Сюзън Уигс
Болезнено щастие (28)

28.

Веднага след като се върна у дома, тя тръгна да търси Майк. Работниците си бяха тръгнали вече, но той бе все още там и слушаше Спрингстийн по радиото, докато довършваше корниза на трапезарията.

На Сандра никога нямаше да й омръзне да го гледа как работи. Имаше нещо загадъчно възбуждащо в начина, по който се държеше. Не можеше точно да определи какво привличаше и задържаше вниманието й. Но всяко движение, което правеше, докосваше някаква струна дълбоко в нея. Сръчните движения на ръцете му. Ъгълът на ханша му, подпрян на горното стъпало на стълбата. Очертанията на челюстите му и задълбоченият му поглед, докато гледаше дърводелския метър и отбелязваше чертички с плосък син молив. Това бяха рутинни, вероятно отегчителни задължения, но той ги извършваше с такава… вещина. Може би точно това бе думата.

Сандра не можеше да му устои и не можеше да си обясни защо.

Всичко в него я вълнуваше. Не очакваше да открие такова нещо в него. Особено след като според всеобщото мнение тя се бе омъжила за мъж, когото целият свят считаше за вълнуващ. Когато за първи път избраха Виктор в щатската законодателна комисия, той бе — за голямо негово огорчение — обявен като ерген на месеца в Космо. Дори му посветиха специална интернет страница, създадена от негови почитателки, очаровани от външния му вид и обаянието му и всяка седмица на този сайт се появяваха най-различни предложения — от незаконни сексуални услуги до предложения за отдаване под наем на ваканционни къщи в Мау. Страницата можеше да рекламира и нещо повече, помисли си тя и потръпна.

Тя отново върна блуждаещите си мисли към Майк и се опита да си го представи достатъчно непочтен, че да я шпионира. Да претърсва къщата й и да предоставя информация на наетите от Уинслоу хора. Този образ бе просто нелеп, приличаше на портрет с крещящи маслени бои. Той никога не би сторил подобно нещо. Почувства се глупава и обхваната от параноя, допускайки тези обвинения.

Зеке се събуди от дрямката си, легнал на мястото до прозореца, и изприпка да я поздрави, предупреждавайки Малой за присъствието й. Той прибра метъра и чука в колана за инструменти на кръста си и се обърна към нея. Още нещо, което намираше толкова сексапилно в него. Само за части от секундата той насочваше цялото си внимание към нея, отдаваше й се изцяло, карайки я да се чувства като центъра на света.

— Хей! — извика той и слезе от стълбата. — Не те чух да влизаш.

Майк я грабна през кръста и ентусиазирано я целуна. Тялото й затрептя и оживя като запалена клечка кибрит. Всеки път, когато я докоснеше, интимните усещания бяха напълно нови. Тя бе неизследвана територия и неговите откровени, нежни ласки маркираха най-тайните й кътчета и ги обявяваха за негови. Той я целуваше, докато остана без дъх, а когато Сандра най-сетне успя да се отскубне, опита се да си спомни какво искаше да му каже. Вместо това успя само да прошепне:

— Липсваше ми днес.

— О, миличка — каза той и я придърпа плътно към себе си. — И ти ми липсваше.

Майк захвърли колана с инструменти и отново я целуна, поведе я заднишком през фоайето, без да отпусне прегръдката си, докато не стигнаха до стълбите. Господи, колко й харесваше това — харесваше й начина, по който я желаеше. Начинът, по който забравяше за всичко друго на света. Начинът, по който я караше да забрави…

На горния етаж те паднаха заедно на леглото и старите пружини заскърцаха. Тя го целуваше жадно и й се искаше целия да го притегли по-близо до себе си. Той беше толкова огромен — с широки рамене, големи ръце, уста, която се впиваше в устните й с неочаквана нежност.

Тя долови мирис на пот и промишлено лепило, когато Майк се отпусна отгоре й, галейки я търсещо. Чантичката й все още бе преметната през рамото й и когато той се протегна да разкопчее блузата й, ръката му се оплете в дръжката.

— Трябва да поставим ред — каза той и се отдръпна.

Сандра се разсмя.

— Не планирах да бъда прелъстявана. — Сега, напомни си тя. Попитай го сега.

— Непланираното прелъстяване е най-хубаво. — Той се изправи и я придърпа до себе си. Смъкна чантичката й и съблече блузата й.

Съмненията й за миг се разпръснаха подобно на напълнени с хелий балони, пуснати в небето. Не можеше да ги събере обратно, нито пък имаше желание да го стори. Сандра разкопча синята му дънкова работна риза и я разтвори да разкрие голите му гърди. Навън все още беше светло и слабата слънчева светлина, процеждаща се през прозореца, осветяваше очертанията на тялото му. Имаше нещо порочно и сластно във факта да се любят на слънчева светлина.

— Трябва да си взема душ — каза той, докато тя издърпваше краищата на ризата от дънките му.

— Сега?

Той смъкна панталоните й и спря да целуне вътрешната страна на коляното й няколко пъти, съвсем леко.

— Да, сега.

— Но…

Майк се изправи, разкопча сутиена й и отстъпи назад да я погледне.

— Сега! — повтори той и допря пръст до устните й. Хвана я за ръка и я поведе към съседната баня.

Тя бе старомодна като останалата част от къщата, с черно-бели шестоъгълни плочки и огромна желязна вана на пачи крака, облицована с бял порцелан. Месинговият душ оживя, когато Майк пусна водата и я остави да се изтича, докато изхлузи останалите си дрехи. Горещи талази пара заляха помещението и той й се усмихна през бялата мъгла. Със странно официален жест я хвана за ръката и я насочи към стъпалото на ваната. Струята удряше по гърбовете им, докато се целуваха, след което той постави сапуна в ръцете й.

Тя го запремята от ръка в ръка, пропускайки го между пръстите си. Майк се наведе към нея и й прошепна на ухо.

— Недей да мислиш толкова много.

— Аз не…

— Виждам го в лицето ти.

Сандра пое дълбоко дъх, всмуквайки влага и жега в дробовете си, след което се съсредоточи върху Майк — тялото му, гладката му кожа, вкуса на устата му. Вдигна ръка, колебливо, изучаващо, плъзна я по гърдите му, по ключицата, оставяйки следа от сапунена пяна. Майк притвори очи и гърленият му звук й подсказа, че е на прав път. Тя се повдигна на пръсти и го целуна, после плъзна ръка надолу, а топлия дъжд и пара ги обливаше през цялото време. Той я докосваше навсякъде с ръце и уста, докато накрая Сандра спря да мисли за каквото и да било, освен за падащата вода и разгорещеното й от надигащата се нужда тяло. Под постоянната струя на душа телата им се плъзнаха едно към друго, омекнали и търсещи, и на Сандра й се зави свят от силната нужда. Тя обви с ръце кръста му и постави уста до ухото му.

— Сега — промълви тя. — Моля те.

— Както пожелае дамата.

Мокра и със стичаща се по нея вода, Сандра спря кранчетата и се забърза към леглото, където го посрещна с въздишка.

Разбъркаха завивките в леглото, макар че го забелязаха много, много по-късно. Сандра му даде розовата си плюшена хавлия и се разсмя, когато той я облече. Тя се загърна с хавлиена кърпа, измъкна се от влажните чаршафи и започна да дава точни наставления, докато той й помагаше да застелят леглото със сухо спално бельо. След като поставиха на място покривката, той я грабна през кръста и отново я загали.

— Точно от това имах нужда — каза той и докосна нежно шията й.

— От душ?

— От страхотен секс.

— Така ли? — попита тя. — Страхотен ли е?

— Ти как мислиш?

Усмивката й изчезна. Не можеше нито да лъже, нито да блъфира за такова нещо.

— Божествено е. Никога не съм си и помисляла, че… — Макар да й се струваше абсурдно предвид обстоятелствата, тя се чувстваше скована дори и след онова, което бяха изпитали заедно. Отрезвена от противоречиви чувства, тя се изтръгна от прегръдката му. — Много си сръчен.

Той се разсмя, седна и небрежно загъна хавлията. Тя едва го обхвана.

— Скъпа, сръчността няма нищо общо. — Очите му потъмняха. — Това е заради чувствата, които изпитвам към теб.

— Майк…

— Не разбираш ли?

— Какво?

Той се наведе и сложи ръка на бузата й.

— Аз се влюбвам в теб. Бързо. И безвъзвратно.

Сандра го изгледа съкрушено и шокирано. Но не отрони и дума. Нямаше представа как да му отговори. Тя стана припряно от леглото, надяна чехлите и широк пуловер и поиска да се скрие.

Той я наблюдаваше с обезпокоен израз.

— Тук би трябвало да кажеш Наистина ли? Много хубаво. И аз чувствам същото.

— Но аз не се влюбвам — прошепна тя най-сетне и се изненада, когато усети как сълзи задавят гърлото й. — Аз вече съм влюбена.