Джоана Линдзи
Ухажването на века (49)

49

Беше много странно да стои срещу Макферсън и повечето от тях да не го гледат навъсено. Но още по-странно бе нито един от тях да не иска да го прави. Линкълн намираше ситуацията едновременно за необикновена и объркваща, тъй като на практика конфликта, който имаха с него не беше разрешен. Наистина ли щяха да оставят чувствата на Мелиса да вземат превес над страховете им, какъвто изглежда беше случая?

Много от братята Макферсън се бяха завърнали в домовете си, след като благословията на Лаклан бе обявена пред всички. Но половината от тях се мотаеха в Крегора и вероятно щяха да продължават да го правят и след сватбата. Защото все още не му вярваха? Или защото нямаха съпруги или любовници, при които да се върнат и атмосферата беше по-оживена и забавна в Крегора?

Линкълн не бе коментирал промяната им към него, но изглежда вече го бяха приели в семейството си, точно както бяха казали, че ще стане, ако се ожени за племенницата им. Те все още не се бяха оженили, но все едно бяха щом Макферсън си дадоха благословията. По този начин той бе станал един от тях. Ха, само дяволът би бил късметлия от това.

Собственото му недоволство нямаше да изчезне толкова лесно. Усещаше го. Той беше този, който бе пребиван нееднократно тогава, а не те. Той беше този, който бе загубил най-добрия си приятел, а не те. Те просто трябваше да се отърват от него, защото го считаха за неудобство. Той бе загубил приятеля си, дома си, майка си.

Не, беше сигурен, че никога няма да прости или забрави. Но няколко дни по-късно, когато Дугъл се приближи до него, вече не бе толкова убеден в това. За пръв път оставаше насаме със своя приятел от детството. Стана една вечер малко след като беше поговорил с Лаклан в салона, преди да се оттеглят за нощта. Ставаше въпрос за плановете, които правеха Мелиса и майка й за сватбата.

На Мелиса й бе наредено да остане в леглото през целия предишен ден. Въпреки, че беше слязла долу днес, това леко усилие бързо я измори. Все още беше отпаднала, след близката си среща със смъртта.

За нейно огромно разочарование, когато забеляза Лаклан я бе пратил обратно в спалнята й. Така че Линкълн нямаше много възможност да поговори с нея. Единствения път, когато бе допуснат в стаята й през деня, в който едва не се удави, беше изключение, което родителите й нямаше да повторят, не и преди да са се оженили.

Линкълн довършваше чаша със затоплено бренди, преди да се оттегли. Настинката се бе завърнала след вчерашното му потапяне в езерото, но сега нямаше помен от нея. Наля си бренди, за да е сигурен, че ще заспи веднага, за да може организма му да се възстанови съвсем.

Дугъл се появи в салона, малко след като Лаклан излезе, сякаш беше изчакал нарочно. Той спря при вратата, вероятно обмисляйки дали да се доближи. Линкълн забеляза нарастващата му решителност докато се приближаваше към него до камината. Каквото и да имаше на ум, беше напълно непоколебим.

— Чудех се, дали можем да станем приятели отново? — изстреля Дугъл, без никакво предисловие.

— Не.

Дугъл се извърна очевидно разочарован. Но веднага след това попита:

— Чудех се, дали някой ден би могъл да си промениш мнението си?

— Не.

Дугъл въздъхна и отново се извърна.

Линкълн се зачуди на глас.

— Винаги ли вярваш на всичко, което чуеш? — попита той.

Дугъл отново се обърна, а на лицето му грейна усмивка.

— Шегуваш ли се с мен?

— Разбира се, че не.

— О, ти си толкова лош, колкото беше и като малък. Никога не съм знаел, кога да ти вярвам и кога не.

— Напротив — отговори Линкълн. — Просто си отвикнал.

— Исках да те поздравя. Няма по-добро момиче от нашата Мели. В деня, в който тя се е влюбила в теб си станал най-големия късметлия на света.

— Стигнал съм до това заключение много отдавна — усмихна се Линкълн. — Ти ожени ли се?

— Не, само няколко от моите братя. Аз самия не мога да намеря девойка, която да изтърпи семейството ми, или мен самия за повече от няколко дни — Дугъл добави през смях — въпреки, че май имам син.

Линкълн повдигна вежди.

— Следваш стъпките на баща си, а?

— Не точно. Дори не съм сигурен, че е мой, но ми харесва да си го мисля. Прилича на мен.

— А какво казва майка му? — попита го Линкълн.

— Отрича.

— Но ти се съмняваш в нея? Защо?

— Защото ме мрази в червата. А и вече беше омъжена, когато…

Този път само една вежда се повдигна.

— Съблазнил си омъжена жена, Дуги?

— Не, не знаех, че е омъжена — оправда се Дугъл, докато се червеше — Имам навик да проверявам тези неща предварително, ако съм заинтересован от някоя девойка. Но тя беше тази, която започна всичко. И това не е самохвалство — увери го Дугъл, подсмихвайки се. — Тя е единствената жена, която някога ми е отправяла подканващ поглед. Жените никога не се държат с мен така прехласнато както с братята ми. Наследил съм повече от майка си, отколкото от Макферсън.

Дугъл изглеждаше съвсем обикновено в сравнение с останалите диваци, въпреки че ако не го сравняваха с тях изглеждаше доста добре. Но в тази част на планината при толкова много Макферсън наоколо беше неизбежно да не го сравняват. И той се оказваше губещата страна.

— Беше на едно парти, което Макгрегър организираха — продължи Дугъл. — Правеха го няколко пъти годишно. А тя живее тук — добави той шепнейки, сякаш имаше вероятност тя да подслушва на вратата. — Всички се бяха напили до припадък онази нощ.

Дугъл разказа с подробности своята греховна нощ с омъжена жена. Изглеждаше така, сякаш деветнадесет години не бе имал на кого да се довери. А може и да бе точно така. Братята му го защитаваха яростно, но той никога не ги бе почувствал достатъчно близки.

Прекараха половината нощ наваксвайки си, точно както правеха обикновено приятелите. Разликата при тях беше, че тяхното приятелство беше прекъснато насилствено. Но Линкълн очакваше толкова много щастие в живота си оттук нататък, че можеше да игнорира болките от миналото си.