Филипа Грегъри
Вярната принцеса (32)

Пролетта на 1512 г.

За Хенри беше тежко да не отплава лично, когато флотилията потегли да се включи в кампанията на крал Фердинанд срещу французите. Потеглянето беше бляскаво: корабите излязоха в морето, вдигнали знамената на повечето от най-видните фамилии в Англия, от години насам от Англия не беше тръгвала по-добре екипирана и по-добре подредена войска. Катерина беше заета да надзирава безкрайната работа по снабдяването на корабите с провизии, зареждането на арсеналите, екипирането на войниците. Помнеше как майка й работеше постоянно, когато баща й беше на война, и не беше забравила най-важния урок от детството си — че една битка може да бъде спечелена само ако е внимателно и надеждно подсигурена със запаси.

Тя изпрати експедиционен флот, толкова добре организиран, колкото никой друг, потеглял от Англия преди, и беше уверена, че под командването на баща й щяха да защитят папата, да победят французите, да завоюват земи във Франция, и отново да утвърдят англичаните като владетели на обширни части от Франция. Привържениците на мира в кралския съвет се тревожеха, както винаги, че Англия ще бъде въвлечена в нова безкрайна война; но Хенри и Катерина бяха убедени от уверените предричания на Фердинанд, че победата ще дойде бързо и ще има богати придобивки за Англия.

* * *

Виждала съм баща си да ръководи походи един след друг през цялото ми детство. Никога не съм го виждала да губи. Потеглянето на война означава да преживея отново детството си, цветовете, звуците и вълнението на една страна във война ме изпълват с дълбока радост. Това да бъда този път в съюз с баща си, като равностоен партньор, да съм в състояние да му предоставя мощта на английската армия, ми се струва като навършване на пълнолетие. Именно това е искал от мен, това е задачата на живота ми като негова дъщеря. Именно заради това понасях дългите години на чакане за английския престол. Това е предопределението ми, най-сетне аз съм военачалник, какъвто е баща ми, каквато беше майка ми. Аз съм кралица-воин, и в тази слънчева сутрин, докато гледам как флотът отплава, не се съмнявам, че ще бъда триумфираща кралица.

* * *

Според плана английската армия трябваше да се срещне с испанската и да нахлуе в югозападна Франция: в Гиена и херцогство Аквитания. Катерина не се съмняваше, че баща й ще вземе своя дял от военната плячка, но очакваше, че той ще спази обещанието си да влезе с англичаните в Аквитания и да я спечели отново за Англия. Предполагаше, че тайният му план включва разделянето на Франция, което щеше отново да превърне тази свръхмогъща страна в сбора от малки кралства и херцогства, какъвто бе представлявала някога, и амбициите на французите щяха да бъдат смазани за поколение напред. Всъщност Катерина знаеше, че според баща й за християнския свят беше по-безопасно Франция да бъде слаба. Според него на тази страна не можеха да бъдат поверени мощта и богатството, които носи единството.