Дейвид Балдачи
Забравените (8)

8

Той беше истинска находка за ландшафтната компания, защото беше силен за трима и се задейства като машина още от първия си работен ден.

След като избяга от плажа в нощта на двойното убийство, той насочи крадения велосипед към един не толкова живописен квартал на Парадайз. Там го чакаше квартира с предплатен за месец наем и добре зареден хладилник. Всъщност тя представляваше една стаичка четири на четири с малък кухненски бокс, но въпреки това се явяваше най-просторният дом в досегашния му живот. Чувстваше се истински щастлив, че я има. Остана затворен в нея в продължение на няколко часа. Нахрани се, възстанови водния баланс на организма си и проми раните си. След което се зае да обмисля следващите си ходове.

Повечето от обитателите на този квартал караха древни пикапи или коли с износени гуми и пушещи двигатели. Останалите се придвижваха с велосипеди или вдигаха палец пред автомобилите на по-състоятелните си съседи, за да стигнат там, накъдето са се запътили. Нощем районът беше опасен. Навън излизаха само онези, които се ползваха с протекциите на някоя от двете банди, контролиращи тази част на Парадайз. Тя се намираше далече от морето и туристите с фотоапарати. Тук живееха жени и мъже, които подстригваха трева, почистваха басейни, перяха дрехи и подреждаха жилищата на богатите си съграждани.

Той си позволи да излезе след залез-слънце, колкото да потвърди ангажимента си с една от най-големите ландшафтни компании в района. Мениджърът обяви решението си да го вземе на работа веднага след като огледа внушителната му фигура. По обратния път се сблъска с четирима млади членове на една от местните банди, гордо наричащи себе си dueños de la calle, или „кралете на улицата“.

Те го обкръжиха на тиха уличка и започнаха да го оглеждат, задавайки си въпроса дали ще успеят да се справят с този гигант. Приличаха на млади лъвици, оградили огромен слон. Държаха в ръце добре наточени ножове или ками, а издутите им ризи намекваха за скрито огнестрелно оръжие.

За разлика от младежите той изобщо не се питаше дали ще успеят да го победят. Беше абсолютно сигурен, че ще се справи с тях, независимо дали са въоръжени или не.

Вече знаеше как ще убие всеки поотделно, в случай че го нападнат. За него това не беше най-желаното решение, защото доста би усложнило мисията му. Но ако се опитаха да го убият, той просто нямаше да има друг избор.

Продължаваше да крачи напред, заобиколен от хлапаците. В един момент спря и бавно ги огледа. Те подхвърлиха нещо на испански, а той поклати глава и завалено обясни, че не говори езика. Това беше лъжа. Говореше испански, при това много добре, но искаше да ги разкара, без да ги улеснява в комуникацията. После подхвърли няколко фрази на родния си език просто за да ги извади от равновесие. Хлапаците действително се стъписаха.

Най-едрият от тях, вероятно изпълнен с желание да докаже, че не се страхува от гиганта, пристъпи по-близо и го попита на английски откъде е.

В отговор той просто махна по посока на океана.

Това видимо ги раздразни.

Най-дребният се стрелна напред с нож в ръка, очевидно подвластен повече на адреналина, отколкото на здравия разум. Мъжът реагира с изненадваща за едрото му тяло пъргавина. Обезоръжи с лекота побеснелия дребосък и го вдигна във въздуха с една ръка. Острието на ножа в другата опря в пулсиращата му сънна артерия. Последва рязко завъртане и силен замах. Ножът бръмна във въздуха и се заби в някаква дървена врата на пет-шест метра от тях.

После той пусна хлапето и бандата бързо се стопи в нощта.

Бяха млади, но глупостта им съвсем не беше безгранична.

На другия ден той работи в продължение на дванайсет часа срещу уговорената надница от осем долара на час. Платиха му още същата вечер в брой, като му удържаха за обяда, който се състоеше от бутилка вода, сандвич и пакетче чипс. После му удържаха по още един долар на час, оправдавайки се с повишените цени на бензина. Но парите не означаваха нищо за него. Напъха ги в джоба си, без да ги брои, а след това се качи в каросерията на един пикап, който щеше да го остави близо до квартирата му. През този ден температурата наближи трийсет и седем, а той прекара всичките си работни часове под палещите лъчи на слънцето. По-старите работници използваха всяка възможност да се скрият от жегата и влагата и непрекъснато обявяваха почивки, за да потърсят сянка. Но той продължаваше да работи, обръщайки внимание на горещината точно толкова, колкото на часовете, прекарани в неспокойните води на залива.

Когато човек вече е бил в ада, всичко останало му се струва ободряваща почивка.

Рано на другата сутрин седна в леглото. Гърбът му беше потен, тъй като наемът не включваше нормално работещ климатик. Сред вещите, които му бяха оставили, имаше мобилен телефон с няколко важни номера в паметта, плюс информацията, която щеше да му е необходима за изпълнение на задачата.

Всеки ден преглеждаше това, което се изписваше на екрана. Някои неща запомняше наизуст, а след това ги изтриваше, за да не попаднат в чужди ръце. Тази сутрин приключи бързо и огледа малката стаичка. Четири голи стени и един прозорец към улицата, през който долиташе глъчката на прибиращите се у дома нощни купонджии, забавлявали се на крайбрежието. Океанът беше далече от тук. Цените се вдигаха обратнопропорционално на разстоянието до него.

Трябваше да пътува до тук със самолет. Но в някакво градче на мексиканската граница, недалече от Браунсвил, Тексас, с мрачната репутация на едно от най-опасните места в света, в гърдите му се заби стреличка за дартс, намазана с упойваща субстанция. Всъщност беше извадил късмет, че само го упоиха. Събуди се в открито море с чувството, че е акула, попаднала в рибарска мрежа. Преди да му се открие реален шанс за бягство, беше принуден да изтърпи серия от прехвърляния на различни корабчета и платформи.

Напълни дробовете си с въздух и облегна гръб на стената. Крехката рамка на леглото изскърца под тежестта на тялото му. Бюрото подпираше заключената врата. Предпазна мярка срещу неканени нощни гости. Беше спал с нож в ръка. За всеки случай, ако неканените гости бяха решили да го убият. Залогът беше животът му. Както винаги.

Стана и се приготви да тръгва за работа.