Дейвид Балдачи
Забравените (61)

61

— Какво търсиш?

Карсън гледаше с интерес как Пулър рови в гардероба на леля си.

— Нещо, което не е тук.

След тези думи той отново излезе навън и започна да рови в сака си за няколкото листа хартия, прихванати с телбод. Измъкна ги и се зае да чете съдържанието им.

— Пробив? — подхвърли Карсън.

— И така може да се каже.

Пъхна листовете в джоба си и се обърна към къщата на Сладкиша. Пред нея все още жълтееха полицейските ленти, но патрулни коли липсваха. Вероятно се бяха струпали пред „Плаза“, повикани за охрана на следващото местопрестъпление.

— Какво става, Джон?

— Опитвам се да навържа някои неща.

— Във връзка с убийствата?

— Може би да, може би не…

Той тръгна към междинната портичка, която свързваше двата имота, а Карсън го последва.

Къщата на Сладкиша беше тъмна.

Вратата беше заключена.

Десет секунди по-късно вече не беше заключена.

— В армията ли се научи на това? — прошепна зад рамото му Карсън.

— Армията ме е научила на много неща — отвърна Пулър. — Повечето от тях полезни.

Тя го последва във вътрешността на къщата.

— Така и така съм тук, поне да се запася с някои неща за кучето — промърмори той.

В кухнята отвори няколко шкафа, откри кучешката храна и отсипа малко в една от торбичките, навити на руло до вратата на килера.

— Значи дойдохме само за храната на кучето, а? — подхвърли зад него Карсън.

Пулър не отговори. Вместо това се насочи към витрината с колекцията ръчни часовници на Сладкиша и отново започна да брои.

— Ставаш досаден, Пулър — хапливо отбеляза Карсън.

— Просто се опитвам да сглобя пъзела, преди да премина към действие — поясни той.

— А тези неща са част от него, така ли? — Тя се наведе над витрината.

— Със сигурност играят някаква роля, но първо трябва да проверим още нещо. — Погледна часовника си и добави: — Но още е твърде рано и се налага да почакаме. Я ела да се поразходим.

— Къде?

— Правилният въпрос е „колко“ — опита се да обясни той. — Някъде около осем километра с кола.

Излязоха от къщата на Сладкиша и се качиха в тахото. Пулър погледна в огледалото за обратно виждане.

— За онези двамата ли се озърташ?

— Не очаквам да се появят — поклати глава той и се втренчи в километража. — И така, засичаме осем километра от тук, после още осем обратно. Ще караме на изток, защото в общи линии това беше посоката, за която спомена Джейн Райън…

Потеглиха по Орион Стрийт и се насочиха към района, наречен с поетичното име „Залез край морето“. Четири километра по-нататък следите от цивилизация започнаха да се топят, а след шест вече бяха само двамата, пясъкът и океанът.

Пулър спря джипа точно на осмия километър и се огледа.

Намираха се на главната улица. В далечината на север от тях се виждаха някакви сгради, около които цареше оживление. На юг имаше само палми.

— Океанът трябва да е отвъд тези дървета — промърмори той.

— Според мен те го скриват от пътя — добави Карсън.

Отбиха по един черен път и бързо разбраха, че зад палмите се разкрива зона от гъсти храсталаци, прорязана от многобройни тесни пътища като този, по който се движеха.

Едва отвъд храсталаците синееше безбрежната океанска шир, пред която имаше широка ивица бял пясък.

Пулър отби на малка асфалтирана площадка встрани от пътя, слезе от колата и се огледа. Във всички посоки с изключение на тази към океана.

— Доста изолирано — отбеляза той. — Няма никакви хора.

— Питам се защо — замислено изрече Карсън. — Плажът изглежда прекрасен.

Тръгнаха натам и не след дълго разбраха причините за пустотата, която ги заобикаляше. Пясъкът се оказа едър и груб, а брегът беше обсипан с остри камъни.

Но най-лоша беше миризмата.

— Сяра — сбърчи нос Карсън.

— Трябва да е някаква геоложка аномалия, поради която това място е изгубило своята привлекателност. А я виж какво пише там… — каза Пулър и посочи голяма табела, забита на върха на близката дюна.

Внимание! Силно мъртво вълнение! Плуването забранено!

— Излиза, че не целият Парадайз е рай — промърмори Карсън.

— Според мен се намираме на около осемстотин метра извън очертанията на града. Не знам как се нарича това място. Може би никак.

— Цяло чудо е, че вонята на сяра не достига до другите плажове — добави Карсън.

— Може би вятърът я отнася в обратна посока, а може би има други, чисто климатични особености. Лично аз я усетих чак когато стигнахме до брега.

— Като се замисля, и аз също… Но защо леля ти би дошла на подобно място?

— Не знам. Тя беше възрастна и болна, придвижваше се с проходилка.

— Което ще рече, че разходката по тези камъни би била проблем за нея. Самата аз на два пъти за малко не паднах…

Спряха и се огледаха.

Пулър насочи поглед към хоризонта.

— Дали наблизо минава някой от големите морски пътища? — промърмори той.

— Не знам — поклати глава Карсън. — Но това все пак е Мексиканският залив, който е характерен с оживено мореплаване. Да не говорим за стотиците нефтени платформи.

— Точно така. Като онази, която се повреди и дълго време замърсяваше водите на залива с петрол.

— Помня кога стана този разлив — кимна Карсън. — Платформата беше собственост на „Бритиш Петролиъм“. Джей Две получи задачата да наблюдава разлива, който в един момент беше заплаха за националната сигурност. Направихме задълбочено проучване на района и установихме, че тук действат не стотици, а хиляди нефтени платформи — повечето от тях струпани в близост до бреговете на Луизиана, Мисисипи и Тексас. Част от тях обаче достигат и до Флорида.

— Цар Петрол — направи гримаса Пулър.

— Поне засега — кимна Карсън, вдигна един камък и го запрати във водата. — Хайде да се махаме, преди да съм повърнала от тази воня. Ще ми трябва продължителен душ, за да я изтрия от себе си.

— В армията сме се натъквали и на много по-гадни миризми — хладно отбеляза Пулър.

— Вярно е. Но това не означава, че трябва да ги търпим и по време на отпуск.

Обърнаха се и тръгнаха към тахото. Пулър понечи да се качи, после изведнъж приклекна.

— Какво има? — попита Карсън.

— Царят.

— Моля?

Тя заобиколи колата и се приближи.

Той плъзна пръст по асфалта и й го показа. Беше почернял. Приближи го до носа си я погледна.

— Цар Петрол. Но не от платформа, а под формата на двигателно масло. На това място е била паркирана кола.