Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Passing Through Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Сюзън Уигс

Заглавие: Болезнено щастие

Преводач: Есин Халид

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Любен Любенов

Художник: Станислав Колев

ISBN: 954-701-167-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1490

История

  1. — Добавяне

23.

Сандра приключи изповедта си и не знаеше какво да каже след това. Вълните се удряха в корпуса на старото корабче и потъваха в тишината. Последните й думи като че ли увиснаха във въздуха и се разнесоха като дим от вятър. Навярно каза твърде много. Хората рядко искаха да чуят голата истина, макар и сами да я търсеха.

Малой беше странен довереник: седеше с разрошена коса, с очи, ясни като небе след буря, сложил ръце върху нейните. Тя се опита да разгадае изражението му — комбинация от недоумение и съжаление, че изобщо бе повдигнал въпроса.

— Защо ли се чувствам като сервитьорка, която току-що ти е донесла ястие, което не си поръчвал? — каза тя и издърпа ръката си.

Майк се облегна назад и разсеяно почеса голите си гърди. Този жест, толкова чужд, толкова типично мъжки, привлече вниманието й.

— Струва ми се, че очаквах нещо…

— По-леко. По-захаросано. Всяка двойка има забавна история за това как са се запознали. Бельото им се е заплело в обществената пералня. Влюбили са се в часовете по геометрия. При нас с Виктор нямаше нищо забавно. Той ми помогна да преодолея сериозен недъг. Шест месеца по-късно казах Да пред петстотин сватбари. Всъщност, казах Съгласна съм, да, защото почувствах, че ще започна да заеквам. — Сандра поклати глава. — Не мога да повярвам, че ти го разказах. Досега не съм го казвала на никого.

— Защо не? Това е хубава история. Звучи така, сякаш двамата сте си подхождали идеално.

Майк беше прав, но не и в смисъла, който влагаше. Виктор се нуждаеше от нея толкова много, колкото и тя от него — Сандра не беше го осъзнавала преди края. Той имаше нужда от безрезервната й лоялност, от наивността й, от благоразумието й.

Малой отново постави ръка върху нейната.

— Мислех си, че ако говориш за това, ще се почувстваш по-добре. Но ти изглеждаш така, сякаш…

Майк не се доизказа, но тя довърши вместо него.

— … съм загубила най-добрия си приятел?

И Сандра мислеше така, но всичко се бе променило през нощта на катастрофата. Тя подложи на съмнение онова, което мислеше, че знае. За какво жалееше? За живота, който водеше с Виктор, или за самия Виктор?

— Значи, той е бил любовта на живота ти — заключи Майк, тълкувайки погрешно изражението на лицето й.

— Аз… защо казваш това?

Майк се поколеба, след което добави:

— Защото не можеш да продължиш. Измина вече година от смъртта му, а имам чувството, че и след пет години все още ще живееш с мисълта за него.

Това жегна Сандра.

— Теб какво те засяга?

— Знаеш какво. — Майк стана, приближи се до нея, притегли я от стола и я прегърна. — Може би се опитвам да разбера дали има място за някой друг.

Майк положи устни върху нейните и я придвижи заднишком през коридора, вдигна я на прага и я положи на леглото. Той ухаеше на портокали и Сандра нямаше намерение да се съпротивлява. Страстта му към нея я опияняваше и тя не можеше да му откаже. За първи път в живота си Сандра разбра какво означава да си ненаситен.

 

 

Много по-късно, когато Сандра се събуди, тя различи златна нишка светлина, идваща през предния люк. Господи, колко беше часът?

Малой все още спеше дълбоко и невинно като дете — или мъж с чиста съвест.

Сандра едва смееше да диша. Какво бе направила?

През целия си живот се опитваше да угоди на всички, дори и това да означаваше да се промени и да насочи приключенския си дух към художествените си герои. Това беше животът, Малой бе абсолютно реален, изпълнен с живот и сила като бурно море. Предната нощ Сандра запокити правилата през прозореца. Яхтата като че ли избухна в пламъци.

Тя подпря брадичка на ръката си и се загледа в него. Беше го сметнала за обикновен, прост работник, но се оказа, че не е съвсем така. Той бе изтъкан от безкрайно разнообразие от сложни чувства, които Сандра тепърва започваше да открива.

Общият работник. Поправяше развалени неща. В този смисъл той бе точно каквото й трябваше — някой, който да влезе в живота й и да я изведе във външния свят. До този момент Сандра не бе осъзнала, че мислите й са заседнали, че от много отдавна бе изключила чувствата си.

Когато се любиха, Сандра спря да мисли. В прегръдката му тя се научи да се отдава на усещанията, на инстинкта. Невинаги се чувстваше удобно и понякога бе рисковано, но предната нощ бе изключително очарователна и то по начин, който не бе очаквала.

Сандра се заслуша във вълните и вятъра, загледа се в играта на светлината, влизаща през люка, и вдиша едва доловимия, еротичен аромат от любенето им. Всичко бе приповдигнато от споделената между тях физическа интимност. Дори и след като разтовариха личните си обременености, двамата все още изпитваха влечение един към друг.

Но сега какво?

Обзе я мрачно предчувствие. Той започваше да заема опасно важно място в живота й. Невъзможно бе да се впусне в по-дълбока връзка, макар и сърцето й да копнееше за такава. Не можеше да го позволи, особено сега. Трябваше да се придържа към курса, който си бе предначертала, а Малой се бореше със своите проблеми, произтичащи от разбитото му семейство. Но Сандра осъзнаваше, че поради физическата им близост щеше да й бъде трудно да опази тайните си. Вероятно на закуска сподели твърде много.

Тя въздъхна неволно в опит да предотврати поредната задала се вълна от тъжни емоции. Майк отвори очи и на лицето му бавно изгря усмивка. Този път не се целуваха, не приказваха, прескочиха любовната игра и се сляха простичко и безмълвно, освобождавайки се от напрежението само за броени минути.

Не беше достатъчно дълго. Сандра свърши, но искаше още и тихо простена в знак на протест, когато Майк се отмести с усмивка на сънено доволство. Той грабна бутилка вода от рафта, изгълта голямо количество, след това я предложи на Сандра. Тя покорно отпи малка глътка.

— Нямах предвид това, Малой.

Той се разсмя.

— Лейди, трябва да ви се сложи бутон за изключване.

Сандра се излегна на възглавниците и се отпусна на лекото люшкане на яхтата. Как беше живяла толкова дълго без това? Сладострастието и екстазът й бяха непознати концепции, неща, които не съществуваха, освен като мъгляви абстракции. Винаги бе приемала, че страстта е недостижима, нещо, което се случваше само в приказките или в кънтри песните. Идеал, а не действителност за хора като нея. Но сега позна нежността, близостта, горещината и енергията и целият свят се промени.

— На лицето ти е изписано най-странното изражение, което съм виждал — каза той.

Сандра припряно отпи голяма глътка вода.

— Така ли? Снощи дойдох тук да се карам, а се озовах легнала по гръб, без дори да се съпротивлявам.

Той нежно постави ръка на чаршафа, покриващ гърдите й.

— И аз не го очаквах. Макар че се надявах. — Майк я погали сластно. — Все още се надявам.

Тялото й неволно потрепна. Не беше сигурна, че Виктор е толкова важен, колкото й се струваше, когато предната нощ връхлетя като хала в яхтата.

— Имам чувството, че батериите ми прегоряха. — Сандра подпъхна чаршафа под тялото си. — Колко е часът всъщност?

— Няма значение. Днес е неделя. — Ръката му спря и тя почувства как Майк съсредоточи вниманието си върху нея. — Била си девствена, когато си се омъжила за Виктор.

Сандра застина.

— Какво те кара да мислиш така?

— Просто догадка.

Сандра пламна от негодувание. Значи той бе усетил неопитността й, неумението й. Съдейки по реакциите му, тя бе сметнала, че веднъж поне се е справила добре, но очевидно грешеше.

— К-как позна?

Той сви рамене и нехайно постави ръка върху коляното й под завивките.

— Не ми направи впечатление на върла купонджийка от Роуд Айлънд.

— Да, водя затворен живот, така че можеш да ме съдиш. Сега разбираш колко струвам.

Майк се отдръпна и вдигна вежди в почуда.

— Това не беше критика. Господи, точно обратното.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Той прокара ръка по гъстата си коса.

— Аз не съм като теб, Санди. Не съм добър с думите и навярно се изказвам неточно. Снощи ти бе… откровение. Има нещо невероятно сексапилно в абсолютната честност.

Тя беше ли честна? В известен смисъл, каза си Сандра. Тялото й, нещата, които усети, не можеха да лъжат.

— О! — възкликна тя.

Крайчецът на устата му се разтегна в полуусмивка.

— Ето, пак се отнесе в мисли. Кажи какво чувстваш. Престани да се опитваш да анализираш всичко.

— Добре. Нямах и представа, че сексът може да бъде… като…

— Такъв? — ръката му се плъзна нагоре от коляното й и вълнички заляха цялото й тяло.

Сандра изстена и забрави какво мислеше. Отново.

— С Виктор не сте имали много физически контакти — вметна Майк. Не питаше, просто отбелязваше.

Сандра смутено се размърда.

— Няма по какво да съдиш.

— Не те съдя. Просто се опитвам да те опозная.

— Ами ако аз правех същото с теб? — Сандра сви колене към гърдите. — Ами ако аз започнех да се ровя в миналото с бившата ти жена?

Майк разпери ръце и чаршафа се смъкна под кръста му, но той като че ли не забеляза.

— Моля, заповядай. Нямам какво да крия. А ти?

Нямаше нужда да задава въпроси, за да разбере, че Майк и Анджела не са имали проблеми със секса. И как можеха да имат, след като Майк се съсредоточаваше по такъв начин върху удоволствието, че захвърляше настрана всичко друго.

— Много се изчервяваш — отбеляза той, докато я наблюдаваше. — Това ми харесва.

Сандра не знаеше как да отговори, затова запази мълчание и се върна назад в миналото. С Виктор спяха в едно легло. Танцуваха заедно, вървяха хванати за ръце по мокрите калдъръмени улички на Провидънс, гледаха се в очите, седнали на постланите с разкошни покривки маси на изящни ресторанти, ходеха заедно на почивка, прекарваха заедно празниците.

И тъй като нямаше база за сравнение, Сандра смяташе, че това е същността на брака. В една бурна нощ Майк й показа един нов свят, свят, изпълнен с чудеса, какъвто не беше виждала преди, усещания, които не беше изпитвала преди.

Той я докосна по рамото, обърна я с лице към себе си и я погледна въпросително.

Тя се прокашля.

— Виктор и аз… искам да кажа, че ние не бяхме… Нашият брак не беше насочен върху… върху спалнята.

— Друга жена ли имаше?

Сандра изтръпна от отвращение и го отблъсна.

— Не всеки е секс маниак. — Искаше й се да се скрие от проницателния му поглед. Майк е бил най-добрият приятел на мъжа й в продължение на десет години, а може би и повече. Беше наблюдавал как Виктор възмъжава, споделяли са си тайни, които могат да се споделят само с най-добрия приятел. Може би знаеше. Може би през цялото време е знаел. — Отговори ми, Малой. Какво ме питаш?

— Мислех, че знам — отвърна той, все още гледайки я странно. — Грешен въпрос ли зададох? Да не би да трябваше да попитам дали ти си наред? — Той се усмихна и Сандра се изуми, че мъж с набола брада и разчорлена коса може да бъде толкова очарователен. — След снощи — добави той, — знам отговора на този въпрос. Така че се зачудих дали Виктор… не знам… дали е имало нещо нередно в… изпълнението му.

Тази ирония я порази. Изпълнението му. Той бе ненадминат изпълнител.

Още като младоженка Сандра четеше разни книги, които обещаваха, че ще може да разгорещи брака си, като поеме агресивната роля във връзката. Но всеки път, когато тя поискаше да се любят, Виктор прибягваше до класическите извинения. Бил изморен. Гадело му се от преяждане. Имал мигрена. Нощем си лягаше толкова късно, че тя често заспиваше на светната лампа и книга на гърдите си. Повечето сутрини Виктор ставаше от леглото преди тя да се е събудила. Веднъж Сандра му спомена да отиде на лекар и това бе единият от единствените два пъти, когато той й се разгневи.

Сандра се притесняваше, че не е достатъчно блестяща, че не е достатъчно изтънчена, че не е достатъчно сексапилна. Имаше, разбира се, други мъже, които от време на време я сваляха — социалният й живот с Виктор я излагаше на погледа на много хора и тя бе изтърпяла своя дял от предложения.

Сандра, разбира се, не се изкуши нито веднъж. Когато Виктор я избра за своя съпруга, той бе направил умен и сполучлив избор. Не защото Сандра хващаше окото, а защото притежаваше онова единствено качество, от което той имаше най-голяма нужда — тя никога, никога не би предала доверието му.

Дори и след смъртта му.