Джоана Линдзи
Ухажването на века (25)

25

— Погрижихме се за всичко.

Иън първи бе посрещнат с това изявление, веднага щом излезе от стаята си за преобличане. През краткото време, което сутрешната баня му бе отнела, всички братя бяха пристигнали в стаята му, за да закусят заедно, както правеха винаги. Нямаше закъснели. Бяха събрали по пътя до стаята, така че се появиха заедно.

— За закуската ли? — Иън се надяваше, че Чарлс е имал предвид нея.

— Не, за Линкълн.

Точно от това се страхуваше. Чарлз звучеше твърде самодоволен при тази забележка. Но той не беше единствения, който току-що разбра, че са се „погрижили за всичко“. Половината от братята му се взираха в Чарлз, очаквайки да чуят повече.

— Как? — просто попита Иън.

— Едва ли искаш да знаеш — каза Нийл. — Опитах се да поговоря с тях относно плана, който бяха измислили, но не искаха да ме чуят.

— Какво сте направили? — попита Адам със заплашителен тон.

— Не е това, което си мислиш — отговори Калъм бързо. — Все още е жив.

— Тогава, какво сте направили? — попита Уилям.

— Пратихме го в Китай.

— Наистина се надявам, да имате предвид китайския магазин, но защо ли се съмнявам? — каза Иън трети сухо. — Знаете ли изобщо, къде е Китай?

— На другия край на света, глупаци! — добави Иън втори. — И въпреки, че може да не звучи толкова далеч, отнема години да се стигне до там!

— Именно, това беше целта ни — отговори Калъм.

— И той се съгласи да отиде в Китай? — възкликна Уилям с невярващо изражение.

— Е, не. Не го питахме точно.

Чарлз, който нямаше навика да шикалкави, се похвали:

— Вързахме го и го оставихме на един кораб, който щеше да отплава със сутрешния прилив, така че вече е в открито море. Всеки кораб щеше да свърши работа, но просто излязохме късметлии, като намерихме такъв, който ще отплава за Китай. Направихме го, без да му оставим нито една синина — измърмори той.

Чуха се няколко възклицания, преди Джордж да каже:

— О, Господи! Ще се оглеждате през рамо през остатъка от живота си, защото той със сигурност ще ви убие заради това.

— Какво по дяволите ви накара дори да помислите да сторите такова нещо на някого, та дори и на него? — добави Адам.

— Беше по-добре, отколкото да го пребием до безсъзнание, както предложи Чарлз — каза Малкълм.

— Аз бих предпочел да ме пребият — отговори Иън втори навъсено.

— Аз също — съгласи се Иън трети.

— И чия беше брилянтна идея? — поиска да узнае Адам, взирайки се ядно във всеки един от по-младите си братя.

— Моя — призна Джейми, по-скоро засрамено.

Но Иън четвърти добави бързо:

— В защита на Джейми, искам да кажа, че Линк обичаше плаването. Неведнъж е споменавал, че харесва моряшкия живот, така че, когато го предложи Джейми не мислеше, че ще му навреди.

— Но за тези, като нас, които не го харесват, би било пълно нещастие — каза Адам. — Джордж е прав. Той ще убие всички ви, когато се върне.

Иън въздъхна и седна на ръба на леглото. Той бе говорил с Мелиса вчера, след като Иън шести го уведоми, че се е срещала с Линкълн. Беше взел няколко от по-големите братя със себе си. Не, че очакваше да има проблем да се справи с една девойка, толкова млада, че би могла да му е дъщеря, но не се бе чувствал удобно с решението си да я държи в неизвестност и искаше братята му да го подкрепят.

Беше се върнал от това посещение ядосан, но не на нея, а на себе си, защото бе видял нещата от нейната гледна точка. Трябваше да й кажат, кой е Линкълн, веднага щом разбраха. Тя най-вероятно щеше да се съгласи, че е по-добре да остави спящия дракон сам и да продължи напред. А Линкълн щеше да стои далеч от нея, защото семейството й не го одобрява и тя е съгласна с тях. Той бе стоял настрана, преди да разбере, че тя не знае, каква е причината. За това и бе пожелал да я види насаме и да й обясни. Трябваше да й кажат, дори само за да му попречат да й разкаже своята версия, защото очевидно сега имаше пълното й съчувствие.

И чувайки малко от това, което тя му разказа, Иън започна да се чуди, дали не са направили сериозна грешка преди толкова много години. Темпераментът на Линкълн действително бе излязъл извън контрол и Дуги наистина имаше нужда от защита. Но никой от тях не се сети да попита, защо бе стигнал до такива крайности. Не че щяха да сторят нещо по-различно, но можеха да са малко по-отстъпчиви.

— Не мога да не призная, че се радвам, че въпросът е решен — каза Иън с поредна въздишка. — Тези от вас, които са го направили, ще кажат на Мели. Ще мине доста време, преди да ви прости, но поне сега ще се съгласи, че трябва да забрави за Линкълн Рос. Три до четири години е твърде дълъг период, за да чакаш мъж да се появи, за да довърши ухажването си. Когато или ако Линк се върне, ще имаме нов проблем, но поне племенницата ни няма да е част от него. Мисля, че можем вече да се върнем у дома и да я оставим да довърши това, за което е дошла.

— Приемаш ситуацията твърде спокойно, Иън! — каза Адам, изразявайки гласно това, което повечето си мислеха в момента.

— Не, аз съм всичко друго, но не и спокоен! — отговори Иън. — Но също се радвам, че този проблем няма да ми тежи на плещите за известно време. Мисля, че Кимбър ще ме постави на мястото ми, задето съм оставил нещата да излязат извън контрол и вероятно ще усетя юмруците на Лаклан поради същата причина, но ще се справя с това, когато му дойде времето. Истината е, че не очаквах ново стълкновение с Линкълн. Първото премина границите на здравия разум и то не само от негова страна, а и от наша.

— Нямаше да направиш нищо, след като той ни пренебрегна и говори с нея? — попита Калъм.

— Той се съобразяваше с нашите желания, защото е мислел, че тя е съгласна с тях. Пренебрегна ги, само защото е разбрал, че тя не знае нищо.

— Какво каза Мели? — попита Джони. — Ти се върна вчера след разговора с нея и не каза много.

— Защото имах да помисля за много неща — каза Иън. — И защото тя се съгласи да не говори отново с него, докато баща й не се появи и не разреши въпроса. Така че нямаше за къде да бързаме.

Джейми се изчерви виновно.

— Мисля, че трябваше да ни кажеш.

— И аз мисля, че трябваше. Но причината, поради която се радвам, че това вече не е предмет на спор е, че Мели все още го иска за съпруг, без значение, какво сме казали ние за него. Тя беше убедена, че Лаклан няма да отхвърли ухажването на Линкълн, след като чуе всичко.

— Мислиш ли, че е възможно? След като Линк веднъж е бил толкова луд?

Иън поклати глава.

— Не, тя щеше да е силно разочарована. Лаклан наистина защитава своето. Въпреки че тя смята, че миналото няма значение, той ще го види другояче.

— Сигурен ли си, че не се самозалъгваш?

— Ти знаеш по-добре. При минимална възможност мъжа да полудее отново, Лаклан няма да повери единствената си дъщеря в неговите ръце.

— Сигурен съм, че скоро ще разберем — каза Иън втори, поглеждайки неодобрително Джейми, преди да продължи — Не, че има някакво значение, след като Линк е извън играта.

Джейми отново се изчерви, но каза в своя защита:

— Мислех, че това е дяволски добър план. Решаваше въпроса. Него го няма и то за достатъчно дълго време, та тя няма да няма друг избор, освен да го забрави. Несъмнено тя ще е омъжена и с няколко деца, преди той да се върне и да причинява още проблеми. И някой ден със сигурност ще ни благодари.

— Сигурно сънуваш, щом си мислиш, че някой ден ще ви е благодарна, че сте отвлекли мъжа й — каза Джордж. — Тя гледа на него точно така. За нея, той вече й принадлежи, или принадлежеше. Но, поне нещата стоят така. Тя няма друг избор, освен да забрави за него.