Дейвид Балдачи
Забравените (51)

51

Вратата не беше заключена, но зад нея цареше непрогледен мрак. Пулър включи фенерчето, за да вижда къде стъпва.

Технически погледнато, той нямаше работа тук. Затова нямаше и особено желание да привлича вниманието на когото и да било. Напрегна въображението си и успя да получи приблизителна представа коя е стаята с въпросния прозорец.

Секунди по-късно вече беше в нея.

Наистина беше спалня. Ако се намираше в някой хотел, той със сигурност не би могъл да си я позволи.

Насочи вниманието си към леглото. Беше оправено, но като дългогодишен войник Пулър беше свикнал да вижда безупречно подгънати завивки, изопнати така, че хвърлената върху тях монета от четвърт долар да отскочи поне десетина сантиметра. Тези тук не бяха такива. Несъвършенствата веднага се набиваха на очи.

Например леката издутина в долния край. На светло едва ли щеше да се вижда, а на тъмно беше абсолютно незабележима. Но не и за него.

Наведе се, внимателно отметна кувертюрата и насочи фенерчето си.

Чифт дамски бикини, които веднага снима с джиесема си. Някой беше оправил леглото толкова набързо, че ги беше забравил.

Върна кувертюрата на мястото й и погледна през прозореца. Перфектна видимост отвън навътре.

На нощното шкафче имаше две едва забележими кръгчета, най-вероятно оставени от чаши. Наведе се да ги помирише. Очевидно част от течността в тях се беше разляла.

Пулър не беше кой знае какъв пияч, но все пак можеше да различава напитките по тяхната миризма.

Това тук беше скоч.

Любимото питие на баща му. Някога.

После забеляза драскотините върху рамката на леглото. От нокти? Влезе в банята и се зае да преглежда кошчето за боклук, тоалетните принадлежности на мивката, душкабината и моноблока.

Вече беше наясно какво се беше случило тук.

Върна се обратно, видя надписа на стената и насочи фенерчето си към него.

Времето ти изтича, Пит. Думите бяха изписани с дебел неизтриваем маркер.

Погледна към стаята и отново се втренчи в надписа. След това го засне с вградената камера на джиесема си.

Ето го посланието. По-директно от взривяването на супер скъпата кола.

Не се съмняваше, че е било прочетено. Не се съмняваше и че съвсем скоро ще бъде изтрито. Бълок не беше споменал за него, а това означаваше, че Лампърт (ако именно той е бил тук) не е проявил желание да сподели с полицията за него. А тя от своя страна не е имала причини да претърси къщата за гости.

И не го беше направила.

За разлика от Пулър.

Измъкна се навън и тръгна обратно към останките от бентлито. Ландри и Бълок стояха до тях и разговаряха.

Пулър се приближи до криминалиста, който продължаваше да се рови в купчината изгоряло желязо.

— Успя ли да откриеш източниците на експлозията?

— Само части от тях — отвърна човекът и вдигна прозрачна торбичка с късчета прогорен метал. — Мисля, че това е детонаторът. Или по-скоро каквото е останало от него.

Пулър пое торбичката и разгледа съдържанието й. И друг път беше виждал подобни отломки. Най-вече в Близкия изток, където самоделните бомби бяха ежедневие. Беше изследвал толкова много от тях, че му стигаха за цял живот. На практика компонентите им бяха едни и същи: експлозив, детонатор, таймер и захранване. Но начинът на сглобяване беше различен, или както казваха сапьорите, всяка от тях си имаше различен „почерк“. Самият той беше придобил достатъчно опит, за да определи само с един поглед кой е местният майстор на „изделието“.

Но останките от детонатора в тази торбичка показваха, че бомбата не е била изработена от близкоизточен експерт. В противен случай би ги разпознал. От това следваше, че човекът, който беше направил бомбата, няма нищо общо с тази част на света. Арабски терорист в Парадайз, Флорида? Не, за бога. Иронията би била прекалено голяма.

Бълок и Ландри се присъединиха към него.

— Нещо да ти говорят тези отломки? — попита шефът на полицията, сочейки торбичката.

— Не съм професионален сапьор, но съм виждал достатъчно бомби, направени в Близкия изток — отвърна Пулър. — Тази не е от тях. Ако трябва да гадая, бих казал, че повече ми прилича на руска изработка.

— Руска ли?! — стреснато го изгледа Бълок. — Нима искаш да кажеш, че имаме работа с руснаци, които взривяват коли насред Флорида?

— Не е задължително. Руската направа не означава, че непременно е била заложена от руснак. Руснаците продават на всеки, който разполага с пари.

Пулър върна торбичката на криминалиста и вдигна глава към резиденцията. Това беше най-големият дом, който някога беше виждал. Къщата за гости имаше разгъната застроена площ от около триста и шейсет квадрата, но тази резиденция беше чудовищно голяма. Може би я измерваха не в квадратни метри, а в декари.

Очевидно Питър Ламбърт полагаше отлични грижи за себе си.

Но съдейки по посланието на стената, неговото време изтичаше. Пулър вече беше решил да не споделя откритието си с Бълок и Ландри просто защото трябваше да обяснява защо е проникнал в сградата.

Махна към резиденцията и попита:

— Разпитахте ли ги вече?

— Тъкмо се готвехме да започнем — отвърна Бълок. — Искаш ли да присъстваш?

Пулър го изгледа, внезапно обезпокоен от любезността му.

Дори Ландри вдигна вежди, явно озадачена от офертата.

— Само като слушател — каза той.

— Както искаш. Но ако ти хрумне нещо, говори свободно. В тази бъркотия имам нужда от всеки, който може да помогне. В противен случай опасността да се превърна в бивш началник на полицията става съвсем реална.

След тези думи се насочиха към къщата, за да разпитат Питър Джей Лампърт и компания.