Гор Видал
Сътворението (9)

5.

Дворът отпътува за Суза на четири групи. Тъй като харемът се движи най-бавно, жените и евнусите тръгват първи. Излишно е да споменавам, че Лаида замина на носилка заедно със свитата на царица Атоса. Тя вече беше важна дама в двора. Веднага след харема потегля съкровищницата и покъщнината на Великия цар. После е ред на чиновниците от канцеларията с техните безбройни свитъци с документи. Накрая, на коне или в бойни колесници, тръгват на път министрите, благородниците и Великият цар. Благодарение на Милон пътувах в бойна колесница, теглена от четири коня.

Скоро след моето записване в първия отдел на дворцовото училище Тесал настоя синът му Милон да бъде прехвърлен в същия клас, посочвайки, че племенникът на атинския тиран е равен с всеки персийски благородник или жрец. Така Милон дойде в нашия клас и имах с кого да говоря гръцки. Когато стана време да тръгваме за Екбатана, Тесал настоя да пътувам с него и сина му.

Напуснахме Суза при изгрев-слънце. Двете реки бяха придошли — бързите им пенливи води отнасяха снеговете, които вече се топяха в планините Загрос. Но след по-малко от месец тези бързи реки щяха да се превърнат в плътни потоци. Не познавам друго място на света, където да е толкова горещо през лятото и толкова студено през зимата, както в Суза, а съм живял в Индия и съм прекосявал високите Хималаи.

Колесницата, теглена от четири коня, караше самият Тесал. Той беше спечелил състезанието с колесници на Олимпийските игри и на тази тема беше също така неудържим, както Калий. Не знам какво толкова има в тези игри, провеждани всеки четири години в Олимпия, но съм забелязал, че стане ли дума за тях, и най-интелигентният грък се побърква. Струва ми се, че ако Тесал би имал възможност да избира дали да бъде тиран на Атина, или да спечели лавровия венец на Тридесет и деветата олимпиада, би предпочел венчето от маслинови клонки.

За тежкоподвижните носилки и фургони на харема пътуването от Суза до Екбатана отнема над десет дни. За две малки момчета и шампион по надбягване с колесници то трае само четири дни. Между другото тогава за пръв път се запознах с превъзходната система от пътища, която изграждаше Дарий. От Суза пътищата на Дарий тръгват на север, на югозапад и на изток. На всеки десет-петнадесет мили има поща, а също хан и конюшни. Около пощите често изникват малки селца.

Още при първото ни спиране през хилядите отрупани с розови и бели цветове овощни дръвчета зърнах дървените къщички на ново селище. Земята по високите места край Суза е необикновено плодородна. Заради ранга на Тесал ханджията ни настани в стая с ниски тавани и глинен под. Не толкова високопоставените спяха в конюшнята, под навеса за добитък или на земята под звездното небе.

Въпреки че обикновено хората с висок ранг пътуват със собствени шатри, с покъщнина и свита от роби, Тесал искаше да пътуваме „като истински войници“. Защото и двамата сме щели да станем войници.

— Да, ама Кир няма да става войник — каза Милон. — Ще стане жрец. Постоянно се моли и измисля проклятия.

Макар че едва ли помнеше родния си град, Милон отлично бе усвоил подигравателния атински маниер на говорене. Сигурно се предава с кръвта.

Тесал ме изгледа с известен интерес.

— Ти потомствен маг ли си?

— Не, не съм. Аз съм персийски…

— Не е персиец. Мидиец е.

Това бе проява на нетактичност от страна на Милон. В двора не бе прието да се споменава, че пророкът, изпратен от Премъдрия господ, за да промени вярата на персите, сам не е персиец, а мидиец от Рага. Независимо от желанието на някои хора от нашето семейство да представят рода ни за персийски, Зороастър нямаше персийска кръв. Не мисля, че сме и мидийци. Подозирам, че произхождаме от някакъв съвсем древен род, асирийски или халдейски^[1], може би дори вавилонски. С изключение на мен Спитама са много тъмни и имат много темпераментен и екзотичен вид, така че едва ли са мидийци. Аз, разбира се, не съм типичен представител на семейството. Рус съм, защото приличам на Лаида. Приличам на грък.

Тесал запали въглища в мангала. После ни опече войнишки хляб от лющено жито, смесено с вода. Получи се нещо, което не само приличаше, но и определено имаше вкус на изсъхнали кравешки изпражнения.

— Ти носиш в себе си богато наследство — каза Тесал.

Тесал беше красив мъж. На младини се оженил за персийка от Милет. Макар по онова време атиняните да не били така зле настроени към смесените бракове, всички в Атина смятали, че ако член на управляващата династия е решил да се ожени за персийка, то тя трябва да е най-малко от императорския род.

Казват, че Тесал обичал жена си по съвсем нетипичен за атиняните начин. Без съмнение той бе човек с необикновено силни страсти. А любовта му с бъдещия тираноубиец Хармодий, макар и кратка, била толкова пламенна, че променила атинската история.

Едва ли днес някой разбира какво точно се е случило тогава. Елпиника, която обикновено е добре осведомена по тези въпроси, мисли, че както Тесал, така и доведеният му брат Хипарх били влюбени в Хармодий, красив млад атлет от Танагра. Естествено, Хармодий се чувствувал поласкан, че го обичат двамата братя на атинския тиран. Пък и не му били чужди флиртовете от този род. Официалният му любовник бил друг танагриец, кавалерийски офицер на име Аристогейтон. Както обикновено завършват подобни истории в Атина, всички се скарали помежду си. Аристогейтон се разгневил на тиранските братя, а Тесал се сърдел на своя брат, задето се опитал да му отнеме момчето… Цялата работа е невероятно заплетена и представлява интерес само за атиняните. От друга страна, резултатът от тази бъркотия всъщност промени историята.

Хипарх обидил девствената сестра на Хармодий. Според разпространената тогава версия по време на една церемония публично заявил, че се надява тя да не е чак такава развратница като брат си. Хармодий се разярил и отишъл при стария си любовник Аристогейтон. Двамата се заклели, че заедно ще отмъстят за тази обида. По време на големия атински фестивал Хармодий и Аристогейтон убили Хипарх и се опитали — но не успели — да убият тирана Хипий. Въпреки че самите убийци незабавно били наказани със смърт, тиранската власт била разклатена и Хипий изпаднал в такова затруднено положение, че се принудил да изпрати Тесал в Суза, за да сключи съюз с Дарий. Но нещата в Атина били стигнали вече твърде далеч. Поради една любовна свада династията на Пизистрат паднала, а на агората издигнали статуя на любовниците. Между другото, когато Ксеркс завладя Атина, той донесе статуите със себе си в Суза, където, по мой съвет, бяха поставени под семейния паметник на Пизистратидите. И днес човек може да види младите убийци, отправили поглед нагоре към жертвите на своята ревност и глупост — благородните тирани, изгонени от града, който никога вече няма да се радва на дългия и славен мир, така достойно поддържан от тях.

Цялата тази история е много странна. Само в Атина може да се случи подобно нещо — политиката да се смесва с любовните страсти.

Демокрит ми напомня, че в персийския двор любимите жени и конкубини на Великия цар често са доста влиятелни. Това е вярно. Но когато нашите царици имат власт, това се дължи не толкова на женския им чар, колкото на факта, че управляват трите къщи на харема и че царицата съпруга има голям собствен доход, независим от този на Великия цар. И накрая, самата царица може да действува направо чрез евнусите. Макар да не познавам по-податлив на женската красота мъж от Ксеркс, не си спомням нито един случай, в който личните му страсти да са повлияли на официалната политика. Е, имаше един такъв случай в края на живота му. Ако не умра много скоро, ще ти разкажа и за него.

Докато ядяхме войнишкия хляб, положих всички усилия да убедя Тесал, че аз също искам да стана войник.

— Това е най-хубавото занимание. И е необходимо. Светът е много опасен за онзи, който не знае да се бие. — Тесал разрови въглените в мангала. — Или не може да поведе армията. Или да събере достатъчно силна армия — прибави тъжно той.

Всички знаехме за неуспеха на Тесал, когато се опита да убеди Дарий, че трябва да се притече на помощ на Хипий. По онова време Дарий не обръщаше особено внимание на гръцкия свят. Въпреки че владееше гръцките градове в Мала Азия и бе върховен господар на някои острови, като Самос, Великият цар не се интересуваше много от западния свят, особено след поражението си при Дунава.

Независимо от силното си влечение към изтока, като се изключи един поход до река Инд, Дарий до края на царуването си така и не успя да насочи цялото си внимание на изток и на изток от изток. И той, като Кир преди него, бе вечно нащрек заради онези светлокожи северни воини на коне, които непрестанно заплашват границите ни. Но нали те — това сме ние. Преди хиляда години първите арийци нахлули от север и поробили чернокосите хора, както все още понякога наричаме първите обитатели на Асирия и Вавилония. Сега тези племена са цивилизовани — това сме ние, днешните мидийци и перси, и племенният ни вожд е Великият цар. Междувременно нашите братовчеди от степите ни дебнат хищно и само чакат подходящ момент.

Тесал започна да оплаква съдбата на Атина и макар да бях дете, знаех, че го прави с определена цел. Царица Атоса бе приятелка на майка ми и казаното на мен щеше да стигне до ушите й.

— Хипий е добър приятел на Персия. Враговете на Хипий в Атина са врагове на Персия и приятели на Спарта. — На светлината от мангала намръщеното лице на Тесал изглеждаше румено. — Хипий се нуждае от помощта на Великия цар.

Навън пред хана някой извика:

— Път за Пощата на Великия цар!

Чу се тропот, после дрънчене, докато оседлаваха новия кон, с който вестоносецът щеше да продължи нататък. Още по онова време царските вестоносци успяваха да пропътуват разстоянието от хиляда и петстотин мили между Сарди и Суза за по-малко от седмица. Дарий винаги казваше, че не войските, а пътищата му крепят империята.

— Един ден Спарта ще сключи съюз с враговете на брат ми в Атина. И тогава ще нападнат Персия.

Дори дете на моята възраст можеше да прецени, че това е абсурдно. Персия беше един цял огромен свят. Нямах точна представа за Спарта, но знаех, че там живеят гърци, че е малка, слаба държава и се намира далече. Знаех още, че персите винаги побеждават гърците. Това си беше природен закон.

— Сега само брат ми Хипий е пречка за войната между Персия и Спарта.

Не вярвам Тесал да е бил особено интелигентен. И тъй като умря, преди аз да порасна, не можах да го опозная достатъчно добре. Затова пък съм имал много взаимоотношения с брат му Хипий по време на дългото изгнание на този тиран в Персия. Хипий бе не само обаятелен, но и образован.

— Защо Спарта е толкова опасна? — попитах аз.

— Защото войната е единственият смисъл на живота им. Спартанците не са като другите хора. Спарта е казарма, а не град. Те искат да завладеят цяла Гърция. Завиждат на Атина. Мразеха баща ни Пизистрат, понеже бе обичан от целия народ и от всички богове. Всъщност самата богиня Атина заведе баща ми на Акропола и пред всички граждани даде на него и на потомците му властта над своя град.

Нямах представа дали Тесал вярва в тази история, убеден съм, че днес никой атинянин не вярва в нея. А дали са вярвали навремето? Съмнявам се.

Истината е, че Пизистрат и приятелите му успели да убедят едно високо момиче на име Фия да се облече като Атина. Познавам внука й, който много обича да разказва как баба му придружила Пизистрат по свещения път до храма на Атина на Акропола. Мнозинството от хората и без това подкрепяли Пизистрат и затова се престорили, че наистина мислят Фия за Атина. Останалите замълчали — от страх.

Когато му дошъл редът, Пизистрат бил изгонен от Атина. Отишъл в Тракия, където притежавал сребърни мини. Известно време разработвал мините си в съдружие с дядо ми Мегакреон. Щом натрупал ново състояние, подкупил водачите на аристократическата партия на Ликург. След това подкупил и партията на търговците, водена от Мегакъл. И понеже сам бил начело на простолюдието, успял отново да стане тиран на Атина, където живял дълго и щастливо до смъртта си. Наследили го синовете му Хипий и Хипарх.

За подбудите на убийците на Хипарх има две теории. Ами! Как ще са две! Сигурно са хиляда! Едни мислят, че убийците са действували по политически съображения. Други — че са били просто двама обезумели влюбени. Аз подозирам второто. Елпиника също. Както спомена тя съвсем наскоро, и двамата младежи нямали връзки с прочутото семейство, което обединявало около себе си аристократите — противници на тиранията. Имам предвид, разбира се, потомците на прокълнатия… буквално прокълнатия Алкмеон^[2], който убил няколко души, потърсили убежище в един храм. Поради това светотатство Алкмеон бил прокълнат, и то с такава клетва, която се предава от баща на син поколения наред. Между другото Перикъл е Алкмеонид по майчина линия. Горкият човек! Макар да не вярвам в многобройните гръцки богове, склонен съм да вярвам в силата на проклятието. Така или иначе, внукът на Алкмеон, Клистен, който по онова време живеел в Делфи, повел опозицията срещу ползуващия се с голям авторитет Хипий.

— Клистен е опасен човек. — Тесал гледаше мрачно. — Освен това е неблагодарен като всички Алкмеониди. Когато наследи баща ни, Хипий направи Клистен магистрат. А ето че Клистен отиде в Спарта, за да убеждава спартанците да нападнат Атина. Очевидно му е ясно, че нас, тираните, само чужда армия може да ни изгони. Никой атинянин не би сторил това. Атиняните ни обичат. А не обичат Алкмеонидите.

Предвижданията на Тесал се оказаха верни, макар самият той да бе пристрастен. Година по-късно Клистен влезе в Атина със спартанската армия и Хипий бе свален. Тогава Хипий се закле във вярност на Великия цар и се настани заедно със семейството си в Сигейон, един нов град близо до развалините на Троя.

Хипий бе близък с жреците на Аполон в Делфи. Бе посветен в онези Елевзински мистерии, в които Калий носи потомствения си факел, и сам бе участвувал в ръководенето им. Твърдяха, че никой сред гърците не знае повече за оракулите от него. Можеше да предсказва бъдещето. Веднъж, когато бях още съвсем млад и зелен, го попитах с присъщата на възрастта си арогантност дали е предсказал собственото си падане от власт.

— Да — отвърна той.

Очаквах да каже още нещо. Но той замълча.

Когато са поставени пред някаква политическа или нравствена загадка, атиняните обичат да цитират своя мъдрец Солон. Ще постъпя по същия начин. Навремето Солон с право обвинявал самите атиняни, а не тирана Пизистрат за възхода на тиранията. Той казвал… Какво казвал, Демокрите?

Демокрит е готов да цитира точните думи на Солон: „Вие сами сте направили тези хора велики чрез вашата подкрепа и затова сте изпаднали в порочно робство. Всеки от вас поотделно постъпва като лисица, но взети заедно, умовете ви са безплодни. Защото се поддавате на думите, поднесени изкусно от един хитрец, а не виждате какво дело се върши.“

Според мен не може да се очаква по-добър анализ на характера на атиняните, при това направен от техен сънародник! Бих си позволил само една поправка. Никой не е изпадал в порочно робство. Народът обичаше тираните и ако не беше спартанската армия, Клистен никога нямаше да свали Хипий. По-късно, за да укрепи властта си, Клистен бе принуден да прави най-различни политически отстъпки на тълпата, която навремето бе подкрепяла тираните. И какво излезе от това? Прословутата атинска демокрация! По онова време единственият политически съперник на Клистен бе Изагор, водачът на аристократическата партия.

Днес, половин век по-късно, нищо не се е променило, освен че на мястото на Клистен стои Перикъл, а на мястото на Изагор — Тукидид. Що се отнася до наследниците на Пизистрат, те си живеят щастливо като земевладелци близо до Хелеспонта. Всички, с изключение на моя приятел Милон. Той загина при Маратон, сражавайки се за честта на рода си — и на Великия цар.

Онази вечер на път от Суза за Екбатана станах страстен привърженик на Пизистратидите. Естествено, не споменавам това свое увлечение пред днешните атиняни, защото от половин век насам тях ги учат да мразят рода, който дедите им са обичали.

Веднъж, много деликатно, повдигнах този въпрос пред Елпиника. Тя прояви учудващо разбиране.

— Тяхното управление бе най-доброто, което някога сме имали. Но атиняните предпочитат хаоса пред реда. При това ненавиждат великите си сънародници. Виж какво направи народът с брат ми Кимон.

Жал ми е за Перикъл. Всички са единодушни, че е велик човек, затова непременно ще свърши зле. Елпиника предвижда, че до една-две години ще бъде изгонен чрез остракизъм.

Докъде бях стигнал? Да, разказвах ти за Екбатана.

Дори и сега, когато повечето спомени в главата ми не извикват образи — слепотата по тайнствен начин е заличила тази част от паметта ми, — все още виждам удивително красивия път, по който се влиза в Екбатана.

Пътят върви нагоре към тъмната гора. После, точно когато ти се струва, че градът е изчезнал или че си се изгубил, той е пред теб като видение — град-крепост ограден със седем концентрични стени, всяка с различен цвят. В самото сърце на града златна стена опасва хълма, на който се издига дворецът.

Мидийските планини са покрити с гъсти гори, затова дворецът е построен изцяло от кедър и от кипарис. По тази причина в стаите се носи тежка миризма на старо дърво и често избухват пожари. Но фасадата е обкована с плочи от зелена мед, като плетеница на доспехи. Някои мислят, че мидийците са направили това, за да попречат на неприятеля да опожари двореца. Подозирам, че е предназначено само за украса. Гледката е изключително красива, когато, озарена от слънцето, бледозелената мед блесне на фона на тъмнозелените иглолистни гори, покриващи планините отвъд града.

Докато влизахме в Екбатана, имах възможност да се наслаждавам на тази приказна красота цели девет часа — толкова трае преминаването през всичките седем врати. Нищо не може да се сравни с шума и бъркотията, които предизвиква влизащият в някоя от столиците персийски двор.

През дългите часове, прекарани пред вратите на Екбатана, научих от Тесал някои гръцки фрази, които и до днес с удоволствие употребявам.