Филипа Грегъри
Вярната принцеса (22)

Лятото на 1509 г.

Дворът, опиянен от радост, от наслада заради собствената си младост, от новата свобода, посвети лятото на удоволствията. Пътуването от едно красиво, приветливо имение до друго продължи цели два месеца, през които Хенри и Катерина ловуваха, обядваха в разлистени гори, танцуваха до полунощ, и пръскаха парите като вода. Големите, тежко движещи се каруци на кралското домакинство минаваха по прашните пътища на Англия, за да може следващата къща да блести от злато и да бъде украсена с ярки гоблени, а кралското легло — което те споделяха всяка нощ — да бъде богато застлано с най-хубавите ленени завивки и най-лъскавите кожи.

Хенри не се занимаваше с никакви важни дела. Веднъж писа на тъста си, за да му съобщи колко е щастлив, но сандъците с документи по останалата работа, която трябваше да върши кралят, го следваха от един красив замък до друг, и се отваряха и четяха единствено от Катерина, кралицата на Англия, която нареждаше на писарите да записват нейните нареждания до кралския съвет и ги изпращаше лично, с подписа на краля.

Дворът се върна в Ричмънд едва в средата на септември и Хенри веднага заяви, че веселбите трябва да продължат. Защо изобщо някога трябваше да се слага край на насладите? Времето беше ясно и хубаво, можеха да си организират лов и разходки с лодка, състезания по стрелба с лък и по тенис, празненства и балове с маски. Благородниците и дребните дворяни се стичаха в Ричмънд, за да се присъединят към безкрайния празник: семействата, чието влияние и име бяха по-стари от тези на Тюдорите, и новите, чиито състояния и имена се издигаха несигурно нагоре на вълната от надигащия се прилив на Тюдорите, понесени от богатството на Тюдорите. Победителите от Босуърт, които бяха заложили живота си на смелостта, проявявана от Тюдорите в огромна опасност, се озоваха редом с новодошли, които трупаха състояние само от забавленията на Тюдорите.

Хенри посрещаше всички с безкритично възхищение; всеки, който беше остроумен и начетен, обаятелен, или добър спортист, можеше да получи място в двора. Катерина се усмихваше на всички, никога не си почиваше, никога не отхвърляше предизвикателство или покана, и си постави за задача да намира постоянно забавления на своя съпруг-юноша. Бавно, но сигурно тя пое управлението на забавленията, после — на домакинството, сетне — на делата на краля, после — и на кралството — в собствените си ръце.

Кралица Катерина беше разгърнала пред себе си сметките на кралския двор; от едната й страна стоеше писар, от другата — един от управителите на домакинството с голямата си книга: зад нея стояха ковчежниците на домакинството. Тя проверяваше книжата на различни части от двора: кухнята, избата, гардероба, допълнителните помещения за приготвяне и съхраняване на храната, която се поднасяше, заплатите за прислугата, конюшните, музикантите. Всички отделения на двореца трябваше да изчисляват общата сума на месечните си разходи и да ги изпращат на ковчежника на кралицата за одобрение — точно както ги бяха изпращали на майката на краля, и ако надхвърляха твърде много разходите, можеха да очакват някой от ковчежниците, отговарящи за средствата за лични разходи на краля и кралицата, да ги посети, за да ги попита остро дали могат да обяснят защо разноските така внезапно са се повишили.

Всички кралски дворове в Европа упорито се бореха да контролират начина, по който раздутите феодални домакинства пилееха средства заради наскоро излезлите на мода пищност и показност. Всички крале искаха големи свити, като на средновековните владетели; но искаха вече и демонстрация на култура и богатство, архитектура и блестяща показност. Англия се управляваше по-добре от всеки друг кралски двор в Европа. Кралица Катерина беше усвоила уменията си по трудния начин: когато се беше опитвала да управлява Дърам Хаус както подобава да се управлява един кралски дворец, но без доход. Тя знаеше до последното пени каква е цената на самун хляб, знаеше разликата между осолената и прясната риба, знаеше цената на евтиното вино, внасяно от Испания, и на скъпото вино, внасяно от Франция. Проверката на домакинските сметки, която правеше кралица Катерина, бе дори по-щателна от онази на майката на краля и принуждаваше готвачите да спорят с доставчиците на продукти пред кухненските врати, за да изкопчват най-добрата цена за разточително хранещия се двор.

Веднъж седмично кралица Катерина преглеждаше разходите на различните отделения на кралския двор, а всеки ден призори, докато крал Хенри беше на лов, четеше писмата, които идваха за него и нахвърляше чернова за отговорите му.

За да поддържа доброто функциониране на двора като добре подреден център на страната и да държи делата на краля под неотклонен контрол, й се налагаше да работи постоянно и неспирно. Кралица Катерина, твърдо решена да разбере новата си родина, не роптаеше заради часовете, които прекарваше в четене на писма, в допитвания до членовете на кралския съвет, изслушване на мнения и възражения. Беше виждала как собствената й майка налага волята си на цяла държава по пътя на убеждението. Чрез преговори и уговорки Изабела Испанска беше изградила страната си от сбор от съперничещи си малки владения и княжества, като им предложи свободно от пререкания, евтино, централно управление, правосъдна система, обхващаща цялата страна, край на подкупничеството и нарушаването на законите, както и непобедима отбранителна система. Дъщеря й прозря веднага, че тези предимства можеха да бъдат прехвърлени и в Англия.

Но тя вървеше и по стъпките на свекъра си, краля от рода на Тюдорите, и колкото повече работеше по неговите книжа и четеше писмата му, толкова по-силно се възхищаваше на точната му преценка. Странно, сега изпита желание да го е познавала като владетел, тъй като щеше да има полза от съветите му. От записките му можеше да види как беше уравновесявал желанието на английските лордове да бъдат независими владетели на собствени земи със собствената си нужда да ги обвърже с короната. Хитро бе позволявал на лордовете от севера по-голяма свобода, по-голямо богатство и по-високо положение, отколкото на всички други, тъй като те бяха неговата сигурна защита срещу шотландците. Катерина беше забола карти на северните земи из залата на съвета, и виждаше, че границата с Шотландия представлява само шепа оспорвани територии в една непокорна страна. Такава граница никога не можеше да бъде обезопасена срещу отправяща заплахи съседна държава. Мислеше си, че шотландците бяха английските маври: земята не можеше да бъде споделяна с тях. Щеше да се наложи да бъдат окончателно победени.

Тя споделяше опасенията на свекъра си от всемогъщите английски лордове в двора, усвои неговата завист към тяхното богатство и влияние; и когато в един мигновен изблик на великодушие Хенри намисли да отпусне на един от тях щедра пенсия, именно Катерина изтъкна, че човекът вече е заможен и не е нужно да укрепват още повече мощта му. Хенри искаше да бъде крал, прославен с щедростта си, обичан за това, че изненадващо засипваше с подаръци приближените си. Катерина знаеше, че влиянието следва богатството и че кралете от нови династии, отскоро възкачили се на трона, трябва да пазят грижливо както богатството, така и властта.

— Баща ти никога ли не те е предупреждавал за семейство Хауард? — попита тя, докато стояха един до друг и гледаха състезание по стрелба с лък. Хенри, само по риза, с лък в ръка, имаше втория най-висок резултат и чакаше реда си да опита отново.

— Не — отвърна той. — Трябвало ли е да го стори?

— О, не — каза тя бързо. — Не искам да намеквам, че биха те измамили по някакъв начин, те са олицетворение на обичта и лоялността, Томас Хауард е голям приятел на семейството ти, пази севера заради вас, а Едуард е мой рицар, най-скъпият от всичките ми рицари. Просто тяхното богатство се увеличи толкова много, а фамилията им има много силни съюзници. Питах се какво е мислел баща ти за тях.

— Нямаше как да знам — каза безгрижно Хенри. — Не бих го попитал. И без друго нямаше да ми каже.

— Дори и когато вече знаеше, че ти ще бъдеш следващият крал?

Той поклати глава:

— Смяташе, че няма да стана крал в продължение на още много години — каза. — Продължаваше да ме кара да залягам над книгите. Още не ме беше пуснал да изляза навън, в света.

Тя поклати глава:

— Когато имаме син, ще се погрижим да бъде подготвен за управлението на кралството си още от ранна възраст.

Ръката му веднага се промъкна и обви талията й.

— Мислиш ли, че ще е скоро? — попита той.

— Дай Боже — каза тя нежно, задържайки в себе си тайната си надежда. — Знаеш ли, мислех си за какво име да му дадем?

— Наистина ли, скъпа? Да го наречем ли Фердинанд — на баща ти?

— Ако ти харесва, мислех си, че бихме могли да го кръстим Артур — каза тя предпазливо.

— На брат ми?

Лицето му веднага помръкна.

— Не, Артур за Англия — каза тя бързо. — Когато те гледам понякога, си мисля, че си като крал Артур от Кръглата маса, а това е Камелот. Тук създаваме двор, по-прекрасен и вълшебен, отколкото е бил някога Камелот.

— Това ли си мислиш, малка мечтателко?

— Мисля си, че ти би могъл да бъдеш най-великият крал, когото Англия е познавала, след Артур от Камелот — каза тя.

— Тогава да бъде Артур — каза той, както винаги поласкан от хвалебствията. — Артур Хенри.

— Да.

От стрелбището му извикаха, че е негов ред, и че се налага да надмине висок резултат, и той тръгна, като й прати въздушна целувка. Катерина се постара да гледа как той опъва лъка си, а когато той хвърли поглед през рамо, както правеше винаги, видя, че вниманието й е изцяло съсредоточено върху него. Мускулите на стройния му гръб се раздвижиха леко, докато пускаше стрелата: той приличаше на статуя, с красива стойка, а после бавно, като танцьор, освободи тетивата и стрелата излетя — толкова бързо, че не можеше да бъде проследена с поглед — право в центъра на мишената.

— Попадение!

— Победно попадение!

— Победа за краля!

Наградата беше златна стрела, и Хенри отиде с грейнало лице при съпругата си, за да коленичи в краката й, така че тя да може да се наведе и да го целуне по двете бузи, а после, нежно, и по устата.

— Победих за теб — каза той. — Единствено за теб. Ти ми носиш късмет. Никога не пропускам целта, когато ти ме гледаш. Ще задържиш победилата стрела.

— Това е Купидонова стрела — отвърна тя. — Ще я запазя, за да ми напомня за онази в сърцето ми.

— Тя ме обича. — Той се изправи на крака и се обърна към придворните си. Разнесоха се леки аплодисменти и смях. Той извика тържествуващо: — Тя ме обича!

— Кой би могъл да не ви обича? — провикна се дръзко лейди Елизабет Болейн, една от почетните дами. Хенри погледна бързо към нея, а после сведе очи от височината на своя ръст към дребничката си съпруга.

— Кой би могъл да не обикне нея? — попита той, като й се усмихваше.

* * *

Тази нощ коленича пред молитвения си стол и сключвам ръце върху корема си. Това е вторият месец, в който не съм имала месечно кървене, почти сигурна съм, че очаквам дете.

„Артур“, прошепвам със затворени очи. Почти мога да го видя, какъвто беше: гол в светлината на свещите в спалнята ни в Лъдлоу. „Артур, любов моя. Той казва, че мога да нарека това момче Артур Хенри. Така ще съм изпълнила нашата надежда — че ще те даря със син на име Артур. И макар да знам, че ти не харесваше брат си, ще му засвидетелствам уважението, което му дължа; той е добро момче и се моля да се превърне в добър мъж. Ще нарека момчето си Артур Хенри на двама ви.“

Не изпитвам вина за нарастващата си привързаност към това момче, Хенри, въпреки че той никога не би могъл да заеме мястото на своя брат, Артур. Редно е да обичам съпруга си, а Хенри е момче, което умее да буди любов. Познанието, което имам за него, от това, че съм го наблюдавала дълги години така внимателно, сякаш е мой враг, ми е помогнало дълбоко да осъзная що за човек е той. Себичен е като дете, но притежава детинска щедрост и непринудена нежност. Той е суетен, амбициозен, честно казано, тщеславен е като актьор от някоя трупа, бързо се разсмива и бързо заплаква, бързо проявява съчувствие, бърза да облекчи трудностите. От него ще излезе добър мъж, ако има добри наставници, ако може да бъде научен да обуздава желанията си и да се научи да служи на страната си и на Бог. Разглезен е от онези, които е трябвало да го насочват; но не е твърде късно да направя от него добър мъж. Моя задача и мой дълг е да го опазя от себичността. У него, като у всеки млад мъж, се крие бъдещ тиранин. Една добра майка щеше да го възпита и дисциплинира, една любяща съпруга навярно ще може да го обуздае. Ако мога да го обичам, и да задържа любовта му към мен, мога да направя от него велик крал. А Англия се нуждае от велик крал.

Може би това е един от начините, по които мога да служа на Англия: да го насочвам, внимателно и постоянно, отдалечавайки го от разглезеното му детство и приближавайки го към отговорна зрелост. Баща му и баба му го пазеха, когато беше момче; може би моята задача е да му помогна да порасне и да стане мъж.

„Артур, мой най-скъпи Артур“, изричам тихо, докато се изправям и тръгвам към леглото, и този път говоря и на двамата: на съпруга, когото обикнах най-напред, и на детето, което бавно, тихо расте вътре в мен.