Дейвид Балдачи
Забравените (19)

19

Имотът беше един от най-внушителните на Емералд Коуст, обхващащ четирийсет декара първокласна брегова ивица с невероятна гледка към залива. Цената му беше далеч по-висока от обединения годишен доход на хиляда представители на така наречената „средна класа“.

Той неуморно буташе моторните косачки, а след това събираше окосената трева и другите отпадъци в големи чували, които товареше на чакащите зад къщата камионетки. Превозните средства на ландшафтната фирма нямаха право да влизат в имението през главния портал и безупречно павираната алея, която свършваше пред къщата. Мястото им беше на асфалтирания заден двор.

Тук имаше два басейна — единият с олимпийски размери, а другият с красива овална форма. Великолепието на терена можеше да се сравнява единствено с красотата на вътрешното оформление на голямата резиденция с площ от над 3000 квадратни метра, плюс още 2000, разпределени между няколко спомагателни сгради, включително постройка между басейните, къща за гости, спортна зала, киносалон и помещения за охраната.

Той видя как една от камериерките излиза навън, за да получи някакъв пакет от куриера на ФедЕкс, когото също бяха пропуснали през задния вход. Беше латиноамериканка, облечена в старомодна униформа с бяла престилчица и черно боне на главата. Имаше слаба, но добре оформена фигура, красиво лице и разкошна тъмна коса.

В края на дългия пристан, навлизащ дълбоко във водите на залива, беше закотвена осемдесетметрова яхта с хеликоптерна площадка.

Той работеше здраво. Гърбът му беше подгизнал от пот, очите му смъдяха. Не спираше за почивка като останалите работници, които час по час отскачаха до сянката на близкия навес да пият вода. Но за това имаше основателна причина — неуморната работа му позволяваше достъп до почти всички части на терена. Отделните сгради бяха запечатани в главата му като на шахматна дъска, по която можеше да размества пионките според различните сценарии.

Разположението на охраната привличаше голяма част от вниманието му. През деня тя се състоеше от шестима души — очевидно отлични професионалисти, умеещи да работят в екип. Всички бяха добре въоръжени, наблюдателни и лоялни към своя работодател. Казано иначе, слабостите в работата им бяха много малко.

Предполагаше, че нощното дежурство се поема от още половин дузина професионалисти, а може би и повече — по простата логика, че тъмнината увеличаваше риска от нападение.

Постепенно се приближаваше до главния портал и не след дълго успя да засече клавиатурата на сложна алармена система, комбинирана с охранителна камера. Крилата на портала бяха солидни, изработени от ковано желязо. До известна степен приличаха на тези пред Белия дом. Солидният двуметров зид недвусмислено сочеше, че собственикът на резиденцията държи на личното си пространство.

Отпуснат на коляно, той започна да скубе тревата около масив от добре подрязани храсти. Това му позволи да огледа едно мазерати кабрио, което току-що спря пред портала. В него имаше двама пътници — мъж и жена. Някъде около трийсетгодишни, в отлична форма и с доволния вид на хора, за които животът е песен.

Порталът се отвори пред тях, подчинявайки се на кода, набран от дистанционното.

Колата се плъзна покрай него, но двойката в нея не му обърна никакво внимание. Той обаче запечата в съзнанието си всички детайли на външния им вид.

Освен това вече разполагаше с шестцифрения код на главния портал, успял да зърне начина, по който го набра мъжът. Оставаше само проблемът с охранителната камера.

Прехвърли се на следващия храст, който беше още по-близо до портала. Погледна нагоре към пилона, на който беше монтирана камерата. Електрическият кабел беше вкаран вътре в металния пилон, както изискваше стандартната практика. Въпросът беше къде водят вкопаните в земята жици.

Използва бавното затваряне на портала, за да излезе навън и да се заеме с прочистването на полянката между камерата и тухления зид. Отпусна се на колене и започна да подрязва избуялите тревички и да събира листата, дръзнали да нарушат гладкостта на безупречно зеления килим. Същевременно огледа отблизо една малка издутина в тревата, под която очевидно се намираше електрически прекъсвач, захранващ както моторите на портала, така и камерата, клавиатурата на алармата и вградения в стената репродуктор.

Очите му проследиха едва видимата следа от канавката, която свършваше пред оградата. Ако някой не я потърси специално, едва ли ще успее да я види, помисли си той.

Предполагаше, че кабелът е скрит в метална тръба, но можеше и да не е така.

Изправи се и тръгна покрай границата на парцела. Нямаше как да се върне през портала, без да се издаде, че вече знае кода. Машинално се запита на колко време го променят. В момента беше средата на седмицата, която от своя страна маркираше средата на месеца. Това означаваше, че разполага с достатъчно време — разбира се, ако променяха кода веднъж в седмицата или веднъж на трийсет дни, както най-често се правеше.

Стигна до задната част на парцела и пред очите му се разкри безбрежната шир на залива. Във водата се гмуркаха чайки, моторници пореха вълните или просто се полюшваха върху тях. Хората се развличаха с риболов, ветроходство и каране на скутери. През деня.

Нощем обаче се занимаваха с други неща. Като онова, от което беше имал късмета да се измъкне. За разлика от мнозина други.

Той хвърли чувала с боклук в каросерията на близкия камион и спря да изпие чаша вода, източена от близкия охладител, боядисан в яркооранжево. Погледът му се спря на двамата мъже, които обработваха терена около някакво дърво, издигащо се от вътрешната страна на оградата. И двамата бяха латиноамериканци. Към групата наемници спадаха и други хора — един бял, двама чернокожи и самият той. Не можеше да се определи от коя част на света е, но той също беше бял.

От бялата раса.

Никога не се беше категоризирал по расов принцип. Съдейки по чертите му, принадлежеше към определено силна етническа група. Малко хора посещаваха родината му, още по-малко оставаха там за постоянно. Тя беше далечна страна, където животът беше труден. Чужденците се посрещаха по-скоро с подозрение. Народът му беше горд и много чувствителен по отношение на обидите, меко казано. С една дума, тези хора никога не подлагаха и другата си буза.

Той смачка картонената чаша и я хвърли в контейнера за смет, прикрепен към каросерията. После влезе през задния вход и се насочи към овалния басейн.

Мазератито беше паркирано на няколко крачки от него. Мъжа го нямаше, а жената се беше изтегнала на една от лежанките. Беше свалила лятната рокля и обувките с високи токчета, които лежаха на цимента до нея. Банският й костюм беше съвсем изрязан — парченце плат горе, миниатюрен триъгълник долу. Тя се обърна по корем и това му позволи да разгледа бедрата й. Стегнати и същевременно достатъчно меки където трябва, подчертаващи женствеността й. Тя развърза горнището на банския и го пусна до себе си. Имаше дълги крака с гладка, приятно загоряла кожа. Светлорусата й коса, която беше прибрана на конска опашка в колата, сега се разстилаше свободно по обсипаните й със ситни лунички рамене.

Беше много красива жена. Това обясняваше самодоволната усмивка на мъжа зад кормилото на спортното мазерати. Сякаш искаше да подчертае, че тази красота е негово притежание.

Тръсна глава да прогони тези мисли, осъзнавайки, че е допуснал грешка.

Беше зяпал жената няколко секунди по-дълго от необходимото. Зад гърба му се разнесоха стъпки и някой го хвана за ръката.

— Хайде, мърдай! — заповяда строг мъжки глас.

Обърна се. Зад него стоеше един от пазачите със слушалка в ухото. Спираловиден кабел водеше към устройство, скрито на колана под якето му. Въпреки жегата всички охранители бяха облечени с якета. Под които криеха пистолетите си.

— Веднага! — изръмжа мъжът, вдигнал глава към лицето му. — Не си тук да се наслаждаваш на гледката, а да бачкаш!

Той побърза да се подчини. Можеше да види сметката на този фукльо с един-единствен саблен удар в гърлото, но нямаше смисъл. Подобен акт би провалил плановете му, при това окончателно. Но той беше сигурен, че скоро ще дойде неговото време.

Погледна жената за последен път. Беше се обърнала леко на една страна. Недостатъчно, за да се видят голите й гърди, но почти.

Тя също го гледаше. Всъщност не беше много сигурен, защото очите й бяха скрити зад слънчеви очила. Неволно се запита защо жена като нея би обърнала внимание на мъж като него.

Отговорът на този въпрос със сигурност би му докарал неприятности.