Дейвид Балдачи
Забравените (79)

79

Пулър огледа бойното поле и си избра висока позиция. Сега му оставаше само да се добере до там. „По най-бързия начин“, според отдавна възприетата военна терминология.

От опит знаеше, че това лежи в основата на всяка победна стратегия.

Когато противникът има предимство в огнева мощ и жива сила, най-важното е да го удариш бързо и на много места. С надеждата да го объркаш и да му отнемеш тактическото предимство, ако има такова. А след това да се оттеглиш и да се подготвиш за следващия удар.

Пулър нямаше нищо против объркването на врага, но предпочиташе да го ликвидира изцяло.

Намери стратегическата позиция и ловко се покатери на близкото дърво. Краката му потърсиха опора в чатала между дънера и някакъв дебел клон. Погледна през оптическия мерник на пушката и направи необходимите корекции, отчитайки посоката на вятъра, разстоянието до мишената и още няколко второстепенни фактора.

Мъжете бяха шестима, разделени на групички по трима. Придвижваха се във V-образна формация — водачът най-отпред, останалите двама отзад и леко встрани. От позицията му на дървото приличаха на стрели, които напредват през пясъка. Очевидно имат някакво понятие от военна тактика, помисли си той. Но недостатъчно за това, което предстоеше. Огледа пространството зад щурмоваците, опитвайки се да открие евентуални подкрепления. Нямаше никакво намерение да повтаря грешката, която беше допуснал в „Сиера“.

Подкрепления нямаше. Готвеха се да атакуват с цялата си налична мощ един малоброен противник.

Тактиката на Пулър вече беше обмислена. Нямаше намерение да съсредоточи усилията си само върху първия изстрел. Вместо това набеляза четири хода напред, както е в шахмата. По двама от всяка щурмова група. При успех силите щяха да бъдат изравнени, двама срещу двама. Огледа позицията на Карсън под върха на дюната. Тя положително беше засякла приближаващия се враг, но изчакваше неговия първи удар. А след това знаеше какво да прави просто защото беше войник като него. На бойното поле звездите и нашивките нямаха никакво значение. Бяха просто двама бойци, обучавани да побеждават врага.

Погледна към океана и веднага видя светлините, които се приближаваха към брега. Червени и зелени, като на всеки плавателен съд, който се движи през нощта.

Може би това е подкреплението, изпратено от закотвения някъде в залива кораб. Което означаваше, че сухоземната схватка трябва да приключи максимално бързо.

Изпусна въздуха от гърдите си, нагласи психологическия си барометър на нула, за да предотврати евентуалното потрепване на мускулите, а след това хвана първата мишена в кръстчето на лазерния мерник.

Бум.

Номер едно падна.

Бум.

Номер две се свлече на пясъка.

Предварително беше изчислил поведението на останалите четирима след ликвидирането на водачите.

Разпръснаха се. Но по предвидим начин.

Бум.

Номер три рухна по очи с голяма дупка в гърдите, причинена от куршум 7,62 натовски стандарт.

Бум.

Този път изстрелът дойде от армейски глок.

Номер четири падна на пясъка и не помръдна повече.

Карсън продължаваше да натиска спусъка, изпразвайки пълнителя си вляво и вдясно от нападателите — единствените посоки, които имаха значение, защото пречеха на движението им.

После захвърли глока и измъкна пистолета М11 на Пулър, но не натисна спусъка.

Двамата оцелели успяха да намерят прикритие някъде по средата между нея и Пулър.

Самият Пулър беше доволен, защото получи горе-долу това, което беше пожелал.

Сега бяха двама на двама.

Единствената неизвестна величина беше лодката в морето.

За да стане известна, той просто трябваше да прибегне до играта на изчакване. Докато онези двамата си изпуснат нервите и хукнат да бягат.

Но бягството им щеше да приключи бързо.

Той щеше да повали единия, а Карсън — другия.

Проклетата лодка обаче се приближаваше твърде бързо, за да си играят на чакане.

Погледна надолу в момента, в който Карсън погледна нагоре. Не беше сигурен, че го вижда без прибора за нощно виждане на собствената му глава, но явно беше чула пърпоренето на извънбордовия двигател.

Плъзна се по ствола и безшумно се приземи в пясъка.

След минута беше при Карсън.

— Останаха двама — обяви той.

— Да — кимна тя. — Но подкреплението им идва по вода.

— Видях го.

— Какво правим сега? Онези двамата са между нас и пътя.

— Значи трябва да отстраним препятствието.

— Нямаме време за стандартната маневра „клещи“.

— Какво предлагаш, генерале?

— Това означава ли, че отново поемам командването?

— По принцип старшият по чин винаги командва. Преди малко ти ми отстъпи това право, но сега то отново се връща при теб.

— Фалшива маневра, следвана от директен удар — огледа се тя. — Бърз и решителен.

— Добре — кимна той. — Аз ще се погрижа за фалшивата маневра.

— Аз съм на обратното мнение, защото ти си по-добър с пушката.

— Изобщо няма да я използваме, защото отблизо не върши работа — поклати глава той. — Ще се задоволим с пистолетите. Доколкото ми е известно, ти редовно поддържаш форма на стрелбището.

— Откъде знаеш?

— Преследваш втора звезда. Едва ли ще си позволиш да бъдеш спряна от такава дреболия.

— Признавам, че съм много добра на разстояние под двайсет и пет метра — каза тя.

— Значи сме в комфортната ти зона.

— Но онзи, който прави фалшивата маневра, ще привлече огъня върху себе си.

— Нали това е целта?

Тя втренчено го погледна.

— Наистина ли си бил доброволец при всички онези кошмарни акции в Ирак и Афганистан?

— Там всички акции са опасни.

Пулър се обърна към морето. Лодката беше почти до брега.

— Времето ни изтича — предупреди той.

— Тогава да действаме.

 

 

И нещата се получиха.

Почти перфектно.

Така и трябваше да бъде, защото в противен случай щяха да имат сериозни проблеми.

Пулър зае позиция на петнайсет метра вляво от мишените, които бяха прибегнали до познатия трик със завръщане на първоначалната си позиция. Това увеличаваше шансовете им за точна стрелба, но същевременно ги превръщаше в открити мишени за стратегията, избрана от Карсън.

Тя зае позиция за атака на пет метра вляво от Пулър, залегна в пясъка и опря тежкия M11 на някаква отдавна мъртва раковина. Виждаше обстановката абсолютно ясно благодарение на прибора за нощно виждане, който й отстъпи Пулър.

Сега оставаше Пулър да осъществи както трябва маневрата за отвличане на вниманието.

И той успя. Почти.

Едрото му тяло полетя напред в някакво на пръв поглед безсмислено усилие, маневрирайки на зигзаг, сякаш преодоляваше минно поле.

Двамата мъже почти веднага откриха огън.

Но Пулър беше избрал подходящия ъгъл много добре и противниците бяха принудени да напуснат укритието си за по-добър прицел.

Карсън стреля четири пъти. Нито един от компактните куршуми за близък бой не пропусна целта си.

Два от тях потънаха в торса на първия мъж, другите два улучиха партньора му на абсолютно същото място.

Мъжете се проснаха на пясъка.

Но същото сполетя и Пулър.