Дейвид Балдачи
Забравените (87)

87

Пулър насочи лодката директно към рампата на нефтената платформа. Тоест срещу вятъра и връхлитащите вълни. Завъртя руля в последния момент и носът се размина с люлеещата се платформа на някакви си двайсетина сантиметра.

— Сега! — изкрещя той.

Мечо и Диас се оттласнаха от десния борд и се проснаха по очи на рампата на платформата.

Пулър отдалечи лодката на безопасно разстояние, предаде управлението на Ландри и отвори вратичката на водонепроницаемото отделение в кабината, където беше прибрал оръжията. Докато Ландри държеше лодката в близост до платформата, той бързо разпредели арсенала и го напъха в голяма непромокаема торба, която връчи на Карсън.

След това отново пое управлението и насочи лодката към платформата.

Погледна Карсън, която чакаше край борда с тежкия сак в ръце.

— Ще трябва да го хвърлите заедно — обърна се към Ландри той.

— Няма проблем — кимна полицайката и хвана сака от едната страна.

Пулър повтори маневрата и носът на лодката отново се насочи към платформата, избягвайки я в последния момент.

Двете жени се засилиха и с общи усилия хвърлиха сака. Той прелетя над водата и Мечо успя да го сграбчи.

После всичко започна отначало.

Лодката с рев се понесе напред, подскачайки по вълните.

Сега лицето на Ландри пребледня, а и Карсън не изглеждаше по-различно.

— Готови ли сте, или да заходя още веднъж? — извика Пулър.

— Стига толкова! — размаха ръце Карсън. — Искам час по-скоро да се махна от шибаната лодка!

Ландри кимна в знак на съгласие.

В следващия миг двете жени се оттласнаха от борда и полетяха над водата.

Ландри се приземи на платформата, направи кълбо напред и зае седнало положение.

Но Карсън нямаше този късмет. В момента на скока кракът й се подхлъзна по фалшборда и това почти я провали. Горната част на тялото й достигна рампата, но долната цопна във водата. Ръцете й нямаше за какво да се захванат и се хлъзнаха към ръба. Мечо успя да я хване за китката и да я изтегли миг преди тялото й да изчезне във въртопа.

Карсън го изгледа с широко отворени очи, явно смаяна от огромната му физическа сила.

— Благодаря на Бог, че е създал такива големи и яки мъже в България! — прошепна тя.

Мечо раздаде оръжията. Това накара Ландри и Диас най-после да се усмихнат. Карсън стисна пушката си и стори същото.

— Оръжието е най-добрият приятел на жените! — обяви тя.

От куба без прозорци не последва никаква реакция на появата им. Явно хората вътре изобщо не бяха разбрали, че имат гости. Бурята бе заглушила боботенето на двигателя, а шумът от скачането им на платформата беше погълнат от яростните атаки на океана срещу металната конструкция.

Обърнаха се към лодката, където Пулър се подготвяше за последния щурм.

— Не виждам как ще го направи — притеснено се обади Ландри. — Не може едновременно да държи руля и да скочи при нас.

— Сега ще разберем — въздъхна Карсън.

Пулър приключи с приготовленията и им махна да се отдръпнат. Всички се оттеглиха към противоположния край на рампата.

Той гледаше водата, опитвайки се да прецени силата на вълнението и посоката на вятъра. Над главата му блесна ярка светкавица. Беше толкова близо, че космите на тила му заеха почти вертикално положение.

Сега или никога.

Бутна ръчката на газта в предно крайно положение и насочи лодката към понтона.

Двеста метра.

Сто метра.

Петдесет метра.

Беше толкова концентриран, че въпреки бушуващата буря очите му улавяха и най-дребните детайли.

Фокусът беше всичко.

Прицелване в мишената през оптическия мерник на снайпера.

Избор на начин за елиминиране на шестима нападатели едновременно, при това без да получи смъртоносен удар. Отговор на въпроса как да скочи от тази лодка и да се приземи на рампата при скорост от шейсет километра в час.

Всичко опираше до концентрацията. До специалните умения.

И до късмета.

Пулър отправи безмълвна молитва към небето и усили газта до максимум.

Десет метра.

Пет.

Извъртя руля плътно надясно, върна газта в неутрално положение и скочи.

Инерцията на лодката свърши останалото. Въпреки че беше завила и гумените подложки на страничния борд се блъснаха в ръба на платформата.

Той летеше във въздуха. Под него се пенеше океанът.

Погледна нагоре към заплашително тъмното небе, обещаващо сериозни неприятности, включително катастрофа.

Погледна надолу и видя стоманена обшивка.

После се приземи. Изправи се точно навреме, за да зърне как Мечо придърпва лодката и я завързва за понтона.

Гумираното му покритие беше смекчило допълнително удара. По всичко личеше, че лодката не беше претърпяла сериозни щети. Но това съвсем не означаваше, че ще могат да разчитат на нея за завръщането си, особено ако бурята продължаваше да бушува.

Карсън му подаде своя M11 и картечния пистолет МР5.

Нямаше време да се чуди как беше успял. Нямаше време да благодари на Господ за помощта.

Надигна се и тръгна към металните стълби, следван от останалите.

Часът беше настъпил. Час нула.