулка и започна силно да извива. Вместо да го придърпа към себе си, тя го блъсна. Той се залюля на ръба на кея, а под него кристалната вода блестеше като леден блок.

— Хей! — Кевин размаха ръце да запази равновесие. Готов за действие, Зеке се разлая. Мери Маргарет грабна тефтера от махащата ръка и го пусна. Кевин се спаси като се хвана за насмоления пилон.

— Без малко да ме удавиш, маниачка такава!

— Трябваше да го направя. — Тя издокара физиономия на наранен мъченик, надвесен над катехизиса си, и мушна безценната тетрадка в училищната раница.

С нея вече не беше забавно дори да се кара. Кевин грабна една пръчка и я напъха в скупчени анемонии, прилепнали към острите подводни скали под пристана.

— Винаги пишеш разни неща — оплака се той. — Само защото Сандра го прави и ти я имитираш.

— Не това е причината — озъби му се тя. — Пиша заради себе си.

Тя звучеше някак странно и тържествено. Беше абсолютно влюбена в тъпата си тетрадка, защото бе с линии и имаше хубава картинка на корицата, а химикалката не бе с обикновено мастило, а с воднисто. Голяма дебела космата работа!

— Ти идолизираш Сандра! — обвини я той.

— Ти дори си нямаш на представа какво означава това, малоумнико!

— Боготвориш големия пръст на крака й. Опитваш се да бъдеш точно като нея.

— Не е вярно!

— Вярно е!

— Не… — Мери Маргарет внезапно затвори уста подобно на жаба, уловила муха. Загледана над рамото на Кевин, тя каза: — О, здравей!

— Не искам да ви прекъсвам. — Сандра се качи на кея с голяма кутия за пици в ръце. — Двамата се карате толкова добре.

Кевин изтри насмолените си пръсти в дънките си.

— Здрасти, Сандра!

— Помислих си, че двамата няма да възразите да хапнете нещо на обяд.

Той грабна кучето, а Мери Маргарет вдигна раницата си.

— Умирам от глад — обяви тя.

— Къде е баща ви?

— В кабинката на пазача и говори с някакъв мъж. — Мери Маргарет посочи с палец към скупчените сгради в началото на кея. — Чакаме мама да ни вземе.

Напоследък баща му имаше най-различни срещи. Може би ставаше въпрос за работа. Баща му винаги поправяше разни неща. Преди години, когато всички живееха в Нюпорт, той ремонтираше приказни имения и исторически сгради. Сега всичко бе различно. Баща му не беше обграден със секретарки, асистенти и работници. Телефонът не му беше залепен за ухото, нямаше насрочени срещи за сутринта, по обед, вечер. Сега имаше повече време за Кевин. Проблемът бе, че Кевин като че ли нямаше толкова време за баща си. Той го посещаваше само в определени дни и те като че ли никога не бяха достатъчно.

— Значи ще има повече пица за нас — каза Сандра. — Хайде да хапнем отвън. Това е най-прекрасният ден тази година.

— Ще сложа сгъваемата маса — предложи Мери Маргарет и забърза към палубата на „Лош шанс“.

— Върви да измиеш ръцете си, Кевин, става ли? — каза Сандра. — Май ще трябва да използваш разредител за лак, за да махнеш тази смола.

Той скокна в яхтата. Сандра звучеше малко като майка и Кевин не бе сигурен как го възприема. Но през по-голямата част от времето тя се държеше доста добре, беше дружелюбна и никога не се преструваше. Беше по-забавна от повечето възрастни, които Кевин познаваше. Всъщност, тя като че ли наистина харесваше да играе с деца, а не само да ги търпи, защото така се налага. Той понякога имаше това усещане за Кармин. Както си вкарваха кошове или играеха нещо друго, и на Кармин му звънваше телефонът и край. Когато прекратяваше играта. Кармин обикновено му подхвърляше петдоларова банкнота, което донякъде беше страхотно. Но понякога Кевин би предпочел да си довършат играта.

Кевин смяташе, че е късметлия. Поне Кармин не се преструваше, че му е баща, както изглежда, правеха другите пастроци. Кевин никога не бе срещал дете, което да е толкова глупаво, че да не направи разликата.

Докато търкаше ръцете си, той се зачуди дали някой ден Сандра можеше да му стане втора майка. Тя й баща му не си разменяха цуни-гуни в негово присъствие, но понякога ги виждаше как се гледат по особен начин, който малко го изнервяше.

Тримата изядоха парещата лепкава пица навън и подхвърляха корички на виещите се чайки, а Зеке щеше да се скъса от лай. След това Мери Маргарет реши, че иска косата й да бъде сплетена на модни плитки, така че Сандра извади гребен и се залови за работа. Отегчен, Кевин намери някаква мрежа и известно време я хвърляше във водата от пристана. Хвана един рак и Зеке полудя да го лае, докато той се катурна от кея и цопна във водата. Докато всички си приказваха и се смееха, майка им се появи.

Когато забеляза, че Сандра прави прически на Мери Маргарет, майка му придоби строго изражение.

— Къде е баща ви? — попита тя.

— В кабината на пазача — отвърна Кевин.

Сандра довърши плитките, като ръцете й изведнъж се задвижиха много бързо.

— Вървете да си вземете нещата — каза майка им. — Трябва да се прибираме.

Кевин и Мери Маргарет слязоха в каютата си да натикат всичко в платнените си сакове. Колко странно беше да се стягат като за пътуване всеки път, когато отиваха на гости на баща си. Той започваше да свиква. Но не беше сигурен дали му харесва.

— Хей! — извика той на сестра си. — Къде ми е роботът?

— Шшшт! — Мери Маргарет стоеше неподвижно с наклонена глава и слушаше как майка им и Сандра разговарят над палубата.

— … би могъл да загуби правата си за посещение — казваше майка му.

Пауза. След което Сандра попита:

— Бихте ли го направила?

— Това зависи от оценителя на родителските права. Не аз съм измислила разпоредбите. Аз внимавам за децата си. Ето кое е важното. — Тя говореше с гласа, който обикновено използваше в училище, когато се оплакваше от някой учител. Опитваше се да звучи любезно, но всъщност тонът й бе строг.

Сандра каза още нещо, но прекалено тихо, за да го чуят.

— … или това ще се отрази на следващата оценка за правата. Изборът е ваш — каза майка му.

Кевин се начумери.

— За какво…

— Шшшт! — скастри го отново Мери Маргарет. Тя загриза долната си устна, както правеше винаги, когато мислеше усилено.

— … да го насилвате да избира — каза Сандра.

— Вижте, едно е да работи за вас — подхвана майка им. — Но друго… Хей, животът е пълен с тежки избори, не е ли така?

— Мама е вбесена за нещо. Какво има против Сандра? — прошепна Кевин.

Мери Маргарет сви рамене.

— Според мен не й харесва, че той си има гадже.

— Той си няма гадже — каза Кевин. — Не е ли така?

— Господи, наистина си малоумник. — Тя му подхвърли робота.

Приключиха с опаковането на багажа и се качиха на брега. Майка им чакаше до колата, с вдигнат капак на багажника. Сандра изхвърли празната кутия от пица в коша. Лицето й бе пребледняло и съвсем сериозно, когато си взеха довиждане. Стомахът на Кевин се сви. Никога не бе харесвал сбогуванията.