Филипа Грегъри
Вярната принцеса (28)

1-ви януари 1511 г.

Цяла Англия полудя, когато на първи януари хората научиха, че се е родило момче. Всички веднага го нарекоха принц Хенри, друго име не беше възможно. По улиците печаха волове и се напиваха до вцепенение. В страната започнаха да бият църковните камбани, разбиваха църковните запаси от ейл, за да вдигат наздравици за наследника на Тюдорите, момчето, което щеше да опази мира в Англия, което щеше да запази съюза на Англия с Испания, което щеше да закриля Англия от враговете й и което щеше да победи веднъж завинаги шотландците.

Хенри влезе да види сина си, нарушавайки правилата на усамотението при раждане, като ходеше внимателно на пръсти, сякаш стъпките му можеха да разтърсят стаята. Надникна в люлката, почти боейки се да диша близо до спящото момче.

— Толкова е малък — каза той. — Как може да е толкова малък?

— Акушерката казва, че е голям и силен — поправи го Катерина, мигновено впуснала се в защита на бебето си.

— Сигурен съм. Просто ръцете му са толкова… и виж, има нокти на пръстите на ръцете! Истински нокти!

— Има нокти и на пръстите на краката — каза тя. Двамата стояха един до друг и гледаха удивено надолу към съвършенството, което бяха създали заедно. — Има малки пълнички крачета и най-мъничките пръстчета, които можеш да си представиш.

— Покажи ми — каза той.

Тя внимателно изхлузи копринените обувчици, които бебето носеше.

— Ето — каза, с глас, изпълнен с нежност. — Сега трябва да ги сложа обратно, за да не се простуди.

Хенри се наведе над люлката и взе нежно мъничкото краче в голямата си ръка.

— Моят син — изрече той удивено. — Хвала на Бога, имам син.

* * *

Лежа на леглото си, както е постановила майката на стария крал в Кралската книга, и приемам уважавани гости. Налага се да крия усмивката си, когато си мисля как майка ми ме е родила по време на поход, в палатка, като някоя войнишка блудница. Но така се правят нещата в Англия, а аз съм английска кралица и това бебе ще бъде крал на Англия.

Никога не съм познавала такава проста радост. Когато задрямвам, се будя със сърце, изпълнено с възторг, още преди да зная защо. После си спомням. Имам син за Англия, за Артур и за Хенри; и се усмихвам и обръщам глава, и онзи, който се намира близо до леглото ми точно в този миг, отговаря на въпроса, преди да съм го задала: „Да, синът ви е добре, ваша светлост.“

Хенри е изцяло погълнат от грижите за сина ни. Влиза и излиза да ме види по двайсет пъти на ден с въпроси и с новини за нещата, които е уредил. Назначил е домакинство от не по-малко от четирийсет души за това мъничко бебе, и вече е избрал стаите в двореца Уестминстър, където ще се събират съветниците му, когато стане млад мъж. Усмихвам се и не казвам нищо. Хенри планира най-пищното кръщение, виждано някога в Англия, нищо не е твърде добро за този Хенри, който ще бъде Хенри Девети. Понякога, когато седя на леглото си, уж за да пиша писма, рисувам неговия монограм. Хенри IX: моят син, кралят на Англия.

Традиционният избор на наставници във вярата и застъпници пред Бога за новороденото е направен много внимателно: Маргарита Австрийска, дъщеря на император, и френският крал Луи XII. Следователно той, този малък Тюдор, вече работи, за да пропъди подозрителността на французите срещу нас, да укрепи съюза ни с фамилията Хабсбург. Когато ми го донасят и слагам пръста си в дланта на мъничката му ръка, пръстите му се свиват, сякаш за да я стиснат. Сякаш иска да хване ръката ми. Сякаш би могъл да отвърне на обичта ми. Лежа тихо, наблюдавайки го как спи, притиснала пръст към малката му длан, покрила с другата си ръка нежната му главица, където чувствам равномерното туптене на пулса.

Негови кръстници са архиепископ Уоръм, моят скъп и верен приятел Томас Хауард, граф Съри, както и графът и графинята на Девън. Скъпата ми лейди Маргарет ще управлява детската му стая в Ричмънд. Това е най-новият и най-чистият от всички дворци близо до Лондон, и независимо къде сме, дали в Уайтхол, в Гринич или Уестминстър, ще ми бъде лесно да го посещавам.

Почти непоносимо ми е да оставя да го отведат, но за него е по-добре да бъде в провинцията, отколкото в Сити. При това ще го виждам най-малко веднъж в седмицата; Хенри ми обеща, че ще го виждам всяка седмица.

* * *

Хенри замина за параклиса на света Богородица в Уолсингам, както бе обещал, и Катерина го помоли да каже на монахините, които държаха параклиса, че тя ще дойде лично следващия път, когато разбере, че очаква дете. Когато следващото бебе започнеше да расте в утробата на кралицата, тя щеше да въздаде благодарност за благополучното раждане на първото и да се помоли за благополучното раждане на второ дете. Помоли краля да каже на монахините, че тя ще идва при тях всеки път, когато очаква дете, и че се надява да ги посети много пъти.

Даде му тежка кесия със злато.

— Ще им предадеш ли това от мое име, за да се молят за мен?

Хенри взе кесията.

— Те се молят за кралицата на Англия, защото това е техен дълг — каза той.

— Искам да им го напомня.

Хенри се върна в двора за най-пищния турнир, който Англия беше виждала, и Катерина се надигна от леглото си, за да го организира за него. Преди да замине, той си беше поръчал нови доспехи, и тя нареди на своя фаворит, Едуард Хауард, талантливия по-малък син на рода Хауард, да се погрижи доспехите да отговарят точно на мерките на слабия и строен млад крал, а изработката да бъде съвършена. Тя заръча да ушият флагове и да окачат гоблени, да подготвят поетични драми, в които да се разказва за славни събития, и да има злато навсякъде: флагове и завеси от златен брокат, бродирани със злато драперии, златни блюда и златни чаши, златни върхове на украсените с орнаменти копия, позлатени щитове, злато дори по седлото на кралския кон.

— Това ще бъде най-пищният турнир, който Англия е виждала някога — каза й Едуард Хауард. — Английско рицарство и испанска елегантност. Ще бъде нещо прекрасно.

— Това е най-голямото празненство, което сме имали — каза тя, като се усмихваше. — По най-големия повод.

* * *

Зная, че подготвих изключително зрелище за Хенри, но когато той излиза на арената за турнири, дъхът ми секва. Модно е рицарите, които са дошли да участват в турнира, да си изберат мото; понякога дори съчиняват поема или играят роля в жива картина, преди да излязат на арената. Хенри запази своето мото в тайна и не ми каза какво ще бъде. Сам поръча флага си, жените постоянно се смеят и се крият от мен, докато бродират думите върху флага от коприна в зеления цвят на Тюдорите. Наистина нямам представа какво ще гласи девизът до мига, когато той се покланя пред мен в кралската ложа, знамето се раздипля и неговият херолд високо оповестява титлата му за турнира „Рицарят Вярно Сърце“.

Изправям се на крака и сключвам ръце пред лицето си, за да скрия треперещата си уста. Не успявам да се сдържа, и очите ми се изпълват със сълзи. Той се е нарекъл „Рицарят Вярно Сърце“ — обявил е пред света възвръщането на предаността и любовта си към мен. Жените от моята свита отстъпват назад, за да мога да видя балдахина, който той е наредил да окачат около цялата кралска ложа. Поръчал е да забодат навсякъде по него малки гербове с преплетени инициали „Х“ и „К“. Накъдето и да погледна, на всеки ъгъл на арената за турнири, върху всяко знаме, върху всяка колона, има инициали „Х“ и „К“, изписани заедно. Той е използвал този голям турнир, най-хубавият и най-пищният, който Англия някога е виждала, за да покаже на света, че ме обича, че е мой, че сърцето му ми принадлежи, и че това сърце е вярно.

Оглеждам се наоколо, към придворните си дами, изживявайки пълния си триумф. Ако можех да говоря свободно, щях да им кажа: „Ето! Приемете това като предупреждение. Той не е мъжът, за когото го смятахте. Той не е мъж, който би се отвърнал от законната си съпруга. Не е мъж, когото можете да съблазните, независимо колко умели са хитрините ви, колко лукаво шушукате против мен. Той ми даде сърцето си, и сърце му е вярно.“ Обхождам ги бързо с очи, тях, най-хубавите момичета от най-изтъкнатите фамилии в Англия, и знам, че всяка от тях тайно си мисли, че може да получи мястото ми. Ако извади късмет, ако кралят бъде съблазнен, ако аз умра, тя би могла да заеме мястото ми на престола.

Но неговото знаме им казва: „Не е така.“ Неговият флаг им го казва, златните букви „Х“ и „К“ им го казват, викът на херолда им казва, че той е изцяло мой, завинаги. Волята на майка ми, думата, която дадох на Артур, съдбата, отредена от Бог на Англия, най-сетне ме доведоха до това: син и наследник в люлката на Англия, кралят на Англия, оповестяващ пред всички любовта си към мен, и моят инициал, преплетен с неговия в златно, накъдето и да погледна.

Докосвам устните си с ръка и я протягам към него. Наличникът на шлема му е вдигнат, сините му очи пламтят от страст към мен. Любовта му към мен ме топли като горещото слънце на детството ми. Аз съм жена, благословена от Бог, всъщност — ползваща се със специалното Му благоволение. Преживях вдовството и отчаянието си от загубата на Артур. Ухажването на стария крал не ме съблазни, враждебността му не ме победи, омразата на майка му не ме унищожи. Любовта на Хенри ми доставя наслада, но не ме спасява. С особеното Божие благоволение, аз спасих сама себе си. Сама излязох от мрака на бедността и влязох в блясъка на светлината. Сама се преборих с онова ужасно потъване в пълното отчаяние. Сама превърнах себе си в жена, която може да се изправи пред смъртта, може да се изправи и пред живота, и да понесе и двете.

Спомням си как веднъж, когато бях малко момиче, майка ми се молеше преди битка, а после се надигна от мястото, където беше коленичила, целуна кръста от слонова кост, върна го на поставката му, и направи знак на придворната си дама да донесе предницата на бронята й и да й я закопчае.

Изтичах напред, замолих я да не отива, попитах я защо трябва да потегли в битка, щом Бог ни дава благословията Си? Ако сме благословени от Бог, защо трябва и да се сражаваме? Няма ли Той просто да прогони маврите заради нас?

— Благословена съм, защото съм избрана да върша Неговото дело — тя коленичи и обви ръка около мен. — Може би ще кажеш: защо да не оставим това на Бог, да изпрати гръмотевична буря над злите маври?

Кимнах.

— Аз съм гръмотевичната буря — каза тя, като се усмихна. — Аз съм гръмотевичната буря, изпратена от Бог да ги прогони. Днес Той не избра гръмотевична буря. Избра мен. И нито аз, нито тъмните облаци можем да откажем да изпълним своя дълг.

Усмихвам се на Хенри, когато спуска наличника на шлема си и отдалечава коня си от кралската ложа. Сега разбирам какво имаше предвид майка ми с това, че е Божията гръмотевица. Бог ме е призовал да бъда неговата слънчева светлина в Англия. Мой вменен от Бога дълг е да донеса щастие, благоденствие и сигурност на Англия. Правя това, като водя краля към правилните избори, като осигурявам наследяването на трона, и като защитавам безопасността на границите. Аз съм богоизбраната кралица на Англия и се усмихвам на Хенри, когато едрият му черен кон с лъскав косъм отива в бавен тръс до края на манежа, усмихвам се и на лондончаните, които викат името ми и крещят: „Бог да благослови кралица Катерина!“, усмихвам се и на себе си, защото постъпвам така, както желаеше майка ми, както Бог повели, а Артур ме чака в градината Ал Яна.