Дейвид Балдачи
Забравените (89)

89

Началото на атаката беше изпълнено съгласно плана.

Вратата се оказа отключена.

Карсън и Диас бяха инструктирани да открият огън в момента, в който вратата се отвори.

Изстрелите екнаха няколко милисекунди по-късно.

Пазачите се оказаха напълно неподготвени. Някои от тях скочиха на крака, други захвърлиха цигарите и бирите, трети посегнаха към оръжията си.

Но твърде късно.

Още с първия залп Карсън и Диас елиминираха петима от тях.

После върху останалите връхлетяха Пулър и Мечо, придвижвайки се с безмилостната увереност на танковете „Ейбрамс“ по време на атака.

И двамата използваха абсолютно всички оръжия, с които разполагаха — пистолети, ножове, юмруци и крака.

Въоръжените пазачи падаха един след друг, пометени от вихрената атака.

Бяха двама, но действаха като цяла армия.

Пулър убиваше и се прехвърляше на следващата жертва. Действията му представляваха една безкрайна поредица от фрагментирана дива ярост.

До него Мечо вършеше същото, може би с малко повече дива ярост.

И двамата бяха подпомогнати от точната и методична стрелба на Карсън, идваща отгоре. Тя се прицелваше и стреляше с ледено спокойствие, поваляйки пазач след пазач.

Долу, на бойното поле, Пулър и Мечо буквално разбиваха врага, използвайки всички възможни средства: стрелба от упор, фатални рани с нож, убиване дори с голи ръце. В резултат превъзхождащата ги в жива сила армия на противника бързо се превръщаше в обезумяла от ужас оредяваща група.

Точно тогава нещата започнаха да се объркват.

Напосоки изстрелян вражески куршум улучи двесталитров варел с втечнен газ. Варелът избухна в огромно огнено кълбо. Захранвано от кислорода, то бързо достигна височина от десетина метра.

Изгубилите надежда да отблъснат атаката надзиратели започнаха да стрелят по клетките с хора.

Пулър и Мечо направиха всичко възможно да ги елиминират, но гъстият дим им пречеше да се прицелват добре. А Пулър дори не искаше да си представи, че ще убие погрешка някой от безпомощните пленници.

Високата позиция на Диас и Карсън бързо изгуби предимството си заради гъстия дим. Вече не бяха в състояние да стрелят, защото не виждаха мишените.

Ниско приклекнали, Мечо и Пулър продължаваха напред сред все по-сгъстяващия се пушек.

Убиваха всичко, което мърдаше.

Пулър се добра до първата клетка, гръмна катинара и направи знак на пленниците да излизат.

Мечо стори същото със съседната килия.

Пулър спря пред клетката, в която бяха затворени двете момчета.

Диего го зърна и изкрещя:

— Зад теб!

Пулър се завъртя и замахна с ножа си.

Пазачът се просна по очи с прерязано гърло.

Матео се разпищя от ужас, а Диего го сграбчи и го повлече през вратата.

— Добра работа с онзи пръстен — похвали го Пулър, докато протягаше ръка да ги поеме.

— Само това ми хрумна — каза момчето.

— Добре ли сте?

— Да.

— Излезте през вратата, от която дойдохме. Изкачете стълбите и ще стигнете при хора, които ще ви помогнат.

Диего кимна и двете момчета се затичаха към вратата.

А Пулър се развика на всички езици, които знаеше, призовавайки пленниците да последват децата.

Онези, които бяха оцелели, започнаха да се блъскат към стълбите.

Междувременно Мечо продължаваше да си върши работата. Ножът му потъна в корема на един от пазачите, а пистолетът в другата му ръка гръмна и повали друг.

С известно закъснение Пулър видя, че едната му ръка е одраскана от куршум, но това очевидно не му пречеше.

После самият той получи нож в бедрото — миг преди да пръсне главата на мъжа, който го държеше.

Изправени в средата на затвореното помещение, двамата бавно се огледаха, но не видяха повече противници. Мечо започна да гаси пожара с някакви одеяла от килиите, а Пулър грабна пожарогасителя, който зърна на близката стена. Пламъците бързо изчезнаха, заменени от гъст бял дим.

Той захвърли празния пожарогасител, обърна се и замръзна.

От пушека изплува фигурата на Ландри като последната оцеляла от страшен апокалипсис. Пистолетът й сочеше право в гърдите му.

— Тъкмо се чудех къде изчезна — рече той.

— Съжалявам.

— Да, бе!

Тя бързо натисна спусъка. Веднъж, после втори път. Пистолетът гръмна, както би трябвало. Но Пулър продължаваше да стои срещу нея.

Нови два изстрела. Отново нищо. Пулър не помръдваше.

— Нямам бронежилетка — подхвърли той. — Но може би трябва да се прицелиш в главата ми.

Тя се възползва от съвета и се прицели между очите му.

Нищо.

После се обърна, усетила нечие присъствие зад гърба си.

Мечо светкавично я обезоръжи и изви ръката й с такава сила, че тя изкрещя. Лакътят й отиде високо горе, към гърба, под невъзможен ъгъл.

Пулър пое пистолета от Мечо и щракна пълнителя.

— В сака си винаги имам запас от халосни, защото понякога се налага да произвеждам предупредителни изстрели — промърмори той. — Когато подготвях оръжията за нападението, реших да заредя пистолета ти с такива. А Диас, която все още е на позиция горе, получи заповед да те ликвидира в момента, в който се докопаш до друго оръжие. Може би затова беше толкова нервна. Не е лесно да застреляш полицай дори когато знаеш, че е преминал на другата страна.

Едновременно вдигнаха глави. Диас действително беше насочила оръжието си в главата на Ландри, а чертите на лицето й бяха окаменели.

— Защо пожела да дойда с вас, след като си знаел? — попита на пресекулки Ландри.

— Много просто. Човек винаги трябва да държи враговете си наблизо. Много по-близо от приятелите.

— Все още не ми е ясно как си разбрал.

— Всичко е въпрос на времева координация, Черил. Повярвай ми, наистина е така.

— Какво искаш да кажеш?

— Бих ти обяснил, но ни чака още работа. А ти ще ни помогнеш да я свършим.

— Нямам такива намерения.

— О, напротив.

— Върви по дяволите!

Нещата се развиха за броени секунди. Ландри рязко се завъртя и заби коляно в слабините на Мечо. Големият мъж изпъшка и се преви. С едно светкавично движение тя измъкна ножа от колана му и го вдигна за решителен удар в незащитения му врат. После ножът изведнъж излетя от ръката й.

Обърна се в мига, в който юмрукът на Пулър се стрелна към лицето й.

Това беше последното, което видя.

Ударът попадна в брадичката й. Обезсиленото й тяло рухна в безсъзнание.

— Казах, че ще ни помогнеш! — изръмжа той, надвесен над нея.