Филипа Грегъри
Вярната принцеса (31)

Есента на 1511 г.

При завръщането си в Лондон Едуард Хауард доведе оковани шотландските капери и беше посрещнат като английски герой. Популярността му събуди у Хенри — винаги нащрек за приветствията на народа — доста силна завист. Той говореше все по-често и по-често за война срещу шотландците, и членовете на кралския съвет, макар и опасяващи се от разноските по войната и тайно обзети от съмнения относно военните способности на Хенри, не можеха да отрекат, че Шотландия беше постоянна заплаха за мира и сигурността на Англия.

Кралицата бе тази, която отклони мислите на Хенри от завистта му към Едуард Хауард, и пак кралицата бе тази, която постоянно му напомняше, че първият му досег с войната безспорно трябваше да бъде на великите бойни полета на Европа, а не сред някакви затънтени погранични хълмове. Когато Хенри Английски потеглеше в битка, тя трябваше да е срещу френския крал, в съюз с двамата други най-велики крале в християнския свят. Хенри, вдъхновен от детството си, изпълнено с разкази за Креси и Азенкур, можеше лесно да бъде съблазнен с мисли за славна битка срещу Франция.