Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (4)

2.

Вторник сутрин, осми декември

Криминален инспектор Юна Лина си поръчва голям сандвич с пармезан, пастърма брезаола и сушени домати в малката закусвалня_ I’ll caffe_, намираща се на улица Бергсгатан. Ранна сутрин е и кафенето току-що е отворило: момичето, което взима поръчката му, още не е успяло да извади хлебчетата от пликовете.

След като късно снощи бе направил оглед на местопрестъпленията в Тумба, бе посетил оцелялата жертва в Каролинската болница в Солна и посред нощ бе говорил с двамата лекари Даниела Ричардс и Ерик Мария Барк, той се прибра в апартамента си във Фредхел и спа в продължение на три часа.

Докато Юна чака закуската си, гледа към сградата на кметството през запотения прозорец и мисли за тайния подземен тунел, който минава под парка, между огромната сграда на полицията и кметството. Получава банковата си карта, взима една гигантска химикалка от стъкления плот, подписва се на касовата бележка и напуска кафенето.

От небето продължава да се сипе мокър сняг, докато той бързо крачи нагоре по улица Бергсгатан с топлия пакет в едната ръка, а в другата със спортния сак със стика за банди хокей^[1].

Играем срещу разузнаването довечера — и тежко ни и горко — мисли си Юна. Ще ни бият точно както са обещали.

Отборът по банди на криминалната полиция губи от кварталната полиция, пътната полиция, морската полиция, специализирания отряд за борба с тероризма, жандармерията и Агенцията за национална сигурност. Но това им дава добър повод да се съберат и утешат в кръчмата след мача.

Единствените, които сме победили, са старчетата от лабораторията — мисли си Юна.

Крачейки покрай дългата страна на сградата на полицията, минавайки пред главния вход, той няма представа, че този вторник нито ще играе банди, нито ще ходи в кръчмата. Забелязва, че някой е нарисувал пречупен кръст върху табелата на заседателната зала на районния съд. С големи крачки продължава нагоре към затвора Крунеберг и вижда как високата порта безшумно се затваря след една кола. Снежинките се разтапят върху големия прозорец на караулната будка. Юна минава покрай плувния басейн на полицията и прекосява тревата по диагонал към крилото на огромния комплекс. Цветът на фасадата напомня тъмна полирана мед, но под вода — мисли си той. Няма нито едно колело на дългата стойка за велосипеди до залата за досъдебно производство, знамената висят мокри на двата пилона. Юна притичва между два метални цокъла, влиза под високия заскрежен стъклен покрив, изтупва си краката и влиза през входните врати на Държавното полицейско управление.

В Швеция Министерството на правосъдието е отговорно за полицията, но няма правомощия да решава как да се прилагат законите. Държавното полицейско управление е централният управляващ орган. Към Държавното полицейско управление се причисляват Държавната криминална полиция, Агенцията за национална сигурност, Полицейската академия и Държавната криминално-техническа лаборатория.

Държавната криминална полиция е единствената централна оперативна част от полицията в Швеция, която отговаря за борбата с тежката престъпност на национално и международно ниво. Тук Юна Лина работи като криминален инспектор от девет години.

Юна минава през своя коридор, сваля си шапката пред таблото за съобщения, погледът му минава през бележките за курсове по йога, обява за продажба на каравана, информация от профсъюза на полицейските служители и съобщение за промяна в графика на клуба по стрелба.

Подът, който бе измит в петък, вече е силно замърсен. Вратата на Бени Рубин е открехната. Шейсетгодишният мъж със сиви мустаци и набръчкана и загоряла от слънцето кожа в продължение на няколко години бе част от групата, разследваща убийството на Палме, но сега е ангажиран с работата около комуникационната централа и прехода към новата радиосистема „Ракел“. Седнал е зад компютъра с цигара зад ухото и пише ужасяващо бавно.

— Имам очи на тила — казва той изненадващо.

— Това може би обяснява защо пишеш толкова лошо — шегува се Юна.

Забелязва, че последната придобивка на Бени е рекламен плакат на авиокомпанията SAS: млада екзотична жена в оскъдни бикини пие плодов коктейл със сламка. Бени беше дотолкова провокиран от забраната на календари с голи момичета, че повечето хора смятаха, че ще си подаде оставката. Вместо това, от години той се е посветил на тих и упорит протест. Всеки месец на първи сменя декорацията на стената. Никой не е казал, че са забранени реклами на авиокомпании, снимки на кънкьорки с широко разкрачени крака, инструкторки по йога или реклами за бельо на Хенес & Мауриц. Юна си спомня за плакат на бегачката на къси разстояния Гейл Девърс, облечена в къси шорти, и една провокативна литография на художника Егон Шиле, която представляваше разкрачена червенокоса жена, обута в пухкави гащички.

Юна се спира, за да поздрави своята асистентка и колежка Аня Ларшон. Тя седи с отворена уста пред компютъра и кръглото й лице е така концентрирано, че той решава да не я безпокои. Продължава към стаята си, закача мокрото си палто зад вратата, запалва коледната звезда, висяща на прозореца, и преглежда набързо чекмеджето си със съобщения: меморандум за работната среда, предложение за енергоспестяващи крушки, запитване от прокуратурата и покана към персонала за коледно празненство в парка Скансен.

Юна излиза от кабинета си, влиза в залата за заседания, сяда на обичайното си място, разгъва опакования сандвич и започва да се храни.

На голямата бяла дъска на стената е написано следното: облекло, защитно оборудване, оръжие, сълзотворен газ, средства за връзка, превозни средства, други технически помощни средства, канали, радиосигнали, варианти за атака, радио тишина, кодове, тест на радиовръзките.

Петер Неслунд се спира в коридора, засмива се доволно и се обляга на рамката на вратата, с гръб към стаята за срещи. Петер е мускулест плешив мъж, около трийсет и пет годишен, и е главен инспектор, което го прави пряк началник на Юна. От години флиртува с Магдалена Ронандер, без да обръща внимание на притеснения й поглед и постоянните й опити да мине към по-професионален тон. Магдалена е инспектор в разузнавателния отдел от четири години и има за цел да завърши юридическото си образование, преди да стане на трийсет.

Сега Петер снишава глас и разпитва Магдалена за избора й на служебно оръжие и колко често сменя цевта, защото нарезът се е изтъркал. Без да обръща внимание на просташката му двусмислица, тя му казва, че си води стриктна статистика за изстреляните патрони.

— Но обичаш по-груби неща, нали? — казва Петер.

— Не, ползвам глок 17 — отговаря тя. — Защото може да се справи с голяма част от 9-милиметровата защитна екипировка.

— Не използваш ли чешки…

— Да, но… но предпочитам m39B — казва тя.

Двамата влизат в залата за заседания, сядат по местата си и поздравяват Юна.

— А и глокът има модел с барутногазов изхвърляч отстрани на мерника — продължава тя. — Откатът намалява значително и правиш по-бързо следващия изстрел.

— На какво мнение е нашият финландски трол? — пита Петер.

Юна леко се усмихва и погледът на светлосивите му очи придобива кристална яснота, когато отговаря с напевното си финландско произношение:

— Че това няма никакво значение, съвсем други неща имат решаваща роля.

— Значи не е нужно да умееш да стреляш — хили се Петер.

— Юна е добър стрелец — казва Магдалена Ронандер.

— Добър е във всичко — въздиша Петер.

Магдалена зарязва Петер и се обръща към Юна:

— Най-голямото предимство на компенсирания глок е, че барутният газ не се вижда през дулото в тъмното.

— Абсолютно вярно — тихо казва Юна.

Магдалена изглежда развеселена, отваря черната си кожена папка и започва да прехвърля страниците. Бени влиза, сяда, поглежда към всички, удря силно с длан по масата и широко се усмихва, когато Магдалена Ронандер му хвърля раздразнен поглед.

— Поех случая в Тумба — съобщава Юна.

— Какъв е случаят? — пита Петер.

— Цяло семейство е убито с хладно оръжие — отговаря той.

— Това няма нищо общо с нас — казва Петер.

— Мисля, че може да става дума за сериен убиец или поне…

— Престани най-после — прекъсва го Бени, поглежда го в очите и отново удря с длан по масата.

— Било е просто разчистване на сметки — продължава Петер. — Заеми, дългове, хазарт… Бил е известен из цяла Солвала.

— Пристрастен към хазарта — потвърждава Бени.

— Взимал е заеми от местните криминални среди и си е платил за това — казва Петер накрая.

Настъпва тишина. Юна отпива малко вода, събира няколко трохи от сандвича и ги пъха в устата си.

— Имам предчувствие за този случай — приглушено изрича той.

— Тогава поискай прехвърляне — казва Петер с усмивка. — Това не е работа на Държавната криминална полиция.

— Аз мисля, че е.

— Стани квартален полицай в Тумба, ако искаш случая — казва Петер.

— Смятам да разследвам убийствата — упорства Юна.

— Това решавам аз — отговаря Петер.

Унгве Свенсон влиза и сяда. Косата му е пригладена назад с гел, има синьо-сиви сенки под очите, червеникава набола брада и както винаги носи смачкан черен костюм.

— Унгве! — казва Бени доволно.

Унгве Свенсон е един от водещите експерти по организирана престъпност в страната. Ръководи групата за оперативен анализ и е от отдела за международна полицейска взаимопомощ.

— Унгве, ти какво ще кажеш за случая в Тумба? — пита Петер. — Нали преди малко него преглеждаше?

— Да, изглежда, е нещо местно — казва той. — Събирачът на дългове е отишъл до къщата. Бащата е трябвало да си е вкъщи по това време, но са го извикали за съдия на футболен мач. Събирачът на дългове вероятно е бил под влиянието на амфетамини и рохипнол. Неуравновесен и напрегнат, бива предизвикан от нещо, напада семейството със сгъваем нож, за да открие мъжа. Вероятно му казват истината, но той полудява и убива всички, след което се отправя към спортното игрище.

Петер се усмихва подигравателно, отпива няколко големи глътки вода, оригва се в ръката си, поглежда към Юна и пита:

— Какво мислиш за това обяснение?

— Ако не беше напълно погрешно, може би щеше да е добро — отговаря Юна.

— Какво му е погрешното? — пита Унгве войнствено.

— Убиецът първо е убил мъжа на футболното игрище — отговаря спокойно Юна. — После е отишъл до къщата и е убил останалите.

— В такъв случай едва ли става въпрос за събиране на дългове — казва Магдалена Ронандер.

— Ще видим какво ще покаже аутопсията — промърморва Унгве.

— Ще покаже, че съм прав — отговаря Юна.

— Идиот — въздиша Унгве и пъха две стиски тютюн под горната си устна.

— Юна, няма да ти дам този случай — казва Петер.

— Разбирам — въздиша Юна и става от масата.

— Къде тръгна — имаме заседание — казва Петер.

— Трябва да говоря с Карлос.

— Не и за това.

— Напротив — отговаря Юна и напуска стаята.

— Почакай — провиква се Петер. — В противен случай ще трябва да…

Юна не чува с какво го заплашва, просто спокойно затваря вратата след себе си, продължава по коридора, поздравява Аня, която с въпросително изражение среща погледа му над монитора на компютъра.

— Не си ли на работна среща? — пита тя.

— Да — отговаря той и продължава към асансьора.

На петия етаж се намират канцеларията и залата за срещи на Държавното полицейско управление. Там се е разположил и Карлос Елиасон, началникът на Държавната криминална полиция. Вратата е открехната, но както обикновено, е по-скоро затворена, отколкото отворена.

— Влизай, влизай, влизай — казва Карлос.

Когато Юна влиза, смесен израз на тревога и радост пробягва по лицето на Карлос.

— Само да нахраня малките си — казва той и почуква по ръба на аквариума.

Гледа с усмивка рибите, които плуват към повърхността, след което им натрошава храна във водата.

— На̀ ти още малко — прошепва той.

Карлос показва посоката на най-малката райска рибка, Никита, после се обръща и казва приветливо:

— От Комисията по убийствата се интересуват дали можеш да провериш убийството в Даларна.

— И сами ще се справят — казва Юна.

— Май не мислят така — Томи Куфоед беше тук и обикаляше…

— И така да е, нямам време — прекъсва го Юна.

Той сяда срещу Карлос. В стаята мирише приятно на кожа и дърво. Слънчевите лъчи минават игриво през аквариума.

— Искам да поема случая в Тумба — казва Юна без заобикалки.

За кратък миг изразът на безпокойство взима превес върху сбръчканото, добродушно лице на Карлос.

— Петер Неслунд ми се обади току-що, прав е, това не е работа за Държавната криминална полиция — казва той предпазливо.

— Аз пък мисля, че е — упорства Юна.

— Само ако случаят с разчистването на сметки е свързан с по-сериозна организирана престъпност, Юна.

— Не е било разчистване на сметки.

— Така ли?

— Убиецът първо е нападнал мъжа — заявява Юна. — След това е отишъл до къщата, за да се заеме със семейството му. Искал е да убие цялото семейство — ще издири голямата дъщеря и ще намери момчето, ако то оживее.

Карлос хвърля бърз поглед към аквариума си, като че се страхува, че рибките ще чуят нещо ужасно.

— Аха — казва той скептично. — Откъде знаеш?

— Следите от стъпки в кръвта бяха по-други в къщата.

— Какво искаш да кажеш?

Юна се навежда напред и казва:

— Разбира се, имаше отпечатъци от стъпки навсякъде, не съм измервал нищо, но стъпките в съблекалнята ми се сториха… някак по-енергични, а стъпките в къщата по-уморени.

— Пак се започва — казва Карлос унило. — Защо отново усложняваш нещата?

— И все пак съм прав — отговаря Юна.

Карлос поклаща глава:

— Този път мисля, че не си.

— Не, прав съм.

Карлос се обръща към рибките и казва:

— Този Юна Лина е най-упоритият човек, когото някога съм срещал.

— Но какво ще стане, ако човек отстъпва, когато знае, че е прав?

— Не мога да пренебрегна Петер и да ти възложа случая, основавайки се само на предчувствие — обяснява Карлос.

— Напротив, можеш.

— Всички смятат, че става дума за разчистване на сметки между длъжници.

— И ти ли? — пита Юна.

— Да, в интерес на истината.

— Следите в съблекалнята бяха от по-енергични стъпки, защото мъжът е бил убит пръв — настоява Юна.

— Никога не се отказваш — пита Карлос. — Нали?

Юна повдига рамене и се усмихва.

— Най-добре веднага да се обадя в Съдебна медицина и да проверя — промърморва Карлос и взима телефона.

— Ще потвърдят, че съм прав — отговаря Юна със сведен поглед.

Юна Лина знаеше, че е упорит, имаше нужда от своята упоритост, за да продължава напред. Може би всичко бе свързано с бащата на Юна, Ирьо Лина, който беше патрулиращ полицай в района на предградието Мерща. Той се намирал на старата улица Упсалавеген, малко на север от Льовенстрьомската болница, когато в главната централа е получен сигнал и той е изпратен на улица Хамарбювеген в предградието Упландсвесбю.

Съсед позвънил на полицията. Казал, че хлапетата на Улсон пак ядат бой. През 1979 година Швеция бе първата страна в света, която забрани побоя над деца, и полицията бе получила нареждане от Държавното полицейско управление да се отнася сериозно към новия закон. Ирьо Лина влязъл с полицейската кола в двора и паркирал пред входа. Чакал своя колега Йони Андерсен. След няколко минути повикал колегата си по станцията. Йони чакал на опашка пред будката за хотдог Мамас и казал, че според него един мъж понякога трябва да има правото да покаже кой командва. Ирьо Лина беше тих човек. Знаеше, че уставът изисква да бъдат двама при намеса в такъв случай, но не настоя. Не каза нищо, въпреки че бе наясно, че има право на подкрепление. Не искаше да мрънка, да изглежда страхлив, и не можа да изчака. Ирьо Лина изкачи стълбите до третия етаж и позвъни на вратата. Отвори му момиче с уплашени очи. Помоли го да остане на стълбището, но то поклати глава и се затича навътре в апартамента. Ирьо Лина го последва и влезе в дневната. Момичето удряше по балконската врата. Ирьо видя, че отвън има малко дете, загърнато само в пелени. Изглеждаше двегодишно. Ирьо се втурна през стаята, за да пусне детето, и затова забеляза пияния мъж прекалено късно. Той седеше напълно неподвижен на канапето до вратата, с лице, обърнато към балкона. Ирьо трябваше да използва двете си ръце, за да отключи резето и да завърти дръжката. Едва когато чу щракащия звук на ловната пушка, се спря. Чу се изстрел, кълбо от трийсет и шест малки оловни сачми се врязаха право в гръбнака му и го убиха почти моментално.

Заедно с майка си Ритва, единайсетгодишният Юна се премести от светлия апартамент в центъра на Мерща в тристайния апартамент на леля си във Фредхел в Стокхолм. След завършване на основното училище и три години в гимназията в Кунгсхолмен, той кандидатства в полицейската академия. Все още често се сещаше за приятелите си от групата, разходките из парковете, спокойствието, предшестващо периода на първите години като младши полицай. Юна Лина бе дал своя принос в работата на администрацията, бе помагал в изготвянето на програми за равнопоставеност, бе работил в профсъюза, регулирал бе пътното движение по време на Стокхолмския маратон и при стотици автомобилни злополуки, чувствал се бе неловко, когато футболни хулигани бяха нагрубявали негови колежки с гръмогласни песни във вагоните на метрото, намирал бе мъртви наркомани с разлагащи се рани, вразумявал бе джебчии, помагал бе на персонал на Бърза помощ да се справи с повръщащи пияници, говорил бе с проституиращи жени, разтреперани от абстиненция, уплашени и болни от спин. Срещал бе стотици мъже, които бият жените и децата си, и схемата винаги е била една и съща — пияни, но владеещи се, радиото усилено докрай, а щорите спуснати. Спирал е шофьори, каращи с превишена скорост, пияни шофьори, конфискувал е оръжия, наркотици и домашно произведен алкохол. Веднъж, когато бе в болнични заради дископатия и се разхождаше, за да не се схване, видя как някакъв скинар награбва една мюсюлманка за гърдите пред училището в Класторп. С болки в гърба, той тича след скинара през целия парк покрай водата, покрай Смедсуден, нагоре по моста Вестербрун, отвъд водата, през Лонгхолмен до Сьодермалм и го арестува чак на светофара на улица Хьогалидсгатан.

Без особено желание да прави кариера, Юна Лина се бе издигнал в йерархията. Обичаше трудните задачи и никога не се предаваше. Като отличителни знаци притежаваше корона и два жълъдови галона, но нямаше четириъгълния знак за специална служба. Просто нямаше интерес да бъде началник под каквато и да било форма и отказваше да постъпи в Държавната комисия по убийствата.

Тази декемврийска сутрин Юна Лина се намира в кабинета на началника на Държавната криминална полиция. Все още не усеща умора след дългата нощ в Тумба и в Каролинската болница, докато слуша разговора на Карлос Елиасон със заместник главния съдебен лекар на съдебномедицинския отдел в Стокхолм, професор Нилс Олен — Нолен.

— Не, само искам да знам кое е било първото местопрестъпление — казва Карлос и слуша известно време. — Разбирам, разбирам… но твоята преценка до момента, как изглеждат нещата?

Юна се обляга назад в стола, почесва русата си рошава коса и гледа как лицето на криминалния началник става все по-червено. Карлос слуша монотонния глас на Нолен и вместо да отговори, само кима и после затваря, без да каже довиждане.

— Те… те…

— Установили са, че бащата е убит пръв — допълва Юна.

Карлос кима.

— Нали ти казах — казва Юна с усмивка.

Карлос свежда поглед и се прокашля.

— Добре, ти ще водиш предварителното разследване — казва той. — Случаят в Тумба е твой.

— Още не — отговаря Юна сериозно.

— Още не ли?

— Първо искам да чуя нещо. Кой имаше право? Кой беше прав, ти или аз?

— Ти — извиква Карлос — За бога, Юна, какво ти става? Ти беше прав както винаги!

Юна скрива усмивката си с ръка, докато се изправя.

— Сега трябва да разпитам свидетеля си, преди да е станало късно.

— Ще разпиташ момчето? — пита Карлос.

— Да.

— Говорил ли си с прокурора?

— Нямам намерение да предавам предварителното разследване, преди да имам заподозрян — заявява Юна.

— Не, нямах това предвид — казва Карлос. — Просто смятам, че ще е добре да включиш прокурора, ако ще говориш с момче в толкова тежко състояние.

— Добре, мъдър си както винаги — ще се обадя на Йенс — съгласява се Юна и тръгва.