Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Passing Through Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Сюзън Уигс

Заглавие: Болезнено щастие

Преводач: Есин Халид

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Любен Любенов

Художник: Станислав Колев

ISBN: 954-701-167-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1490

История

  1. — Добавяне

17.

Дневник

Осми февруари, петък

Десет начина да вкарам Малой в леглото:

1. Да му кажа, че таванът на спалнята ми тече.

2. Да се успя нарочно.

(бележка към мен — крайно време е да си оправиш косата!)

Сандра сънува, че има любовна среща с президента на щатска официална вечеря. Но в мига, в който стъпи в източната зала на Белия дом, тя погледна надолу и откри, че е боса — пръстите на краката й бяха нелакирани и грозни — и краката й стърчат под подгъва на роклята й. Тя побягна и се озова на мястото, до което стигаше при всеки свой кошмар — в засилена кола по хлъзгав път…

Събуди се, все още хленчейки от ужас, бутна настрана купищата завивки и погледна краката си. Не бяха лакирани.

След това замига към дневника си, бутна го настрана и придърпа едно от одеялата върху раменете си. Завивките, изплетени от майка й, имаха аромат на Аква нет и Кен голдън лайтс.

— Липсваш ми, мамо — произнесе тя гласно в празната къща.

Чудеше се какво ли прави майка й в този момент, за какво ли си мислеше. Дали круизът бе оправдал всичките й очаквания? Занимаваше ли се с чужд език, с нов спорт, откриваше ли нова дефиниция за себе си?

Сандра прокара ръка по разбърканата си коса, прозя се и с мъка задържа очите си отворени. Господи, вече се зазоряваше. Събота. Тя се протегна и загаси малката нощна лампа. Книгата, която четеше — „Научи се само за десет дни да контролираш живота си“, лежеше полузаровена под купчината одеяла. Не си спомняше дали е прочела първия параграф, преди да я захвърли и да започне да драска в дневника безплодните си фантазии за Малой.

Имаше нещо изключително жалко в заспиването й на дивана пред камината. Това означаваше, че не си ляга в леглото, защото никой не я чака там. Нямаше кой нежно да издърпа книгата от ръцете й и да загаси лампата?

Тя влезе в банята да си измие зъбите, без изобщо да погледне в огледалото над мивката. Не искаше да вижда сенките под очите си, доказателство за кошмарите, които никакво количество сън не можеше да заличи. Те все още я спохождаха твърде често, все още я посещаваше образът на Виктор, превръщащ се в непознат, и кола, която се катурва неуправляемо в тъмната нощ. Ужасен звън в ушите й. Толкова студена вода, че мозъкът й изключи. Мрачното усещане, че не беше сама, докато лежеше на брега след катастрофата.

В рамката на огледалото бе затъкнато малко календарче и погледът й непрекъснато се връщаше към него. Не искаше да знае датата. Но дори и без да й беше подсказана, тя пак щеше да знае този ден — той бе жигосан в сърцето й.

Днес бе годишнина от смъртта на Виктор.

Тя се обърна към прозореца и вдигна рамката, за да я лъхне свеж въздух. Изтърка лицето си, прокара четката през косата си, която бе по-разбъркана и по-наелектризирана от обикновено. Четката се забави в замислен ритъм, докато Сандра обмисляше споходилата я идея. Денят бе на нейно разположение и можеше да го прекара както си иска. Имаше един човек в Рай, при който бе добре дошла, и независимо от всичко дори за миг не допускаше, че би наранила Виктор. Сандра реши да я посети.

Тя облече вълнени панталони и пуловер с цвят на бургундско вино, след което подкара колата към града, минавайки бавно покрай маркировката на „Мейн стрийт“. Рай бе от онези места, които заживяваха в сърцата — истински уютен град с улици с дървета от двете им страни, с парк и езерце, с колоездачни алеи и изписани на ръка табелки пред магазините. Това бе място, в което хората споделяха надеждите и мечтите си, а понякога дори и своята печал.

Тя спря пред „Усукани ножици“, местния салон за красота. Голям чифт нереални механически ножици висеше на прозореца до една табелка, на която пишеше: Отворено. Добре дошли! Сърцето на Сандра олекна; колко зле можеха да са нещата, щом щеше да си прави прическа?

— Хей, странничке! — поздрави я усмихнато Джойс Картър и махна с ръка. — Крайно време беше да ме посетиш.

Джойс беше висока и изумително красива, с тъмно червена коса, дълги крака и прилепнала по тялото пола. Дори и след катастрофата усмивката й към Сандра бе неподправено топла.

— Можеш ли да обслужиш клиент без запазен час? — попита Сандра.

— Разбира се. Сядай.

Джойс наметна работна престилка върху раменете на Сандра.

Робин, педикюристката, влезе усмихната до уши, но усмивката й замръзна, когато забеляза Сандра. Робин бе приятелка на Глория Кармайкъл, собственичката на деликатесния магазин, която разпространяваше повечето от теориите за конспирация, които се носеха за Сара.

— Днес заети ли сме? — попита тя Джойс, гледайки през Сандра.

— Нямаш нищо записано преди маникюра на Линда Липшиц в единадесет — осведоми я Джойс. — Можеш да се заемеш с книгата за часовете отзад.

— Добра идея — изсумтя Робин и се мушна в офиса.

— Съжалявам за нея. — Джойс придърпа Сандра назад към стола и започна да мие косата й с успокояващи, тренирани движения.

— Не се притеснявай! — Сандра се загледа в акустичните плочки на тавана. — За себе си реших да не се притеснявам повече — добави тя.

— Така ли? Радвам се да го чуя.

— Няма смисъл — отвърна Сандра простичко. — Искам да продам къщата и да се махна от града.

Джойс работи няколко минути мълчаливо.

— Сигурна ли си?

— Не съм сигурна за нищо. — Сандра затвори очи. — Мястото ми вече не е тук. Не знам къде ми е мястото.

— О, по дяволите, естествено, че мястото ти е тук, както и на всеки друг. Никой не е назначавал семейство Уинслоу за съдии и съдебни заседатели.

— Ще се изненадаш — отвърна Сандра.

Джойс спря водата и обви косата й в хавлиена кърпа, след което я поведе до подобен на трон стол.

— Така. Я да видим сега какво имаме. Божке, момиче, тя ти расте като царевица през юли! Трябва да идваш по-често.

— Мислех сама да се подстригвам. Аз съм доста добра фризьорка-аматьор.

— Не пробвай това сама! — Джойс подчерта думите си като промуши въздуха с чифт швейцарски ножици. — Как вървят ремонтите?

— Добре. Малой, когото наех… той е добър.

Джойс загледа изпитателно лицето на Сандра в огледалото.

— Я как се изчерви, скъпа. Той е сам, нали?

Сандра кимна, а издайническата руменина по бузите й не изчезна.

— Боже мой! — Джойс се усмихна до уши. — Ти го харесваш.

— Може би. Възможно е. Но няма смисъл.

— Защо? Ти си млада, той е свободен, а и от доста време вече си сама. — Тя я разресваше и подстригваше с безмилостна ефикасност. — Няма закон, който да забранява да си намериш друг, Сандра. Обзалагам се, че и през ум не ти е минавало, че след Виктор отново ще се почувстваш по този начин, но…

— Нищо не разбираш! — изпусна се Сандра. — Никога не съм се чувствала по този начин. Никога!

— Уха! — Тя спря да работи и скръсти ръце. — Тогава може би е по-добре да позволиш това да се случи. Това с… как се казваше?… Малой?

— Майк Малой. Защо? Когато продам къщата, ще напусна. Така че какъв е смисълът?

Джойс отново започна да подрязва косата й.

— Скъпа, ако аз трябва да ти го обяснявам, значи наистина си загазила.

 

 

Майк прекара цялата събота с децата си. Заведе ги на боулинг, ядоха пица на обяд, след това ги почерпи с умопомрачаващо тъп филм. Макар че Кевин се хилеше през цялото време, Мери Маргарет непрекъснато ставаше, за да отиде до щанда със закуски или до тоалетната. Майк също не бе спокоен. Той винаги бе обичал до полуда Кевин и Мери Маргарет, но след развода любовта му към тях се доближаваше до ръба на отчаянието.

Времето с тях никога не му достигаше. Малко по малко те се превръщаха в непознати, придобиваха навици, с които той нямаше нищо общо. А Майк придобиваше образа на живо клише — самотният баща, който се пресилва, за да прекарат децата му добре през малкото часове в седмицата, когато бяха при него. По принцип трябваше да останат и през нощта, но Анджела държеше да се върнат в Нюпорт, защото на следващия ден бе първото причастие на Мери Маргарет.

Майк не беше поканен. О, той можеше да се появи, ако Мери Маргарет пожелаеше. Но фактът бе, че семейството на Анджела се бе специализирало в първокласни италиански чествания на католическите важни събития. Родът Меолас бе известен с това, че празнуваше два дни в чест на първото общение на детето с църквата. За Мери Маргарет щеше да бъде неудобно, ако Майк беше настоял да присъства на първото й причастие, при което формално биваше приета за член на църквата. Католиците не трябваше да се развеждат, а присъствието му щеше да напомня на всички за този факт. Така че той преглътна и се престори, че не забеляза облекчението на дъщеря си, когато ги върна на майка им.

След самотното пътуване до Рай той спря на паркинга на кея и пусна Зеке да излезе. Кучето остана близо до него и заподскача, душейки пазарската чанта, която Майк държеше в ръка. Беше се отбил в деликатесния магазин на Глория за половин печено пиле и през последните четири мили ароматът му подлудяваше кучето.

Кехлибарените светлини на пристанището очертаваха подскачащите силуети на риболовната флота, чартърни корабчета и яхти. Майк спря пред редичка разнебитени пощенски кутии и измъкна цяла шепа пликове. Повечето от тях бяха сметки.

— Господин Малой? — попита непознат глас.

Майк спря и изчака мъжът от паркинга да го настигне. Той беше среден на ръст, набит и носеше дънки и дънково яке. Майк прехвърли през ума си различните възможности. Официално лице за събиране на сметките, социален работник, асистент на адвоката — преди година всички те му бяха непознати. Но сега никога не знаеше какво да очаква.

— Какво мога да направя за вас?

Мъжът подаде визитка.

— Ланс Хеджис, асистент телевизионен продуцент, УРИК-ТВ.

Лошо предчувствие помрачи настроението на Майк, който пое визитната картичка.

— Вижте, ако става въпрос за онзи случай със сателитната чиния, аз…

— Не става въпрос за това. Не е задължително. — Думите се плъзнаха от устата на Хеджис, смазани с намеци.

— Какво мога да направя за вас?

— Вие сте нает от Сандра Уинслоу за къщата й — отговори Хеджис.

— Ъ-хъ.

— Ще бъда откровен с вас. Убийството на Виктор Уинслоу…

— Нещастният случай, искате да кажете.

— Смъртта на сенатор Уинслоу е история, която непрекъснато следим. Нашият екип събира факти по новото разследване и ни хрумна, че може да сте попаднали на някаква информация по случая. Искам да кажа, по време на работата ви.

Майк запази мълчание, заслушан в тихото плискане на водата в корпусите на риболовните кораби. Той повдигна пазарската чанта.

— Трябва да тръгвам — каза Майк с привидно спокойствие. — Вечерята ми ще изстине.

— Предлагаме щедри възнаграждения за неща от този род — продължи Хеджис.

Майк се замисли за сметките, които бе стиснал в ръка.

— Искате да ми плащате да слухтя из къщата й за вас.

— Това е объркан случай, следен с голям интерес. Всяка информация, която хвърля някаква светлина по фактите, ще удовлетвори нуждите на обществото за осведоменост. Може би вашият колега — господин Даунинг ли се казваше? — може би той е попаднал на нещо?

По дяволите, дали този лигльо вече бе говорил с Фил?

— Той не знае повече от мен.

— Тогава ако обмислите…

— Няма нужда да обмислям. — На Майк му се искаше никога да не бе попадал на онези писма на тавана. — Аз съм строителен предприемач. Работя по стари къщи. Не знам нищо, но дори и да знаех, нямаше да ви го разкажа.

— Господин Малой, вие причинихте значителни щети по оборудването ни. — Хеджис се стегна и гласът му се охлади с няколко градуса. — Ние сме готови да преглътнем загубата, но само ако проявите желание да ни сътрудничите.

— Не знам абсолютно нищо, а заплахи не ми минават — отвърна Майк, запазвайки за себе си цветущите изрази, които всъщност искаше да използва.

— Това ли е…

— Последният ми отговор — прекъсна го Майк. — Край.