Дейвид Балдачи
Забравените (47)

47

Пулър набра Ландри и й разказа какво се е случило.

— Няма да успея да дойда по-рано от един час — добави той. — Съжалявам.

— Бълок има ли нужда от мен? — попита тя.

— Мисля, че разполага с достатъчно хора. В момента правят оглед на местопрестъплението. Твоят приятел Хупър бачка извънредно.

— Според мен шефът го наказва заради глупостта му.

— Твоят шеф ми харесва все повече и повече. Ще дойда когато мога, дори да е късно. Става ли?

— Ще се откажа от разходката, но само ако ме запознаеш с детайлите веднага щом се появиш.

— Дадено.

Той изключи телефона и влезе в къщата. Бълок беше на горния етаж в компанията на криминалиста.

Сладкиша все още лежеше на дъното на ваната.

— Във водата няма отпечатъци — промърмори Бълок, докато оглеждаше банята.

— Но около нея има достатъчно повърхности, по които трябва да има — отбеляза Пулър. — Ще бъде чудесно, ако открием такива, но и обратното ще е достатъчно красноречиво. Ако мястото е било почистено, значи става въпрос за убийство. — Махна с ръка към вратата и добави: — Суха, но с доста пръски. Така се получава, ако някой го е натискал под водата.

Бълок се обърна към криминалиста.

— Провери! — кратко заповяда той.

После и двамата сведоха погледи към дребничката фигура във ваната.

— Гаден начин да умреш — промърмори Бълок.

— Смъртта винаги е гадна, когато е насилствена — каза Пулър.

— Значи мислиш, че става въпрос за убийство?

— Нека изчакаме резултатите от аутопсията. Но няма да бъда изненадан, ако някой му е видял сметката.

— Ситуацията е почти същата като с леля ти.

— Прав си.

— Изпратих една кола да провери тази Райън.

— Добре си направил.

— Възможно ли е това да е нейно дело?

— Сладкиша беше възрастен и слаб човек. А тя е млада, здрава и силна. Да, спокойно би могла да го направи.

— Мотиви?

— Рано е да се каже. — Пулър се поколеба за миг, после добави: — И леля ми е била близка със семейство Стороу…

— Според теб това е важно, така ли?

— Винаги е важно, когато откриеш връзка между жертвите на убийство. Поне така мисля аз.

— Може би си прав.

— Ще си наема стая в „Гъл Коуст“ — информира го Пулър.

— Онези типове, които снощи завари в стаята си… — проточи Бълок.

— Какво за тях?

— Нямаше причина да ги задържим за по-дълго време.

— Ландри ми каза — кимна Пулър.

— Аз съм на твоя страна, каквото и да означава това. Осем срещу един едва ли се нуждае от повече обяснения.

— Така е.

— Пази си гърба.

— Винаги го правя.

Преди да тръгне към джипа, Пулър се наведе да вдигне Сейди. Взе и малко от храната й и една тънка каишка. Миниатюрното кученце го загледа с печални очи.

— Знам, Сейди, знам — прошепна той. — Но всичко ще бъде наред.