Дейвид Балдачи
Забравените (36)

36

Пулър напусна терасата и включи телефона.

— Здрасти, Кристи.

Но не беше Кристен, а непознат мъжки глас.

— Агент Джон Пулър?

— Кой се интересува?

— Интересува се полковник Питър Уолмси!

— Слушам, сър — отвърна Пулър и инстинктивно застана мирно, въпреки че разговаряше по телефона. — Какво мога да направя за вас, сър?

— Искам да знам защо се обръщаш към АКЛ за услуги, които нямат връзка с работата ти в ОКР, по дяволите! Да не би да смяташ най-добрата армейска лаборатория за свое лично владение?!

Пулър облиза устни, чудейки се какво да отговори.

— Имате предвид един мой телефонен разговор с госпожица Крейг? — попита с несигурен глас той.

— Точно него имам предвид! И най-вече молбата ти за проследяване на конкретен регистрационен номер! Чакам отговор и на един друг въпрос: защо сак с разузнавателно оборудване, собственост на армията, в момента пътува към военновъздушна база „Еглин“, където въпросното оборудване очевидно ще бъде използвано за несвързана с ОКР дейност?

По дяволите.

— Извинявам се за недоразумението, сър.

— На това му викаш недоразумение, така ли? Опитай друго обяснение, Пулър. В противен случай ще бъда принуден да повдигна официални обвинения срещу теб!

— В момента се намирам във Флорида, полковник Уолмси. Вчера забелязах, че съм следен от двама мъже с вид на военни, и помолих госпожица Крейг да използва средствата, с които разполага, за да провери дали въпросните мъже принадлежат към нашите служби. Помислих си, че най-лесният начин е посредством регистрационния номер на автомобила, който използват. Успях да се сдобия с него и го продиктувах на госпожица Крейг.

— Защо биха те следили военнослужещи, Пулър?

— Ако имах отговор на този въпрос, нямаше да замесвам госпожица Крейг.

— А сакът със специализирано оборудване?

— Той също има връзка с вашия въпрос, сър. Намирам се тук по семейни причини и затова не нося специализирано оборудване. Помолих да ми бъде изпратено такова, защото искам да бъда готов, в случай че започна разследване.

— А кога възнамеряваше да информираш прекия си началник за всичко това?

— Веднага след като бъда сигурен, че действително са замесени военнослужещи. Тук е мястото да подчертая, че поемам цялата отговорност, защото госпожица Крейг остана с впечатление, че съм ангажиран с официална мисия. Това не бива да се отразява в служебното й досие, сър.

— Добре, Пулър. Хубаво е, че защитаваш приятелите си. Но за твоя информация госпожица Крейг е временно отстранена от служба и я очаква разследване.

Мамка му, скръцна със зъби Пулър.

— Съжалявам да го чуя, сър.

— Тя съжалява повече. Но сега става въпрос за теб.

— Слушам ви, сър.

— От ОКР ме информираха, че в момента си в платен отпуск, Пулър.

— Точно така, сър.

— Това се случва веднага след твоя успешна мисия в Западна Вирджиния, благодарение на която страната е избегнала огромна опасност.

Пулър не каза нищо.

— Останах с впечатлението, че твоите хора са склонни да си затворят очите за нарушението ти, но това никак не ми харесва. Всички военнослужещи трябва да се подчиняват на еднакви стандарти, прав ли съм?

— Прав сте, сър.

— А какви са тези стандарти?

Пулър изпита чувството, че отново са го върнали в тренировъчния лагер.

— Най-високите възможни, сър — машинално отвърна той.

— Но в твоя случай не се забелязва подобно нещо, Пулър. А по-скоро обратното.

— Да, сър.

— В такъв случай бъди мъж и пристигай тук, за да поемеш лично вината си.

Пулър неволно се възхити на начина, по който полковникът успя да го притисне в ъгъла.

— С удоволствие бих го сторил, сър, но само след като приключа задачата си тук.

— За каква задача говориш, по дяволите? — недоволно изръмжа полковникът.

— Свързана е с леля ми.

— С леля ти? Какво, по дяволите, се случва с леля ти?

— Това се опитвам да открия, сър.

— А защо не я попиташ?

— Защото е убита, сър.

— Леля ти е убита? — скептично повиши глас Уолмси. — Затова ли поиска сака си? Тя служи ли в армията?

— Не, сър.

— В такъв случай не те разбирам, Пулър. Нима си намислил да проведеш разследване, за което нямаш заповед?

В този момент търпението на Пулър се изчерпи. Не му беше в природата да влиза в конфликт с висшестоящ офицер, но явно паузата в службата беше притъпила професионалните му инстинкти. А може би предпочиташе да мисли така.

— Разрешете да поясня, сър. Леля ми написа едно писмо до баща ми, който от известно време лежи в болницата за ветерани. В него тя твърди, че се страхува от подозрителните неща, случващи се около нея. Баща ми ме помоли да проуча за какво става въпрос и това е причината за появата ми тук. Но заварих леля си мъртва и подозренията ми се засилиха.

— Баща ти е в болницата за ветерани? — попита с променен глас Уолмси.

— Да, сър. Не се чувства особено добре там, но се държи. От време на време си въобразява, че все още командва Сто и първа.

В слушалката настъпи тишина.

— Генералът легенда Джон Пулър е твой баща? — обади се най-сетне Уолмси.

— Да, сър. Аз съм Джон Пулър-младши.

— Това не ми беше докладвано, но Бог ми е свидетел, че не знам защо.

Пулър беше сигурен, че някой от помощниците на Уолмси здравата ще си изпати.

— Името на баща ми не би трябвало да се замесва в този случай — твърдо рече той.

— Прав си, не би трябвало — отвърна с нестабилен глас полковникът.

— Работата е там, че леля ми беше единствената му сестра, малко по-голяма от него. Вие имате ли братя и сестри, сър?

— Две по-големи сестри. Отлично знам колко специално е отношението към малките братя.

— Аз само съм чувал, сър.

Настъпи още една продължителна пауза.

— Виж какво можеш да направиш във Флорида, агент Пулър — обади се най-сетне полковникът. — По-късно отново ще се върнем на проблема.

— Благодаря ви, сър. А госпожица Крейг?

— Не се безпокой за нея. Приемам твърденията ти, че не е била запозната и не е извършила нищо нередно. Още днес ще я върна на работа.

— Оценявам решението ви, сър.

— Предай на баща си, че го поздравявам и му желая бързо възстановяване.

— Непременно, полковник. Благодаря. — замълча за момент, после добави: — Все пак няма ли шанс да проверим онзи регистрационен номер?

Но линията вече беше прекъснала.

По всичко личи, че едва ли мога да разчитам на помощ от армията, помисли си Пулър, докато крачеше към тахото.

Предстоеше му кратко пътуване до военновъздушната база, за да прибере служебния си сак.