Дейвид Балдачи
Забравените (22)

22

Най-напред Пулър забеляза полицай Ландри, а след това Бълок. Хупър не се виждаше никъде.

После забави ход, зърнал метални заграждения, върху които беше опънато синьо платнище. Веднага разбра какво означава това. В присъствието на полицията подобни покрити заграждения най-често криеха човешки трупове.

Спря на трийсетина метра и внимателно огледа обстановката. Ландри стоеше на крачка от двойка, която вече познаваше. Бяха същите хора, които зърна в участъка. Мрачни и разтревожени. В главата му бавно изплуваха имената, които те бяха споменали.

Нанси и Фред Стороу.

Излезли и изчезнали. Нещо, което май често се случваше в Парадайз. Сега въпросът беше дали и двамата се намират под платнището или само единият от тях.

Пулър извърна поглед към водата. Приливът беше в пълен ход. Дали той беше изхвърлил тялото или телата?

Не можеше да си представи, че някой ще остави нарочно два трупа тук. Нямаше как да стане. Никой не изхвърляше трупове на плажа посред бял ден. В момента наближаваше седем вечерта. Отново насочи вниманието си към водата.

Приливът. Нямаше какво друго да бъде. Съмняваше се, че труповете ще са в добро състояние. Продължителният престой във водата ги променяше по ужасен начин.

Отново погледна към двойката. Жената ридаеше, облегната на рамото на мъжа. Ландри стоеше неловко на крачка от тях с бележник в ръка.

Бълок беше заел позиция в близост до загражденията, поклащаше глава и ритмично почукваше с пръсти по кобура на колана си. Сякаш изпращаше сигнал за помощ.

Не бяха очертали периметър, но хората предпочитаха да стоят на разстояние.

Пулър се насочи към Бълок, спря на крачка от него и го изчака да вдигне глава.

Шефът на полицията направи жест да го спре, но после го позна и пристъпи към него. Черните му обувки се подхлъзваха по ситния пясък.

— Какво търсиш тук?

— Просто реших да се поразходя — отвърна Пулър. — Какво става?

— Става официално разследване, което не мога да обсъждам с цивилни лица! — отсече шефът на полицията.

— Аз не съм цивилно лице.

— За мен си точно това.

— Един или два трупа?

— Моля!? — Бълок се приведе напред и в очите му се появи подозрение.

— Там, зад загражденията — спокойно поясни Пулър.

— Приливът ли ги изхвърли?

— Какво знаеш, по дяволите?

— Нищо. Но вие издигате заграждения на плажа, а наблизо плаче жената, която видях по-рано днес в участъка. Вероятно беше дошла да съобщи за изчезнал човек или хора. Нещата просто съвпадат. За нещастен случай ли става въпрос?

— Виж какво, Пулър! — изръмжа началникът на полицията. — Най-искрено те съветвам да хванеш първия самолет и да се пръждосваш по дяволите!

— Благодаря за съвета, но Парадайз все повече ме пленява. Започвам да разбирам защо и вие обичате това място.

Бълок се завъртя кръгом и се отдалечи. Изпод черните му обувки излиташе пясък.

Един униформен полицай се приближи към двойката отвъд загражденията и това даде възможност на Ландри да се освободи и да тръгне към него.

— Какво ти каза шефът? — попита тя.

— Помоли ме да се включа в разследването и да помогна с опита си за разкриване на това престъпление. А за капак на всичко ме покани довечера на чаша бира.

— Бълок не пие бира — усмихна се Ландри. — А и без това не ти вярвам.

— Повикахте ли съдебния лекар? — попита Пулър и кимна към синьото платнище.

— Всеки момент ще бъде тук.

По всичко личеше, че уговорената му среща с доктор Тиминс ще бъде отложена.

— Няма да те разпитвам за подробности, защото не искам да ти създавам проблеми с Бълок — промърмори той.

— Благодаря.

— Къде е партньорът ти?

— Ами… — проточи с неудобство Ландри. — Натъкна се на малък проблем…

— Да не би да е повърнал при вида на трупа?

Тя отмести поглед, но от изражението й пролича, че е познал.

— Имам доста голям опит с трупове, изхвърлени от океана — добави той.

— Как така? Мислех, че служиш в армията, а не във флота.

— Няма да повярваш на какво се натъква човек, който служи в пехотата. Освен това повечето армейски бази са разположени в близост до вода.

— Съмнявам се, че началник Бълок ще се съгласи.

— Наясно съм, че не би ме допуснал, но въпреки това ще опитам. А ако ти самата имаш нужда от помощ, не се колебай да ми се обадиш. Неофициално, разбира се…

— Благодаря за офертата. Ние нямаме отдел за криминални разследвания, в който да работят цивилни агенти. Цялата работа се върши от нас. Ако е прекалено много, можем да се обърнем за помощ към окръжната или щатската полиция.

— Това ми звучи като план — кимна Пулър.

— Докъде стигна с разследването на смъртта на леля си?

— Все още доникъде.

— Нали ще ме информираш, ако откриеш, че не става въпрос за нещастен случай?

— Дадено.

— И няма да се правиш на Шерлок Холмс?

— Никога не съм си търсил белята.

— Но понякога тя те намира, нали?

— И това се случва. Между другото, отседнал съм в „Сиера“.

— Не бих казала, че районът е сред най-добрите.

— И аз мисля така, но просто не мога да си позволя най-добрите райони. Впрочем трудно мога да си представя, че осемдесет долара на вечер е евтино. Дори когато ти подхвърлят и някаква закуска.

— Какво да ти кажа… Това е Парадайз.

— Ще ми разкажеш ли повече за това райско кътче?

— Например?

— Сигурен съм, че се сблъсквате с обичайните проблеми. Имате ли банди?

— Официално не, но в действителност да.

— Тогава какво означава „официално не“?

— Парадайз е туристическа дестинация. Тази част на Флорида се посещава от милиони туристи годишно, а много от тях избират именно Парадайз. Това е причината официално да твърдим, че нямаме банди и тем подобни.

— Ясно. А какъв е неофициалният ви проблем с тях?

— Става въпрос за един малко необичаен хибрид. Тук отсъства типичното етническо и расово разделение. Нямаме обособени чернокожи банди срещу латино банди или скинари.

— Искаш да кажеш, че тукашните банди са смесени, така ли? Браво на вас!

— Защо питаш? — развеселено го погледна тя. — Случило ли се е нещо?

— Нищо, което да заслужава внимание. Предполагам, че престъпността е ограничена в по-бедните райони, нали?

— Да — кимна Ландри. — Главно битовата престъпност и междугангстерските войни. Докато по очевидни причини обирите се срещат главно в по-богатите квартали.

— Там има повече за крадене — кимна Пулър.

— Именно. Но истински богатите хора разполагат с надеждна охрана. Някои използват цивилни ченгета, а други наемат охранителни фирми, които работят много професионално.

— Пред очите ми се разкрива един съвсем различен Парадайз — отбеляза Пулър.

— Такова е положението навсякъде, където големите пари се сблъскват с бедността.

— Имаш предвид Америка, нали?

— Не знам как е на други места.

— На кого е поверено това разследване? — смени темата Пулър.

— Ще го поеме лично началник Бълок. Той познава семейството.

— Бива ли го като следовател?

— Той е началникът, за бога!

— Не отговори на въпроса.

— Е, надявам се, че скоро ще разберем — отвърна с въздишка тя.

— Дано — каза Пулър.