Дейвид Балдачи
Забравените (25)

25

Пулър паркира корвета на една пресечка от къщата, а останалата част от разстоянието извървя пеша. Беше взел решение да се отбие в дома на леля си още сега, въпреки че каза обратното на Мейсън. По пътя си отваряше очите за полицейски коли. Знаеше, че Хупър би се възползвал от всяка възможност да го вкара в ареста, въпреки че беше въоръжен с ключове и копие от завещанието на Бетси.

Пое по алеята и погледна към къщата на Сладкиша. Вече беше тъмно и той неволно си представи как „младежът“ купонясва в малките часове на нощта. Долови джафкането на Сейди отвътре, но продължи напред. Изведнъж му стана мъчно за собствената му животинка — котарака Дезо.

Отключи входната врата, влезе и затвори след себе си. В къщата цареше пълен мрак. Реши, че няма смисъл да привлича излишно внимание, и включи миниатюрното си фенерче-писалка. От предишната си визита беше запомнил разположението на стаите.

Прекоси кухнята и влезе в спалнята на леля си. Леглото беше оправено. Очевидно старата дама изобщо не си беше лягала във фаталната нощ. Вместо това се беше озовала в задния двор — доброволно или не, където животът й беше приключил.

Нощното шкафче до леглото беше отрупано с книги. От малък помнеше, че Бетси е страстна читателка. Явно беше останала такава и до последния си дъх. Плъзна лъча по заглавията. Книгите бяха главно кримки и трилъри. Леля му никога не си беше падала по любовните романи. Ако някога изобщо бе плакала, с положителност го бе правила по истински, а не измислени поводи.

Лъчът обходи горната част на шкафчето. Пулър рискува да включи настолната лампа, тъй като му трябваше по-силна светлина. Наведе се и веднага установи, че първото му впечатление се е оказало вярно. Върху плота се очертаваше едва видим правоъгълник, заобиколен от тънък слой прах. Взе от рафтчето някакъв роман с меки корици на Робърт Крейс и го наложи върху правоъгълника.

Оказа се прекалено малък.

Повтори операцията с книга на Сю Графтън с твърди корици.

Тя пък се оказа много голяма.

Издърпа чекмеджето и веднага забеляза малкия черен бележник. Разтвори го, но той се оказа празен. После го положи върху правоъгълника, очертан от праха. Размерите съвпаднаха.

Вероятно бе имало и друг бележник, който обаче беше изчезнал. Нещо му подсказваше, че неговите страници не са били празни.

Бяха убили леля му заради нещо, което е съдържал липсващият бележник.

Нещо, което е било свързано с притесненията, за които се споменаваше в писмото.

Хора, които не са такива, каквито изглеждат.

Странни събития посред нощ.

Неща, които не бяха наред.

Върна празния бележник на мястото му, загаси лампата и излезе от стаята.

Отдели няколко минути на спалните горе, но не откри нищо, което би помогнало на разследването. Гардероб, задръстен със стари дрехи. Сред тях имаше няколко мъжки панталона и ризи, които вероятно бяха останали от чичо Лойд. В другите гардероби имаше празни закачалки, стари кашони с овлажнели чаршафи и възглавници и още купища ненужни вещи, които хората имат навик да трупат през дългия си живот.

В дъното на един от рафтовете откри няколко кутии. Едната от тях беше пълна с бижута, които изглеждаха скъпи дори за неопитното око на Пулър. Това го накара да прегледа съдържанието по-подробно. На дъното лежеше класьор със стари монети, които също изглеждаха ценни. Откога ли ги има? — запита се той.

Спусна се обратно по стълбите, прекоси кухнята и влезе в гаража. Старата тойота камри беше чиста и излъскана, готова да потегли всеки момент. Нямаше как да й бъде обяснено, че собственичката й никога повече няма да седне зад кормилото. Пулър включи фенерчето и се зае да я изследва отвън, но не откри никакви драскотини или други следи от посегателство.

Колата изглеждаше в отлично състояние. Пулър прецени, че трябва да е на около пет-шест години. Леля му най-вероятно я беше купила още преди да се появят проблемите с гръбнака й.

Той се облегна на стената и направи кратко обобщение на събраните факти, опитвайки се да запълни празнотите в последните действия на леля Бетси.

Отначало реши, че старицата е станала свидетел на нещо, което е довело до смъртта й. Тук, в квартала, или някъде другаде. Но ако е било другаде, тя се е нуждаела от транспорт до там. Сладкиша бе казал, че отдавна не е виждал Бетси да шофира, но по собствените му признания той беше нощна птица и не би могъл да я види, ако е изкарала колата вечерта.

Отвори шофьорската врата и седна зад кормилото. Веднага му направи впечатление, че макар и тясна за него, седалката е дръпната достатъчно назад, за да побере висока жена.

После обърна внимание на специалното оборудване, монтирано в колата. Към кормилото, на лесно и удобно място, бяха прикрепени лостчета, обслужващи газта и спирачката.

Заключението беше очевидно — въпреки недъга си леля му е била в състояние да шофира колата си без проблеми.

После забеляза стикера, залепен в горния ляв край на челното стъкло. Беше от някакъв сервиз за смяна на масла и върху него бяха обозначени датата и километрите, които би трябвало да измине колата до следващото обслужване. Датата беше отпреди месец. Той насочи фенерчето към километража, засече моментните показания и започна да пресмята, отчитайки и деня на смъртта.

Оказа се, че леля му е изминавала средно по петнайсет километра дневно в продължение на двайсет и пет-шест дни. После си зададе въпроса възможно ли е тази жена със сериозни здравословни проблеми да е покрила стотици километри наведнъж. Едва ли. По-скоро ги беше навъртала на кратки, но чести пътувания.

Но при кого бе ходила толкова често? Петнайсет километра на ден не бяха много. Би могла да ги изминава въпреки проблемите с гърба.

Което означаваше седем и половина в едната посока и още толкова обратно. Това поне му даваше възможност да извърши някои конкретни проверки, при това на етап, в който ясните неща бяха много малко. Би могъл да измине тези километри в четирите посоки на компаса, а след това да види какво ще се получи.

В следващия миг бързо слезе от колата, притвори вратата, изгаси фенерчето и измъкна пистолета си.

Някой току-що беше проникнал в къщата през главния вход.

Върна се по обратния път и безшумно прекоси кухнята. Неизвестният гост вдигаше доста по-голям шум. Това би могло да му бъде от полза, но и да му създаде допълнителни проблеми.

Внимателно се приближи към вратата, от която се влизаше в дневната. Над главата му се разнесе скърцане. Човекът беше на втория етаж. За миг се запита дали не е полицай, но се усъмни. Ченгетата биха обявили присъствието си. Но ако въпреки всичко се окажеше, че това е Хупър, положението ставаше доста сериозно. Като нищо можеше да се стигне до престрелка. Което на свой ред означаваше, че може да бъде арестуван по обвинение в убийство на полицейски служител. Разбира се, ако не се случеше обратното.

Пръстът му свали предпазителя. Много бавно и много внимателно. Докосването му до спусъка означаваше, че е готов за стрелба.

Нещо, в което не се съмняваше.

После зърна женска фигура на стълбите.

— На пода! — изрева Пулър с гласа на военно ченге, готово на всичко. — Лягай на пода или ще стрелям!

Жената не легна на пода, а нададе пронизителен писък и хукна да бяга.