Дейвид Балдачи
Забравените (12)

12

Влязоха в кабинета и Ландри затвори вратата.

Помещението беше с правоъгълна форма, някъде около четири на два и половина метра. Обзавеждането беше спартанско, в хармония с характера на обитателя си.

Бълок се настани зад дървеното бюро и махна на Пулър да седне на единствения стол срещу него. Ландри остана права, вляво от него.

Пулър седна и погледна очаквателно началника на полицията.

— В момента ви проверяваме кой сте и защо сте тук — поясни Бълок.

— А ще може ли да огледам местопрестъплението, след като ме проверите?

— Няма такова! — гневно го стрелна Бълок.

— Технически погледнато, може би, но нещата могат да се променят.

— На колко години беше леля ви?

— На осемдесет и шест.

— Според рапорта е използвала проходилка. Пада, удря си главата и се удавя. Много съжалявам за случилото се. Преди време моята баба също се удави. Получи припадък във ваната. И тя беше стара. Случват се такива неща. Никой нищо не можа да направи. Сега случаят е същият. Не бива да се чувствате виновен.

— Потвърдена ли е смъртта от удавяне? — попита Пулър, пропускайки последното изречение покрай ушите си.

Не получи отговор и добави:

— Ако Флорида е щат като всички други, в графата „причина за смъртта“ на смъртния акт трябва да пише нещо. В противен случай хората стават нервни.

— Има вода в белите дробове, което означава, че се е удавила — отвърна Бълок. — Съдебният лекар направи аутопсията още снощи. Доколкото си спомням, медицинският термин беше…

— Асфиксия — довърши вместо него Пулър. — Може ли да видя заключението?

— Не може. Тези документи се предават само на близките, и то след съответната съдебна заповед.

— Аз съм й племенник.

— Така твърдите вие. Но дори наистина да сте й племенник, аз тълкувам дефиницията „близки“ само като членове на семейството.

— Тя няма такива. Съпругът й е починал, а най-близкият й роднина лежи в болницата за ветерани на щата Вирджиния. За съжаление, не разполага с достатъчно умствен капацитет, за да се справи с това. А леля ми нямаше деца.

— Съжалявам, но нищо не мога да направя — отвърна Бълок. — Никога не съм се отнасял нехайно към правото на покойниците да почиват в мир.

— Но се отнасяте нехайно към вероятността да е била убита, така ли?

— Изобщо не ме интересуват инсинуациите ви! — сопна се Бълок.

— А няма ли да потърсите контакт с кръвните й роднини? — невинно попита Пулър.

— Вече работим по въпроса. Претърсихме къщата й, но не открихме полезна информация. А вие трябва да разберете, че това е Флорида. С много възрастни хора, които умират. В момента издирваме роднините на още четирима покойници, но аз не разполагам с много хора.

— Заключението на съдебния лекар сочи причината за смъртта, но не и какво е довело до нея. В него не пише нищо за начина, по който леля ми се е озовала във водата.

— Паднала е.

— Това не е факт, а предположение.

Ландри се размърда, понечи да каже нещо, но предпочете да запази мълчание.

Пулър забеляза това, но не реагира. Надяваше се, че по-късно ще има възможност да поговори с нея без присъствието на началника й.

— Така е — кимна Бълок. — Но тук става въпрос за добре обмислено професионално предположение, базиращо се на фактите.

— Дори професионалното и добре обмислено предположение си остава догадка — поклати глава той. — А аз съм тук заради едно писмо, което получихме неотдавна.

Той извади плика от джоба си и го подаде на Бълок. Ландри пристъпи към бюрото и започна да чете над рамото на шефа си.

Бълок приключи пръв, сгъна листа и му го върна.

— Това писмо не доказва нищо — обяви той. — Ако получавах по долар за всяко твърдение, че около поредната старица се случва нещо странно, щях да се пенсионирам като милионер.

— Наистина ли? — изгледа го Пулър. — В такъв случай ще ви трябват поне един милион изтрещели старици, нали така? Но населението на Парадайз възлиза едва на единайсет хиляди четиристотин петдесет и седем души. Видях табелата. Тоест, ако искате да се пенсионирате, ще се наложи да наемете доста луди старици.

Бълок понечи да отвърне, но в този момент се включи факсът на шкафчето зад гърба му. Той издърпа листа и започна да чете, като не спираше да поглежда към Пулър.

— Е, вие наистина сте този, за когото се представяте — обяви след секунди той.

— Радвам се, че получихте потвърждение.

— Ландри казва, че работите в армейското ОКР.

— Вярно е. Вече шест години съм следовател. Преди това бях обикновен рейнджър с пушка на рамо.

— Аз пък съм началник на полицията в това градче повече от петнайсет години. А още петнайсет преди тях обикалях улиците като патрул. Нагледал съм се на убийства и нещастни случаи. Особено на вторите.

— Пропускам ли нещо? — вдигна глава Пулър. — Има ли някаква причина да не разследвате този инцидент? Ако не ви стигат хора, аз съм на вашите услуги. Имайте предвид, че подобно на вас, съм се натъквал на много убийства и нещастни случаи. За съжаление, в армията те са всекидневно явление. Разследвал съм много случаи, които на пръв поглед изглеждат инциденти, но после се оказват нещо съвсем различно.

— Не вярвам да сте по-добър от нас — каза Бълок.

— Може би не съм. Но защо не се уверите с очите си? Случаят изисква справедливо разрешение.

Бълок разтърка лицето си, после решително тръсна глава.

— Е, мисля, че това беше всичко. Съжалявам за загубата ви, ако наистина ви е била леля. Но ви предупреждавам да не приближавате собствеността й без надлежното разрешение. Следващия път със сигурност ще бъдете арестуван.

— Как по-точно да извадя такова разрешение?

— Говорете с адвоката й. Може би ще ви помогне. И вероятно ще ви вземе няколко хиляди долара.

— Не познавам адвоката й. Ще ми позволите ли да вляза в дома й и да потърся сведения за него?

— Не и без надлежното разрешение — отсече Бълок.

— Значи опираме до проблема с кокошката и яйцето, така ли?

— Тя е ваша роднина, по дяволите! Или поне така твърдите.

— Имам това — рече Пулър и извади снимката.

— Знам, Ландри ми каза — махна с ръка Бълок. — Но снимката не доказва нищо.

— Значи сме дотук, така ли? Това ли е всичко, което ще направите?

— Върша си работата. Служа и закрилям.

— Но ако Бетси Саймън е била убита, не сте я свършили както трябва! — мрачно рече Пулър.

Бълок се изправи и закова очи в лицето му. За миг Пулър реши, че ще измъкне пистолета си, но той се овладя и отсече:

— Желая ви приятен ден, господин Пулър.

После стрелна с поглед Ландри, която с равен глас го подкани:

— Ще ви изпратя, агент Пулър.

Хупър изникна в момента, в който вратата се затвори след тях, и веднага го стисна за лакътя. Приличаше на добре обучено овчарско куче, но Пулър съвсем не беше овца.

— Благодаря — рече той и с рязко движение отмести ръката му. — За разлика от леля ми аз все още мога да ходя без чужда помощ.

След това, още преди Хупър да успее да реагира, тръгна по обратния път към изхода, следван от Ландри.

— Върни ми пистолета — рече той.

— В колата е. Можем да те закараме до твоята.

— Благодаря, но предпочитам да походя пеша.

— До там е доста далече.

— Трябва да обмисля някои неща — обърна се да я погледне той. — Освен това никога не съм идвал в Парадайз и искам да го опозная. При създалата се ситуация едва ли ще ми се удаде друга възможност.

Ландри се усмихна леко.

Стигнаха до патрулката и тя му подаде пистолета. Хупър беше останал пред входа на участъка, очевидно разстроен от факта, че Пулър не е зад решетките.

— Вземи, може би ще имаш нужда от помощ — подаде му визитка тя и за миг го погледна в очите. — Номерът на джиесема ми е изписан на гърба.

Пулър пъхна пистолета си в кобура и пусна картичката в джоба на ризата си.

— Благодаря. Може би наистина ще ти се обадя, полицай Ландри. — После се извърна към Хупър и добави: — Винаги ли е толкова учтив?

— Той е добро ченге — тихо отвърна тя.

— Не съм казал обратно. Но не е зле да го посъветваш да внимава с това хващане за лакътя, защото като нищо може да остарее в рамките на трийсет секунди.

— Опитай в погребалната агенция „Бейлис“ — пристъпи към него тя. — Намира се оттатък Атлантик Авеню. Там работи лекарката, извършила аутопсията. Тя е на редовна практика, но ни помага, когато се наложи. В Парадайз нямаме патоанатом.

— Благодаря — кимна Пулър, обърна се и започна да се отдалечава.

— Другия път няма да се измъкнеш толкова лесно — подвикна след него Хупър.

Пулър продължи да крачи, без да се обръща.