Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (45)

43.

Четвъртък вечер, седемнайсети декември

Малкото светли часове на деня вече са отминали и нощният мрак отново се е спуснал над града. Коледни звезди светят в почти всички прозорци от другата страна на улицата. От конячената чаша с италианска грапа върху ниската маса се носи наситена миризма на грозде. Симоне седи на пода по средата на стаята и разглежда няколко скици. След като баща й я бе оставил на кръстовището между улиците Свеавеген и Оденгатан, тя се бе прибрала вкъщи, бе съблякла мокрите дрехи, бе се увила в едно одеяло и си бе легнала. Заспа на канапето и се събуди едва когато Кенет се обади. После бе дошъл Сим Шулман.

Сега тя седи на пода само по бельо, пие грапа така, че стомахът й изгаря, и подрежда скиците една до друга. Четири линирани листа, представящи арт инсталация, която той подготвя за изложбената зала в Тенста.

Шулман говори по телефона с организатора на изложбената зала. Разхожда се из стаята, докато говори. Изведнъж скърцането на паркет под краката му спира. Симоне забелязва, че той се е изместил така, че да може да вижда между бедрата й. Усеща го ясно. Тя събира скиците, взима конячената чаша и отпива малко, без да поглежда Шулман. Тя разтваря бедрата си леко и си представя как погледът му горещо навлиза между тях. Той вече говори по-бавно, иска да приключи разговора. Симоне ляга по гръб и затваря очи. Тя го чака и усеща изгарящата топлина в слабините, притока на кръв, бавното овлажняване. Шулман е спрял да говори. Той се приближава, тя още е със затворени очи, разтваря крака още малко. Чува как се отваря ципът му. Изведнъж усеща ръцете му около талията си. Той я обръща по корем, издърпва я на колене, смъква бикините й около бедрата и влиза в нея отзад. Тя не е напълно подготвена. Вижда ръцете си пред себе си, с разперени пръсти върху дъбовия паркет. Ноктите, вените на ръката. Тя се държи, за да не падне напред, когато той прониква в нея. Силно и самотно. От тежката миризма на грапата й се гади. Би искала да каже на Шулман да спре, да го направи по друг начин, би искала да започнат отново в спалнята, наистина. Той въздиша тежко и се изпразва в нея, отдръпва се и отива в банята. Тя вдига бикините си и остава да лежи на пода. Странно безсилие през цялото време е на път да я обземе, да удави мислите й, надеждата й, радостта й. Тя вече не се интересува от нищо, което не е свързано с Бенджамин.

Става едва когато Шулман се е изкъпал и излиза с кърпа около кръста. Чувства колко болезнени са коленете й, опитва се да се усмихне, когато минава покрай него и заключва вратата на банята след себе си. Когато застава под душа, усеща как вагината й я боли. Ужасяващо чувство на самота я залива в същия момент, в който топлата вода намокря косата й и се стича по врата, раменете и гърба. Тя се сапунисва и се търка старателно, изплаква се дълго и обръща лицето си към меката течаща вода.

През тътена в ушите си тя чува глухи удари и разбира, че се чука на вратата на банята.

— Симоне — вика Шулман, — телефонът ти звъни.

— Какво?

— Телефонът ти.

— Вдигни — казва тя и спира водата.

— Сега се звъни и на вратата — извиква той.

— Идвам.

Тя взима нова кърпа от шкафа и се подсушава. Банята е изпълнена с гореща пара. Бельото й лежи на влажните плочки. Огледалото е замъглено и тя вижда себе си като сивкав призрак без черти, като фигура от глина. От вентилационната решетка до тавана се чува странен съскащ звук. Симоне не знае защо всичките й сетива се напрягат като пред голяма опасност, защо внимателно, напълно безшумно отключва вратата на банята и надниква навън. Апартаментът излъчва плашеща тишина. Нещо не е наред. Тя се чуди дали Шулман си е тръгнал, но не смее да извика.

Изведнъж чува шепот. Може би от кухнята — мисли си тя. Но с кого си шепне той? Тя се опитва да надмогне чувството на страх у себе си, но не успява. Подът скърца и в процепа между пантите на вратата на банята Симоне вижда някой да прекосява коридора пред банята. Това не е Шулман, а много по-дребен човек, жена с широки спортни дрехи. Жената се връща в антрето и Симоне не успява да се скрие. Очите им се срещат през тесния отвор, жената застива и Симоне вижда как очите й се разширяват от страх. Жената бързо поклаща глава към нея и продължава по коридора към кухнята. Маратонките й оставят кървави следи по пода. Ужасяваща паника обзема Симоне, сърцето й бие лудо и тя разбира, че трябва да се махне от апартамента, просто да се махне. Отваря вратата на банята и се промъква по коридора, в посока към антрето. Опитва се да се придвижва безшумно, но чува собственото си дишане и скърцането на пода под тежестта й.

Някой си говори сам и рови между приборите в кухненските чекмеджета. Чува се остро дрънчене и трополене.

В тъмнината Симоне вижда нещо голямо и обемисто на пода в антрето. Отнема й няколко секунди да разбере какво се намира пред нея. Шулман лежи по гръб пред външната врата. От прорезна рана на врата му тече кръв. Бавни струи пулсират навън. Тъмночервената локва покрива почти целия под. Устата му е отворена и отпусната. До главата му, между обувките на изтривалката, лежи телефонът й. Тя съзнава, че трябва да го вземе, да изтича навън от апартамента и да се обади на полицията и Бърза помощ. Това, че не извика от ужас, когато видя Шулман, не я учудва. Може би трябва да каже нещо — мисли тя и чува внезапни стъпки по коридора. Младата жена се връща, цялата трепери, непрекъснато хапе устни и се опитва да запази спокойствие.

— Не можем да излезем, вратата е заключена — прошепва жената.

— Но кой е…

— Малкият ми брат — прекъсва я тя.

— Но защо…

— Мисли, че е убил Ерик. Не видя, мисли…

Едно кухненско чекмедже пада на земята със силен трясък.

— Евелин? Какво правиш? — извиква Йозеф Ек. — Няма ли да дойдеш?

— Скрий се — прошепва жената.

— Къде са ключовете? — пита Симоне.

— В кухнята при него — казва тя и бързо се връща в кухнята…

Симоне се промъква по дългия коридор и влиза в стаята на Бенджамин, диша задъхано, опитва се да затвори уста, но не й достига въздух. Подът скърца под нея, но вътре в кухнята Йозеф Ек през цялото време говори високо и изглежда, не забелязва нищо. Тя отива до компютъра на Бенджамин и го включва. Бързо се връща обратно, чува как вентилаторът на компютъра започва да трака и свисти, и точно когато се шмугва в банята, се чува приветствената мелодия на оперативната система.

С разтуптяно сърце тя изчаква няколко секунди, излиза от банята, оглежда се из тъмния коридор и бърза към кухнята. Там няма никой. Подът е покрит с прибори и кървави отпечатъци от обувки.

Тя чува братът и сестрата да се движат из стаята на Бенджамин. Йозеф ругае и събаря няколко книги на пода.

— Виж под леглото — казва той.

— В гардероба — бързо предлага тя.

— Какво, по дяволите, е това? — крещи Йозеф.

Ключът за вратата е на дъбовата маса, Симоне го взима и се връща колкото може по-тихо в антрето.

— Чакай, Йозеф — чува се как извиква Евелин. — Може би е в другия гардероб.

Чупи се чаша и тежки стъпки изтрополяват по коридора.

Симоне прескача тялото на Шулман. Върховете на пръстите му се движат недоловимо. Тя вкарва дългия ключ в секретната ключалка. Ръката й трепери силно.

— Йозеф — отчаяно се провиква Евелин. — Виж в спалнята! Мисля, че той е в спалнята!

Симоне завърта ключа и чува заключващия механизъм да щрака, когато Йозеф Ек нахлува в антрето и я зяпва. Дробовете му хриптят. Симоне върти дръжката, изпуска я, накрая успява да я завърти докрай. Той държи голям кухненски нож в ръка. Колебае се за миг, после тръгва към нея с бързи крачки. Ръцете на Симоне треперят така силно, че не може да натисне дръжката. Младата жена се втурва в антрето, хвърля се в краката на Йозеф и се опитва да го задържи, крещи му да почака. С машинално движение той порязва Евелин по главата с ножа, без да я поглежда. Тя простенва. Той продължава напред и Евелин пуска краката му. Симоне отваря вратата, спъва се и излиза на площадката, кърпата се свлича от нея, Йозеф се приближава, но се спира и оглежда голото й тяло. Симоне вижда как зад него Евелин с бързо движение обърсва с ръка кръвта на Шулман. Намазва лицето и врата си и се свлича на земята.

— Йозеф, кървя — крещи тя. — Миличък…

Тя кашля и млъква, лежи по гръб като умряла. Йозеф се обръща към нея, гледа окървавеното й тяло.

— Евелин? — казва той с уплашен глас.

Връща се в антрето и когато се надвесва над нея, Симоне изведнъж вижда ножа в ръката на Евелин. Вижда как той излиза нагоре като примитивен капан. Острието с голяма сила се врязва право между две от ребрата на Йозеф и тялото му замира напълно. Той накланя глава настрани, свлича се на една страна и остава неподвижен.