Гор Видал
Сътворението (18)

5.

Лаида изреждаше многобройните си оплаквания от Абдера, от пътуването по море, от неотдавнашните събития в двора. Станала бе доста дебела.

— Виновна е тракийската кухня! — оправдаваше се тя. — Всичко се готви със свинска мас. А той оздравя, нали знаеш? Баща ми, твоят дядо. Жалко, че не го познаваш. Чудесно се разбирахме. Излекувах го. Но Абдера е ужасно място! Роднините ни са станали по-скоро траки, отколкото гърци. С очите си видях някои мои братовчеди с лисичи шапки на главата!

Получих не само пълно описание на къщата на дядо ми в Абдера, но и подробна информация за хората от семейството, което тогава още не познавах, чрез цяла поредица вдъхновени портрети.

Типично за Лаида бе, че след три години раздяла не поиска да й кажа нещо за себе си. Всъщност, когато бяхме насаме, тя никога не проявяваше интерес към моите работи. В присъствието на други обаче — или в мое отсъствие — непрекъснато възхваляваше мистичните ми дарби и религиозния ми жар. Но нали ако не бях аз, Лаида нямаше да се числи към двора. Трябва да призная, че липсата на интерес към мен у Лаида никога не ми е причинявала болка. Достатъчно добре познавах характера й. При това бях установил, че винаги когато постига нещо за себе си, аз също имам полза от него. Сякаш бяхме двама случайни спътници, сключили съюз поради общите опасности, които ги заплашват.

Самият аз никога не съм се съмнявал, че Лаида е измамница. Тя е несъмнено най-убедителният лъжец, когото някога съм срещал. А съм прекарал живота си в царския двор, и то в обкръжението на гърци!

Казах на Лаида, че съм поискал аудиенция с Атоса, но до този момент не съм я получил. Тя направи няколко тайнствени знака — без съмнение, за да ускори часа на приемането ми от царицата.

После Лаида потвърди подозренията на Ксеркс. Откакто Артобазан се проявил на бойното поле като способен военачалник, Дарий заговорил за вероятна смяна на престолонаследника. Завладяването на Кипър от Мардоний също издигнало престижа на Гобриевото семейство.

Междувременно царица Атоса се бе оттеглила в частните си покои в третата къща на харема. Никой не знаеше какво крои, но прогнозите на Лаида бяха обнадеждаващи.

— Атоса ще намери начин да осигури престола за сина си. Та тя е по-умна от всички в двора, включително и от… — Тук Лаида театрално понижи гласа си, сякаш се боеше, че ни подслушват, за което нямаше основание, не бяхме толкова важни личности. — И от Дарий.

— Но защо тогава не дава на Ксеркс такива шансове, каквито дава на другите?

— Защото се бои от Атоса и Ксеркс като съчетание. Дарий може да е владетелят на Персия, но Атоса я управлява. И ако Ксеркс застане начело на победоносна армия в равнините на… да речем, Кария или на друго подобно стратегическо място, а Атоса е в Суза, при определено разположение на звездите…

— Имаш предвид измяна?

— Защо не? Такива неща са се случвали и преди.

И Дарий го знае. Ето защо държи Ксеркс близо до себе си. Ето защо дава възможност на другите си синове да печелят слава и победи. Но Атоса няма да остави нещата така.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм. Макар че ще й е доста трудно. Ти също можеш да изиграеш своята роля, като заемеш законното си място на Върховен зороастриец. Чичо ти е глупак. За един ден можеш да го изместиш.

След това Лаида изложи стратегията си, според която трябваше да стана глава на Зороастрийския орден. Не й казах, че бих предпочел да ме ухапе една от змиите на Кибела. Не съм създаден за жрец. От друга страна, изобщо не бях наясно какво е истинското ми призвание. Не бях проявил особени способности във военното поприще. Винаги можех да стана държавен съветник или дворцов управител. За нещастие, евнусите вършат тази работа много по-добре от нас. По сърце ми беше само да служа на приятеля си Ксеркс — и да пътувам из далечни земи.

Една седмица след заминаването на мрачния Ксеркс за Вавилон получих аудиенция с Атоса. Както обикновено вратата на покоите й се охраняваше от внушителни, облечени като царе евнуси. Всеки път, когато я посещавах, си спомнях ужаса, който изживях като дете, докато пълзях по килима с червени и черни шарки. Килимът сега бе съвсем протрит, но обикнеше ли нещо — или някого, — Атоса не се разделяше с него.

Атоса ми се видя непроменена. От друга страна, как ли се променя една оловна маска? Този път й прислужваше глухоням — добър знак. Можехме да говорим свободно.

Оказа ми честта да седна до столчето в краката й.

Атоса пристъпи направо към целта.

— Подозирам Гобрий в магьосничество. Мисля, че Дарий е омагьосан. Правя каквото мога, разбира се. Но не съм в състояние да развалям магии, от които нищо не разбирам. Затова сега се уповавам на Премъдрия господ.

— Чрез мен ли?

— Да. От теб се очаква да си във връзка с единствения бог — ако изключим всички други богове на небето и земята. Затова искам от теб да призовеш Премъдрия господ. Ксеркс трябва да стане Велик цар.

— Ще направя каквото мога.

— Това няма да е достатъчно. Искам да имаш власт. Искам да станеш Върховен зороастриец. Затова си тук. Да, аз наредих да те повикат в Суза. От името на Великия цар, разбира се.

— Не знаех това.

— Не трябваше да знаеш. Не съм казала никому. Дори на Лаида, макар че да си призная, тя ми даде тази идея. Откакто я познавам, все за това говори. Така или иначе, дала съм нареждане на маговете — и на моите, и на твоите. Искам да кажа, на нашите. Една твоя дума, и чичо ти ще отстъпи мястото. Те всички се страхуват от теб, а е възможно и мъничко да се страхуват от мен.

Устните на Атоса бяха начервени в малко крещящ кораловорозов цвят. За миг усмивката й разчупи бялата маска.

— А аз се страхувам от Великия цар!

— Дарий те обича. Няма да има нищо против да станеш Върховен зороастриец. Вече сме говорили за това. Пък и в твое лице едва ли ще изгуби голям генерал.

Атоса никога не успяваше напълно да обуздае жестокостта си.

— Ще изпълня дълга си…

— Твоят дълг е тук в двора. Щом станеш Върховен зороастриец, Великият цар ще те слуша. Нали уж е последовател на Зороастър, значи ще трябва да те слуша. А това означава, че ще можеш да му въздействуваш, за да обезвредим врага.

— Гобрий ли?

— И внука на Гобрий, Артобазан, и сина на Гобрий — Мардоний, и цялата тази пасмина. Дарий е уплетен в магия и трябва да прогоним демона, който се е вселил в него.

Докато говореше, Атоса свиваше и отпускаше юмрук. Забелязах, че статуята на Анахита е отрупана с вериги и някакви чудновати механизми. Очевидно царицата енергично обсаждаше небето. А сега щеше да бъде атакуван и сам Премъдрият господ.

Не се осмелих да се възпротивя. Атоса бе опасна като приятел, но като враг бе смъртоносна. Казах й, че ще говоря с чичо си.

— Все пак не знам какво ще ми отговори. Той е много щастлив, че е Върховен…

Атоса плесна с ръце. Една от вратите се отвори и на прага застана Върховният зороастриец. Изглеждаше уплашен до смърт — не без основание. Поклони се ниско на царицата, а тя се изправи в знак на уважение към Премъдрия господ.

Тогава чичо ми запя най-прочутия химн на Зороастър: „Към коя земя, прокуден, да тръгна? Накъде ли ще ме понесат краката ми? Прогонен от семейство и род…“

С тези думи се обърнал Зороастър към Премъдрия господ в началото на мисията си. Оставих чичо си да изпее по-голямата част от химна, въпреки че Атоса, която предпочиташе недвусмислените послания от боговете пред въпросите на пророците, не скриваше досадата си.

Накрая се включих и аз в триумфалното обещание, във върховната кода, изречена от самия пророк: „Тоз, който ми е верен, нему от все сърце обещавам онова, което сам най-силно желая. Но ще погазя онзи, който иска да ме погази. О, Премъдри, стремя се да изпълнявам волята ти чрез праведност. Оттам иде твърдостта на стремленията и на мисълта ми.“

Не допускам, че всичко това е било много приятно на чичо ми. Той беше син на пророка, а аз — внук. На първо място бе той, а не аз. Но само двама души от всички хора на този свят са чували гласа на Премъдрия господ. Първият бе убит на олтара в Бактра. Вторият съм аз. Дали някога ще има трети?

Когато свърших химна, Атоса се обърна към чичо ми:

— Знаеш какво се иска от теб, нали?

Върховният зороастриец бе неспокоен.

— Да, разбира се. Връщам се в Бактра. Ще оглавя огнения олтар там. Ще се заема с увековечаването на верните думи на баща ми. Ще ги запиша на волска кожа. Обработва се, след като животното бъде заклано по време на правилно жертвоприношение, при което хаомата се пие точно както ни е учил Зороастър, нито глътка повече от определеното, и то на място, където не проникват слънчевите лъчи.

— Добре. — Атоса прекъсна чичо ми, който бе доста словоохотлив. Каза му, че аз ще поема поста веднага. — Той ще изпълнява всички необходими обреди на олтара тук в Суза.

След това Върховният зороастриец бе освободен и Атоса каза:

— Ще… обкръжим Великия цар.

Но тъй като стените в покоите на Атоса винаги са имали внимателни уши, стана така, че Великият цар обкръжи нас. Един ден преди да бъда ръкоположен като глава на ордена, получих заповед да се явя при Дарий.

Обхвана ме ужас. В това няма нищо чудно. Не знаех дали ще ме убият, осакатят или хвърлят в затвора. Или пък ще ми окачат почетната златна верига. Животът в ахеменидския двор е пълен с изненади, особено неприятни.

Облякох жречески одежди. Това бе идея на Лаида.

— Дарий е длъжен да почита Зороастър и наследника му — каза тя. После беззвучно прокле Атоса. Но аз прочетох движението на устните й: „Изкуфяла, високомерна, ужасна жена!“ Макар в никакъв случай да не бе изкуфяла, старата царица бе постъпила непредпазливо. Доложили бяха разговора ни на Великия цар.