Дейвид Балдачи
Забравените (82)

82

Складът имаше четири стени — по една за всеки. Бяха принудени да се разделят, но решителността им да не допуснат дори един от престъпниците да се измъкне остана непоклатима.

Пулър пое задната стена.

Мечо предната.

На Карсън се падна лявата.

А на Диас — дясната.

Бяха готови за бой.

Но нямаше с кого.

Складът се оказа празен.

В импровизираните килии нямаше никой.

Претърсиха огромното помещение и десет минути по-късно се събраха в центъра.

— Трябва да им се признае, че действат бързо — процеди през зъби Пулър.

— Но къде са отишли? — попита Карсън. — Можем да ги пуснем за издирване. Все пак използват камиони.

— По магистралата се движат хиляди камиони — поклати глава Пулър. — Не можем да ги проверим всичките.

После нещо привлече вниманието му и тялото му за миг застина. В следващия момент той прелетя покрай Карсън, стигна до насрещната стена и се наведе да вдигне някакъв предмет от пода.

Останалите се присъединиха към него.

— Какво е това, Пулър? — попита Карсън.

Той й показа.

Беше пръстен. Малък сребърен пръстен с лъвска глава.

— На Диего е — рече той.

— Кой е този Диего? — попита Мечо.

— Хлапе на около дванайсет. Братовчед на Матео, който е петгодишен. Вероятно и двамата са били тук. Диего нарочно е хвърлил пръстена, за да остави следа. Много умно хлапе.

— Петгодишно дете — поклати глава Диас. — Защо са им деца на толкова крехка възраст?

— За проституция? — погледна я Пулър. — Светът е пълен с болни гадняри.

— Не. Рохас е зъл и безскрупулен престъпник, но никога досега не е отвличал толкова малки деца.

— Диего не е докаран по редовните канали. Той живее в Парадайз. Отмъкнали са го от дома му заедно с Матео.

Лицето на Диас потъмня от тревога.

— Какво? — изгледа я Карсън.

— Това е работа на Лампърт, а не на Рохас.

— Какво по-точно искаш да кажеш? — изправи се Пулър и пъхна пръстена в джоба си.

— Може би Лампърт разширява асортимента на стоката на своя глава, без одобрението на Рохас.

— В каква посока я разширява?

— В посока на терористите.

— Какво?! — възкликна Карсън.

— За отвличане на вниманието се създават фалшиви семейства. Майка, баща, малки деца. Това автоматично намалява бдителността, особено при пътуване. Не е в природата на човека да излага децата си на риск.

— Това не се отнася за Близкия изток — поклати глава Пулър.

— Да, така е — кимна Диас. — Там често ги използват като щит, а понякога и като бомби. Но тук не е Близкият изток. А хората, използващи децата като щитове или бомби, не са техните родители.

— Значи казваш, че пътуването с малки деца е отлично прикритие — погледна я Пулър. — За избягване на подозренията или поне на по-обстойни прегледи.

— При прекосяване на граници — добави Карсън.

— Така мисля — кимна Диас.

— Май трябваше да гръмна тоя Лампърт още при първата ни среща — промърмори Пулър, обръщайки се към Карсън.

— Трябва час по-скоро да ги открием! — настоя Диас.

— Със сигурност са ги извозили с камиони — промълви Пулър и се обърна към Мечо. — Имаш ли представа колко хора са били затворени тук?

Мечо огледа празните клетки.

— Наблюдавах доставките две нощи поред — отвърна той. — Всяка съдържаше по осемдесет души.

— Доста хора за преместване — отбеляза Пулър.

— Докато ние си приказваме тук, те най-вероятно вече пътуват към междущатската магистрала — нетърпеливо вметна Диас.

Пулър се замисли, а Карсън го гледаше с очакване.

— Не съм много сигурен — обяви най-сетне той.

— Къде другаде биха могли да отидат? — учудено попита Диас. — Имат стока за превоз, имат и купувачи.

— Ако съм на мястото на Лампърт и знам, че системата ми е компрометирана, едва ли ще доставя стоката си на купувачите. Той няма как да е сигурен дали не го следят и не чакат именно този ход, за да ликвидират цялата му мрежа. Което освен всичко друго ще му донесе смъртна присъда от Рохас.

— Тогава? — погледна го Карсън. — Какво ще направи с пленниците според теб?

Пулър извърна очи към тъмната шир на залива.

— Според мен ще ги върне на изпращача — тихо промълви той.

— Обратно в Колумбия? — учудено възкликна Диас.

— Обратно там, откъдето са дошли — отвърна Пулър и стрелна с поглед Мечо. — Ти как пристигна тук?

— Главно с плуване — отвърна едрият мъж и Пулър се досети, че няма да чуе подробности за преживелиците му, а само същината. — И аз бях пленен, което доста ме отклони, но все пак избягах. Придружителите ми нямаха този късмет. Те закъсняха от графика и това им струваше живота.

— Откъде избяга? — попита Диас.

— От една нефтена платформа навътре в залива. Изоставена, разбира се. Те използват няколко такива по пътя си от Мексико до Флорида. Така пренасят стоката.

— Не съм предполагала, че използват изоставени платформи в близост до брега на Флорида — замислено изрече Диас.

— Малко вероятно е, но не е изключено — обади се Карсън. — Почти всички изоставени платформи са по крайбрежието на Луизиана и Тексас, а има няколко дори във водите на Алабама. Но срещу бреговете на Флорида изобщо няма нефтени платформи. По принцип почти всички сондажи в тези води се оказват безрезултатни.

— Ясно — кимна Пулър. — Но Мечо твърди, че е бил на една от тях. Как ще обясниш това?

— През осемдесетте и деветдесетте години на миналия век някои енергийни компании откриват залежи от природен газ в залива на Флорида — започна Карсън. — На трийсет и пет — четирийсет километра от брега. Но щатските власти не дават разрешение за добив на газ. В началото на новия век федералното правителство окончателно прекратява проекта. Но в района вече има няколко готови платформи, които чакат разрешение за добив на газ. Отговорността за техния демонтаж е на енергийните компании, но за това е нужно време. Според мен са останали заради заведени дела. Когато на сцената излязат адвокатите, нищо не става бързо.

— Откъде знаеш всичко това? — втренчено я погледна Пулър.

— Министерството на отбраната ми възложи да напиша доклад по въпроса. Нали ти казах, че обръщаме внимание на всички теми, които имат връзка с националната сигурност. Съществуваха опасения, че изоставените платформи могат да бъдат използвани от терористи за проникване в страната. И тъй, аз изготвих карта на всички платформи в залива. Хиляди от тях са изоставени и са в процес на демонтиране или на превръщане в изкуствени рифове за подпомагане на морската флора и фауна. Това е единствената полза от тях.

— А министерството взе ли някакви мерки след доклада ти? — попита Пулър.

— Не. Той потъна в черната дупка при всички останали. Но дори за миг не съм допускала, че тези платформи могат да бъдат използвани от търговци на роби.

— Всичко това ми напомня за Тайната железница по време на Гражданската война, само че с обратен знак — въздъхна Пулър. — Превозват хората не към свободата, а обратно към робството.

— Ние също не сме допускали, че тези престъпници ще използват нефтените платформи — призна Диас.

— Нормално — обади се Мечо. — Но хора като Рохас и Лампърт използват всяка минута от живота си, за да бъдат на крачка пред останалите. Заради парите, разбира се. Те не могат да мислят за нищо друго освен за пари.

— Да се върнем на последната платформа, от която си избягал, за да стигнеш до тук — предложи Пулър. — Ще можеш ли да я откриеш?

— Надявам се — кимна Мечо. — Направих всичко възможно да фиксирам позицията й в главата си.

— Можем да се обърнем към Бреговата охрана — предложи Карсън. — Те ще осигурят катер, с помощта на който ще ликвидираме цялата група. Независимо колко могъщи и опасни са Рохас и Лампърт, нищо не може да устои на огневата мощ на подобен катер.

— Катерът е голям — поклати глава Мечо. — Ще го засекат от километри, ще избият пленниците и ще изчезнат още преди да ги доближи. Същото важи и за самолетите.

— Но все пак трябва да се направи нещо, нали? Не можем просто да стоим и да гледаме.

— Малка група, бързо и незабелязано проникване под прикритието на мрака — каза Пулър. — Това е единствената възможност.

— Ние сме само четирима — напомни му Диас.

— За малката група е прав — обади се Мечо. — Но с висока ефективност в боя.

— Нима изобщо не можем да поискаме помощ от местните? — възкликна Карсън.

— Аз не се доверявам на никого — тръсна глава Диас.

— Всъщност и аз — добави Пулър. — При всички случаи ще се наложи сами да свършим тази работа, но преди това искам да проведа един телефонен разговор.

— С кого? — пожела да узнае Карсън.

— Трябва ми отговор, а това е единственият начин да го получа.