Сюзън Уигс
Болезнено щастие (22)

22.

В бисерното зарево преди съмване Майк отново я люби, бавно и спокойно и тя дори не се събуди напълно преди да свърши. Сандра примигна, вперила поглед в очите му и нежното й, объркано изражение, го накара да се усмихне.

— Хей, кафявоочке! — прошепна той.

— Боже мой! Какво стана?

— Малко е късничко да ти обяснявам реалностите на живота.

Сандра се размърда, подпря лицето си с ръце и докосна местата, които бе докосвал той. Предната нощ бе развяла смело знамена, но тази сутрин предпазливостта и притеснението отново взеха превес.

— Не мога да повярвам, че го направихме.

Майк се протегна към нея.

— Ако искаш още доказателства…

— Ще се задоволя с честната ти дума.

Сандра постави длани върху гърдите му и го възпря.

Ах, какъв хубав аромат се излъчваше от нея. А когато го докоснеше, Майк политаше към рая. Дни наред те се чувстваха като огън, утихнал до жарава, покрит от рядък и оскъден слой пепел и очакваха искрицата, която да ги възпламени, откликващи на съблазнителното желание. Майк се нуждаеше отчаяно от нея, но с желязна воля се опитваше да контролира тази нужда, а когато най-накрая я люби, той беше повече от готов за това.

Майк непрекъснато си повтаряше, че дългото отсъствие на жена в живота му бе причина за силната му и ненаситна нужда. Но всъщност изпитваше особена нежност към нея и тя нарастваше и се усилваше с всеки изминал ден. И знаеше, че когато Сандра продадеше къщата и се преместеше, това чувство нямаше да изчезне просто така.

— Гладна ли си? — попита той.

— Бих хапнала.

Майк затършува в чекмеджето на края на леглото и извади пакет „М&М.“

— Купих ги, като си мислех за тебе. Щях да ти ги донеса в къщата.

— Не стават много за закуска — отбеляза тя.

— Ще видя какво мога да намеря.

Майк стана от леглото и надяна анцуга.

Сандра се изправи внимателно.

Тогава Майк се досети. Той със сигурност бе първият мъж, с когото се е любила след Виктор. О, божичко!

— Добре ли си? — попита Майк.

Тя прокара пръсти по косата си.

— Предполагам.

Майк кимна. Сандра вероятно имаше нужда от няколко минути за себе си.

— Банята е там. Вземи си всичко, каквото ти трябва. Ще сложа кафе.

Майк пусна Зеке за сутрешната му разходка и включи радиото да чуе прогнозата, докато приготвяше закуската. Бурята бе преминала, но съобщаваха за силен вятър през останалата част от деня. Какво ли ядеше тя за закуска? Майк винаги държеше сухари с шоколад заради децата, но кой ли възрастен ядеше сухари с шоколад? Мюслите трябваше да свършат работа. Нали всички харесваха мюсли?

Докато наливаше сока, Майк усети присъствието й. Обърна се и я видя изправена, облечена в хавлията му, ухаеща на паста за зъби. Сандра цялата се губеше в тази хавлия, която Кевин и Мери Маргарет му бяха подарили за Деня на бащата.

Мисълта за децата му го изнерви малко. Точно сега те бяха толкова уязвими. Имаха нужда от него — изцяло.

Но после се усмихна. Притесняваше се за неслучили се неща, а Сандра изглеждаше дяволски добре в хавлията му.

— Кафе? — предложи той.

— Благодаря.

Тя седна на масата. Майк бутна към нея млякото и захарта. Сандра си сложи мляко и пълна лъжичка захар. После още една и още една. Сетне вдигна поглед и видя втренчения поглед на Майк.

— Обичаш го сладко — отбеляза той. — Забелязах го още първия път, когато ти купих кафе.

Сандра кимна и бързо сведе глава.

— Спомням си.

— Хей! — Майк се пресегна през масата и повдигна брадичката й. — Това изчервяване следствие на тази сутрин ли е, или има нещо нередно?

Сандра разбърка кафето.

— Снощи дойдох да разбера за теб и Виктор, а не… нали разбираш.

— Но така стана по-добре. Нали разбираш. — Дяволите да го вземат, чувстваше се добре. Отдавна не се бе чувствал толкова добре. Той изгълта на един дъх чаша портокалов сок и си наля друга.

Сандра сръбна кафе от лъжичката.

Майк сипа мюсли в една паничка и й ги предложи.

Тя поклати глава и разгледа какво има на плота.

— Може ли сухари с шоколад?

Изумително. Тя обичаше сухари с шоколад.

Докато Майк отваряше опаковката, Сандра взе старата снимка, на която бяха двамата с Виктор.

— Имаш ли други?

— Имам, но не ме питай къде са. Мисля, че държа тази на яхтата, защото искам да си спомням за този ден.

Тостерът звънна и Майк подхвърли от ръка в ръка сухара, след това го постави в чинията.

— Благодаря!

Сандра задуха сухара. Видът на издадените й напред устни извика за миг еротичен спомен от изминалата нощ. През вратата на каютата Майк виждаше неоправеното легло.

Седна срещу нея да изпие кафето си. Сандра отново погледна снимката и докосна образа на Майк. Изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче и той се замоли наум да не го прави. Достатъчно тежко му беше миналата нощ, когато усещаше сълзите й по голата си кожа. Тези сълзи нямаха нищо общо с Виктор и безмълвното утешение на Майк бе достатъчно. Но тази сутрин беше различно — тя отново се бе съсредоточила върху тази стара фотография.

— На колко години сте на тази снимка?

— Не съм сигурен. Някъде около дванадесет. — Майк се опита да измисли начин да смени темата. Исусе, на тази жена не й ли стигаше една нощ чудесен секс? След такава нощ разговорът не трябваше да се върти около мъртвия съпруг, не бе ли така? — А ти каква беше на дванадесет?

Сандра посочи снимката.

— Не такава. — А като видя въпросителния му поглед, добави: — В онези години нямах много приятели.

— Хайде! — Майк се опита да си я представи като малко момиченце, с дълга тъмна коса и кльощави крака. Пристрастена към сухари с шоколад.

— Наистина нямах. И изобщо не смятах, че е странно. Непрекъснато четях книги и не си подавах носа навън. Никога не съм преживявала… нещо подобно на приятелството ви с Виктор.

— Не влагай толкова дълбок смисъл. Ние просто излизахме заедно.

— През всичките ученически години. — Сандра натроши сухара на по-малки парчета без да обърне внимание на разпилените трохи.

— Можем ли да зарежем темата за училището? — попита Майк и прибра снимката.

— Хубаво. А какво стана след това?

— Вече ти казах — не успях да завърша колеж. — Майк загледа изпитателно лицето на Сандра. Какво, по дяволите, имаше в нея? Чувстваше се длъжен да се обяснява само поради начина, по който го слушаше. — Отстраниха ме заради нараняване и започнах да ходя по купони. Анджела, бившата ми съпруга, беше водачка на клакьорките, но изостави отбора. — Истината бе, че и нея я отстраниха на учебния стаж и в крайна сметка и тя се провали. — Напуснах училище, ожених се и започнах да се подготвям за появата на детето.

— О! — Очите на Сандра се разшириха, когато направи връзката. Но Майк знаеше, че тя не можеше дори да си представи бащата на Анджела с легендарния му италиански нрав, моралните му възгледи от Стария свят, разтърсени из основи докато Майк не постъпеше както се полага.

— Значи имаш и по-голямо дете — заключи Сандра.

Майк се загледа в ръцете си. Преглътна трудно при спомена за нещо, за което не бе мислил от много време.

— Анджела пометна.

Изпепеляващата ирония на съдбата все още го пареше. Бяха се оженили заради бебето. В последвалите тъжни мигове навярно и двамата тайно хранеха забранената мисъл, че причината им да останат заедно вече не съществуваше. Но и двамата търпяха и полагаха усилия през по-голямата част от времето, като нито един не призна, че бавната ерозия на брака им бе започнала дори преди помятането.

Трябваше да се вслушат в сърцата си. Но тогава нямаше да я има нито Мери Маргарет, нито Кевин.

Майк се загледа през прозореца в коридора и видя белите пръски на вълните.

— След като напуснах колежа се преместихме в Нюпорт. Изобщо не се обадих на Виктор, дори не му казах за сватбата. Знаех, че ще приеме провала ми по-тежко и от мен самия.

— Какъв провал? Ти си се установил, отгледал си две чудесни хлапета. Погледни всичко, което си постигнал. Според Спарки бизнесът ти процъфтявал и си печелел национално признание за работата си.

— Но никога не получих академична степен.

— Това е само лист хартия. — Сандра отметна кичур коса и го постави зад ухото си. — Повярвай ми, това не е Светия Граал.

Обикновено така говореха хората с дипломи. Те си нямаха и представа колко врати се затръшваха под носа на Майк, само защото му липсваха тези основни препоръки. Всички му се възхищаваха, че е основал своя собствена фирма, но като че ли никой не осъзнаваше, че Майк нямаше друг избор. Беше принуден да влезе при тъста си с шапка в ръка и да поиска заем.

Зеке задраска по вратата и Майк го пусна да влезе.

— Както и да е — каза той и отново седна. — Попита ме за Виктор, а ето че ти разказвам живота си.

— Нямам нищо против. — Сандра подпря брадичка с ръка и загледа разнежено и замечтано. — Той не говореше много за миналото. Казваше, че е имал щастливо детство, че неговите го разглезили ужасно и че той се опитвал това да не му личи. Роналд и Уинифред никога не са имали какво да ми кажат.

Никога не сме я разбирали… Тя бе единственият лош избор, който направи. В главата на Майк прозвуча последният му разговор със семейство Уинслоу.

— Значи са луди. Ти си красива. Възхитителна си и имаш голямо сърце.

Сандра го изгледа, сякаш Майк говореше на чужд език.

— Моля?

— Какво повече биха искали от снаха си? — попита той.

— Родословие — отвърна Сара простичко, без изненада, без гняв, просто констатира факта. — Виктор се опита да ме предупреди предварително, преди да ни запознае. Каза, че родителите му били много традиционни и изпълнени с високи амбиции за него. Това е правило за Уинслоу. Произходът има значение.

Майк погледна Зеке, който бе легнал на любимата си постелка и се бе унесъл в сутрешната си дрямка.

— Вярно.

— Всъщност не смятам, че ставаше въпрос за харесване или нехаресване. Чисто и просто не бяха ме избрали те.

— За жена на Виктор.

— Да.

— А имаха ли предвид някой друг?

— Шегуваш ли се? Роналд и Уинифред? Те вероятно са започнали да търсят още когато Виктор е бил пеленаче. — Тя погледна Майк. — Обзалагам се, че знаеш коя е.

— Какво?

— Жената, която искаше да се омъжи за Виктор.

— Коя е?

— Къртни Проктър.

Местната репортерка — руса, наперена и амбициозна.

— Така ли? Наистина има логика.

— Очакваше я невероятно бъдеще и е учила в Браун по едно и също време с Виктор. Родителите й са приятели с Уинслоу. Виктор е излизал няколко пъти с Къртни. Дори и след като той се ожени за мен, Уинифред не пропусна да запази няколко техни снимки, облечени официално, щастлива двойка, готова за забавления. Но веднъж, навярно един-единствен път, той се разбунтува.

— Това кога се случи — преди или след като Виктор се запозна с теб?

Сандра се разсмя.

— Какво, да не би наистина да вярваш, че би я зарязал заради мен?

— Да.

— Продължавай с фантазиите си. — Сандра упорито не искаше да повярва, че някой може да я намира за привлекателна. — Той зарязал Къртни много преди да намери мен.

— Как се запознахте?

— Това е лично — отговори тя бързо и застана нащрек.

Майк се отпусна назад и скръсти ръце пред гърдите си.

— Ама и ти си една скица…

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Майк се раздразни, макар да не му бе много ясно защо. Може би след снощната нощ му се искаше Сандра да му вярва повече. Беше спала с него, но все още се дърпаше, а това страшно го вбесяваше.

— Идваш тук и ми се нахвърляш, задето не съм ти казал нещо. Аз ти разказвам всичко, неща, които не съм споделял с никого, а ти не можеш да ми обясниш дори как си се запознала с мъжа си? — Той закова погледа си в нея, а Сандра упорито устоя на погледа му. — Виж какво, може би снощи допуснахме грешка. Ти си клиентът, аз съм строителния предприемач. Може би е по-добре да оставим нещата такива.

— Мислиш ли?

Не си отивай, каза си Майк. Остани и говори с мен. Но искаше тя да направи избора.

За негово облекчение Сандра не помръдна. Тя дълго гледа Майк с напрегнат и смущаващ поглед. След това изпи портокаловия си сок.

— Той промени живота ми.

Това бе последното нещо, което Майк очакваше да чуе.

— Не разбирам.

— Вярно е. В известен смисъл — Сандра разпери ръце на масата, а гърлото й изпъкна по онзи странен начин, който Майк бе виждал и преди. — За да го обясня, трябва да почна много отдалеч. Когато бях малка, аз заеквах.

Майк прикри изненадата си и бързо асимилира новината. Със сигурност си спомни няколко пъти, когато Сандра заплиташе език, колебаеше се — но това не се ли случваше с всички?

— Разбира се, много деца заекват по едно или друго време — каза той.

— Но не като мен. Говоря за всяка дума. Сериозен недостатък. Родителите ми наемаха какви ли не логопеди и детски психолози. Баща ми работеше извънредно, за да плаща сметките, а майка ми се упражняваше, пееше и правеше всичко, за което се сетеше. Това… оказа огромно влияние върху живота ми.

Майк се опита да си представи подигравките, които Сандра бе претърпяла като малка, отчаянието от факта, че иска да сподели толкова много, но не може да го изрече. Нищо чудно, че беше станала писателка.

— Както и да е — продължи тя. — Пишех книги, които никой не искаше да публикува. Нито един агент от бранша не искаше да ме представлява, а най-доброто предложение за работа, което получих, беше като секретарка в Тролуъркс в Нарагансет. Езиковият ми терапевт ме изпрати в помощна група. Там се запознах с Виктор. Той беше доброволец.

Майк не се изненада. Обществена работа бе второто име на Виктор.

— Можех да говоря с него. Наистина да говоря. Такъв дар бе да намеря някой, който да ме изслушва, който да не се опитва да довърши изреченията ми, да ме подтиква и да поставя думите в устата ми. Не знам защо той прояви такъв интерес към мен, но определено го заинтересувах. Работех по предизборната му кампания, написах му няколко речи. — Сандра погледна Майк в лицето. — Мисля, че му харесваше моята лоялност. Моята… тишина.

— Повярвай ми, харесвало му е нещо повече от това.

Голямата хавлия разкриваше част от гърдите й и Майк не можеше да откъсне поглед от тях.

Сандра се намръщи и пристегна хавлията.

— Ти нищо не знаеш за нас.

— Тогава ми разкажи. — Майк наля още кафе в чашите.

— Той ме покани на окръжния панаир — онази вечер имаше някаква официална задача. Там се скарахме за първи път. — Яхтата се залюля в развълнуваното море. — Той искаше да се качим на виенското колело, а аз не исках. Виктор на практика насила ме накара да се кача, макар и да виждаше, че съм ужасена. Може би точно затова споменът ми за онзи ден е толкова ярък. Беше лято и въздухът бе тежък и наситен с мирис на изгорели бензинови пари и захарен памук. Виенското колело бе най-популярно за вечерта и аз се надявах да има много народ, та Виктор да промени решението си. Но това бе един от онези мигове, когато цялата вселена се наговаря срещу теб и всички планети се подреждат така, че да те запокитят в небитието като камък, изстрелян с прашка. Тълпата изведнъж се раздели и вече нямаше опашка, аз се озовах на вратичката с билета в ръка и Виктор ме избута нагоре по рампата. — Сандра се отнесе назад в мислите си. — Спомням си дори работника — мазна руса коса, мускулесто и загоряло тяло, облечен с потник. Изпитвах ужас да се кача на колелото, но още повече се ужасявах да не направя сцена. Струва ми се, че Виктор винаги ме е познавал. По-скоро бих умряла, отколкото да направя сцена.

По устните й пробяга бегла усмивка.

— Така че изчаках, докато се качим нависоко и тогава се отприщих. Бях толкова ядосана, че изобщо не заеквах. А Виктор просто седеше до мен и ме слушаше. Не си спомням колко пъти се въртяхме, колко билета подаде на работника. Просто продължавахме да се въртим, а аз говорех така, както никога преди това. Чувствах се… — Сандра спря за миг и се усмихна. — Както сега, донякъде. По едно време заседнахме. Точно тогава ми предложи да се оженим.

Сандра скръсти ръце на масата.

— Много романтично, не мислиш ли? — Гласът й бе безизразен. Майк се зачуди какво ли бе вгорчило спомена й.

— И той доведе нещата докрай, нали?

— По изумително грандиозен начин. Три седмици по-късно съобщихме за годежа си на бала на основателите на плантацията в Провидънс.

— Виктор вършеше всичко грандиозно.

— Да — съгласи се Сандра и задържа погледа му. — Дори и смъртта му бе такава.