Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 45 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2019-2020 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Допълнителна корекция

5.

Присъствувах на коронацията на Артаксеркс в свещена Пасаргада. Отново бях великодушно провъзгласен за царски приятел, но не се възползувах от тази привилегия. Младите суверени не обичат реликви от времето на предшествениците си, затова се готвех да се оттегля в имението си на юг от Халикарнас. Общественият ми живот бе приключил. Или поне така си мислех.

Малко преди да напусна Персепол, Великият цар изпрати да ме повикат. Естествено, обзе ме ужас. Кой ли ме бе злепоставил? Този въпрос си задава всеки, когато церемониалмайсторът застане пред него, вдигне жезъла и изрече: „Господарят вика своя роб. Последвай ме.“

Артаксеркс седеше в малък кабинет в зимния дворец. Не помня защо не живееше в новия дворец на Ксеркс. Вероятно както винаги там нещо се е строяло.

Осемнадесетгодишният Артаксеркс беше красив, макар и крехък младеж. Понеже брадата му не бе още напълно поникнала, лицето му малко приличаше на момичешко. Като дете бе прекарал някаква болест, която бе засегнала лявата ръка и левия му крак. Вследствие на това дясната му ръка бе значително по-дълга от лявата. Когато искахме да говорим за Великия цар, без да споменаваме името му, го наричахме Дългоръкия.

Вдясно от трона стоеше новият началник на стражата Роксан — внушителна фигура. Беше се отличил в Гръцките войни. Вляво стоеше красивият лекар Аполонид. Той се ползуваше с голямо благоволение, задето неотдавна бе спасил живота на Великия цар от изтощителна треска.

Както винаги Артаксеркс се държеше приятелски с мен и както винаги в негово присъствие ме обземаше безпокойство, тъй като виждах Ксерксовите очи, поставени върху съвсем различно лице. Имах усещането, че скъпият ми приятел ме гледа с очите на сина си.

— Имам нужда от теб, Царски приятелю. — Гласът на момчето бе все още слаб от борбата с треската.

Изразих готовност да умра за своя господар. Артаксеркс пристъпи направо към въпроса.

— Вдовицата на Артабан е гъркиня. Заради нея Артабан приютил един гръцки изгнаник. Тъй като ти беше близък на баща ми, Великия цар, и си половин грък, искам да ми преведеш онова, което ще съобщи този човек, и после искам да ми кажеш мнението си за него.

Артаксеркс плесна с късата си лява ръка дланта на дългата си дясна ръка. Кедровите врати се отвориха и двама церемониалмайсторн въведоха при царя нисък набит мъж. Последва напрегнат миг, през който, пренебрегвайки етикета, мъжът и Великият цар впериха очи един в друг. После мъжът бавно падна на колене и също така бавно изпълни поклоните.

— Кой си ти, гръко? — попита Артаксеркс.

— Аз съм Темистокъл, син на Неокъл — дойде отговорът му от пода. — Аз съм атинският генерал, който унищожи флотата на Великия цар Ксеркс.

Артаксеркс ме погледна. Преведох малко колебливо тези поразителни думи. Но за мое учудване Артаксеркс се засмя.

— Кажи му да стане. Не се случва всеки ден да приемаме такъв славен неприятел.

Темистокъл стана. Гъстата му прошарена брада започваше три пръста по-надолу от правите черни вежди, надвиснали над тъмни, блестящи, будни очи. Личеше, че не се страхува от Великия цар, нито от когото и да било друг. Но беше тактичен, бърз, предвидлив.

— Защо Артабан не те представи на баща ми?

— Страхуваше се, Господарю.

— Но ти не се страхуваш, така ли?

Темистокъл поклати глава.

— Защо да се страхувам? Два пъти направих услуга на баща ти.

— Баща ми не смяташе загубата на една трета от флотата си при Саламин за полезна услуга.

Сега Артаксеркс се забавляваше.

— Не, Господарю. Но точно преди това сражение изпратих вест на Великия цар. Съобщих му, че гръцката флота се готви да избяга. Съобщих му, че това е единственият му шанс да нападне.

— Той нападна — отвърна Артаксеркс — и не сполучи.

— Той нападна, Господарю, и щеше да сполучи, ако не беше предателството на собствените му финикийски капитани.

Това беше и вярно, и невярно. Излишно е да споменавам, че не възнамерявах да превишавам скромните си задължения на преводач. Артаксеркс изслуша внимателно буквалния ми превод и кимна.

— Каква е втората услуга, която си направил на баща ми? — попита той.

— Предупредих го, че част от гръцката флота се кани да разруши моста между Азия и Европа.

— Това е вярно — отговори Артаксеркс.

Още веднъж версията бе едновременно вярна и невярна и много типична за този хитър грък. Понеже желаеше гърците да запазят позициите си и да победят персите, Темистокъл бе принудил Ксеркс да предприеме нападение. По този начин бе заставил гърците да се бият за живота си — и бе сполучил. После финикийците дезертираха и гърците спечелиха битката или, по-точно, персите я изгубиха. Гърците се изненадаха от собствената си победа не по-малко от персите. Предупреждението, че мостът на Хелеспонт ще бъде разрушен, бе най-сполучливият ход на Темистокъл. Целта му бе Ксеркс да напусне Европа. Така е казал и на приятелите си тук, в Атина: „В никакъв случай не разрушавайте моста. Ако попречим на Ксеркс да се върне в Персия, все едно, че сме пуснали лъв да се разхожда на свобода из Гърция. Щом пресечете отстъплението му, Великият цар ще изскочи изпод златния си чадър с меч в ръка и с най-силната армия в света зад гърба си.“

Така Темистокъл успя да служи едновременно и на Гърция, и на Персия. Но тъй като гърците не познават благодарността, Темистокъл завърши с остракизъм. По-късно, когато Павзаний се опита да го привлече към подмолната си дейност срещу Гърция, Темистокъл отказа да участвува в заговора. Най-малкото, нетипична за грък постъпка. Но може би не е имал доверие на Павзаний. За нещастие на процеса срещу Павзаний бяха изнесени някои двусмислени писма, които подсъдимият бе получил от Темистокъл, и атиняните заповядаха на Темистокъл да се завърне в Атина с цел да го екзекутират за държавна измяна. Темистокъл избяга в Персия, в дома на Артабан, чиято жена е роднина на майка му, която между другото е от Халикарнас. Според новоприетия и доста необясним закон на генерал Перикъл, който гласи, че за атински гражданин може да се смята само онзи, чиито двама родители са родени в Атина, най-големите атински пълководци — Темистокъл и Кимон — нямаше да бъдат атински граждани. Майките и на двамата бяха чужденки.

— Разкажи ни за този досаден грък, който се занимава с пиратство в нашите води — заповяда Великият цар.

— Какво пиратство, Господарю?

Темистокъл още не бе свикнал да разбира заобиколния начин, по който се изразяват нашите велики царе. Те винаги се преструват, че не знаят ничие име и произход. До края на живота си Атоса твърдеше, че Атина се намира в Африка, а жителите й са черни като смола джуджета.

— При Евримедон[1] — отвърна Артаксеркс с печална точност.

Великият цар знаеше мястото. Знаеха го всички перси. Гърците, които възхваляват Маратон, Саламин и Платея като славни победи, не разбират, че нито едно от тези сражения нямаше ни най-малко значение за Персия. Обстоятелството, че гърците успяха да задържат опожарените си градове в Атика, едва ли представлява истинска бойна слава. Но победата на Кимон при устието на Евримедон дълбоко разтърси Персия. Всъщност често съм си мислил, че именно пълното поражение, което Кимон нанесе на персийска земя, бе началото на Ксерксовия край. От този момент нататък политиката на харема и политиката на армията започнаха да съвпадат и Великият цар бе свален.

— Кимон, син на Милтиад… — започна Темистокъл.

— Нашият неверен сатрап.[2]

Персите никога няма да забравят, че години наред Милтиад бе верен роб на Великия цар и притежател на огромни имения по Черно море.

— … и победител при Маратон.

— Къде е това? — примигна Артаксеркс с очите на баща си.

— Едно място без значение.

Като преводач можех да наблюдавам как бързо работи умът на Темистокъл. Щом схвана тактиката на Великия цар, Темистокъл незабавно се нагоди към нея.

— Във всеки случай, Господарю, този пират е и мой враг.

— Кой би могъл да одобри пиратството? — Артаксеркс хвърли поглед към Роксан, който бе настръхнал от ненавист към човека, когото наричаше „гръцката змия“.

— В Атина, Господарю, има две фракции. Едната силно желае мир с Персия. Аз съм от нея. На наша страна е и народът. Против нас са земевладелците, които свалиха тираните. Днес Кимон е това, което бях аз вчера — генералът на Атина. Когато ме осъдиха на изгнание чрез остракизъм, каузата на народа претърпя поражение.

— Но щом си бил осъден чрез остракизъм, това несъмнено означава, че народът е бил против теб.

Артаксеркс се раздвояваше между желанието да поддържа притворството, че не знае нищо за този незначителен африкански град, и присъщата на младостта страст да спечели спора и да докаже, че е умен. Ксеркс никога не правеше тази грешка. Може би е трябвало да я прави.

— Да, Господарю. Консерваторите, които са противници на Персия, настроиха народа срещу мен. Обвиниха ме, че заговорнича с Павзаний за свалянето на гръцките държави. Във всеки случай, както може би си чувал, гърците бързо се отегчават от водачите си. Аз наистина бях водач на народа, но това не означава, че народът ме е харесвал или че е одобрявал постъпките ми.

— Сега ти си изгнаник, а пиратът напада вътрешността на империята ни. Какво да правим?

— Имам един план, Господарю.

Темистокъл беше най-проницателният грък, когото познавам. Поставеше ли си нещо за цел, намираше начин да го постигне — поне в този случай стана така. Беше истински Одисей. Но преди, да разкрие плана си на Великия цар, той поиска от него една година, за да научи персийски.

— Вашият език е като някой от вашите необикновени килими — каза той. — Загадъчен, изящен, красив. Не мога да се изразявам чрез преводач, колкото и добър да е той.

Великият цар даде на Темистокъл една година. Даде му и чудесно имение в Магнезия. После му позволи да целуне дългата ръка и го Освободи.

Щом Темистокъл напусна царските покои, Артаксеркс плесна с ръце и пламнал от възбуда, извика:

— В ръцете ми е! Гъркът е в ръцете ми!

Както се оказа, Темистокъл нямаше друг конкретен план, освен да изчака остракизирането на Кимон, което стана четири години по-късно. През тези години Темистокъл не само се научи да говори персийски без акцент, но получи и поста губернатор на Магнезия. Освен това му бе възложено да изгради новата флота и да обучи моряците по гръцки образец. По онова време персийските кораби бяха плаващи крепости — тромави по време на битка и много леснозапалими. Темистокъл модернизира персийската флота.

Дали Темистокъл щеше да поведе похода срещу собствения си народ? Консерваторите тук, в Атина, мислят, че намеренията му са били такива. Елпиника е напълно убедена в предателството му. Но тя тачи паметта на славния си брат Кимон. Според мен Темистокъл не желаеше нищо друго, освен да живее и умре спокойно. Умря пет години след появяването си в двора. Някои твърдят, че се е самоубил. Сигурен съм, че това не е истина. Всеобща закономерност е, че великите хора не живеят дълго, след като се отделят от народа, който са облагородили.

През десетте години, докато Кимон бе в изгнание, атинската мощ значително отслабна. Опитът за нашествие в Египет бе отблъснат от Мегабиз. Всъщност, като изключим завземането на съседния остров Егина и една-две победоносни схватки в околностите на Атина, всички начинания на така наречената „партия на народа“ завършиха с неуспех. Без Темистокъл и Кимон Атина беше — и си остава — само един незначителен град.

Когато се върна от изгнание, Кимон оглави флотата. Но той бе пропуснал най-хубавите си години. Още по-лошо, самите атиняни също бяха пропуснали тези години. Смъртта на Кимон в Кипър представляваше краят на Атинската империя, Персийската империя бе в безопасност. Ефиалт и Перикъл са бледи заместители на героите от миналото.

Недей, Демокрите, да повтаряш тези думи пред хора, които сигурно няма да се съгласят с един стар човек, видял на този свят повече, отколкото е възнамерявал да види, както и неща, които съвсем не е искал да види.

Бележки

[1] Река в Памфилия, край брега на Мала Азия, където през 467 г. пр.н.е. Кимон спечелил решителната битка срещу персите. — Б.пр.

[2] Чичото на Милтиад, победителя в битката при Маратон, бил тиран в Тракийския Херсонес, където и Милтиад отишъл през 516 г. пр.н.е. Бил васал на Дарий до избухването на Йонийския бунт. Върнал се в Атина през 493 г. пр.н.е. и три години по-късно бил избран за стратег. — Б.пр.