Дейвид Балдачи
Забравените (13)

13

По обратния път към колата си Пулър набра номера на погребалната агенция „Бейлис“. Жената, която вдигна, отказа да потвърди, че тялото на Бетси Саймън се намира при тях.

— Аз съм нейният племенник — поясни той. — Ако тялото е при вас и искате да ви се плати за погребението, ще трябва да ми кажете. В противен случай разходите остават за ваша сметка.

Този подход очевидно се отрази благоприятно на паметта й.

— Без да ви давам подробности, бих казала, че при нас наистина докараха възрастна жена с мокри дрехи, която живее на Орион Стрийт — рече тя.

— По-късно през деня ще се отбия да уредим нещата — каза той. — Известно ми е, че вече й е направена аутопсия и съдебният лекар е освободил тялото. Ще ви помоля да не предприемате никакви други манипулации по него, преди да се появя. Разбрахме ли се?

— Мога да ви уверя, че няма да предприемем нищо, преди да подпишем договор и да получим аванс — отвърна с официален тон жената.

Пулър прекъсна връзката. Нещата в Парадайз се развиват все по-добре и по-добре, помисли си той.

Подкара колата към плажната ивица и спря пред някакво кафене на открито. Избра го заради отличната гледка към по-голямата част от града. Поръча си сандвич с пуешко, пържени картофи и студен чай. Беше прекалено горещо за обичайната доза силно кафе. И бездруго мислеше да се откаже от него, опасявайки се, че кофеинът ще започне да влияе на точния му прицел.

Докато се хранеше, се опита да запечата в главата си всичко, което ставаше наоколо. Ново лъскаво порше кабрио се движеше редом с очукан пикап форд — тотално изгнил и без никакъв релеф на гумите. Секунди по-късно на светофара спря голям камион с логото на някаква ландшафтна компания.

В каросерията му се бяха натоварили петима мъже с мръсни работни панталони и просмукани от пот масленозелени тениски, върху които беше изписано същото лого. Всички бяха ниски и набити латиноамериканци с изключение на един едър мъж, който изглеждаше като родител сред дечица от детска градина. Беше поне с пет сантиметра по-висок от Пулър и с около двайсет-трийсет кила по-тежък, но без грам тлъстини по тялото. Обикновено хората с подобна физика изглеждаха твърде едри и бавни, но този беше много стегнат. Дългите му жилести ръце бяха достатъчно силни, за да удушат слон.

За миг очите им се срещнаха, после камионът потегли и изчезна.

Появи се патрулна кола. Пулър почти очакваше да види Ландри и Хупър в нея, но двойката ченгета се оказаха други и изобщо не му обърнаха внимание.

Той плати сметката, допи чая си и набра телефона на болницата за ветерани във Вирджиния. Помоли да го свържат с лекуващия лекар на баща му, но след няколко прехвърляния от другия край се чу женски глас.

— В момента доктор Мърфи е зает — съобщи му жената. — Мога ли аз да ви помогна?

Пулър се представи и обясни какво иска.

— Ще ви свържа директно с баща ви, господин Пулър. Може би ще намерите начин да го успокоите.

Съмнявам се, помисли Пулър, но на глас каза:

— Мога да опитам.

В следващия миг мембраната започна да вибрира от мощния глас на баща му.

— Офицер! Ти ли си, офицер?

— Аз съм, сър.

— Докладвай! — заповяда с напрегнат глас старецът.

— Намирам се на позиция във Флорида. Разузнах обстановката и осъществих контакт с някои от местните. По-късно ми предстои оценка на загубите, след което веднага ще ви докладвам.

— Някой ми е отмъкнал свръхсекретната комуникация, офицер. От сейфа!

— Вие лично ми я предадохте, сър. С препоръката да я използвам в случай на нужда. Вероятно куп неща са ви на главата. За командването на Сто и първа дивизия трябва много мислене.

— И още как!

— Комуникацията е у мен, сър. Не се безпокойте за нея. Ще докладвам отново в двайсет нула-нула.

— Прието. Късмет, офицер.

Пулър изключи, чувствайки се леко засрамен. Винаги се чувстваше така след поредната измама, която сервираше на баща си, но каква беше алтернативата?

Със сигурност не му се мислеше за нея.

Въздъхна и набра номератора на военния затвор в Канзас, за да уреди разговор с брат си. Получил уверения, че това ще се случи още същата вечер, той прибра телефона. Дойде време за срещата с леля му.

Въпреки раздялата им, след като той влезе в армията, част от него продължаваше да вярва, че един ден отново ще се срещне с Бетси Саймън.

Но не и по този начин.