Джоана Линдзи
Ухажването на века (31)

31

— Осъзнаваш ли, че Мелиса всъщност ми заяви, че може да не ми се подчини? — измърмори Лаклан на Кимбърли, докато се преобличаха за вечеря. Откакто бяха пристигнали едва сега успяха да останат насаме. — Чу ли това? И през ум не ми беше минавало такова нещо!

— Осъзнаваш ли, че с нас е била само осемнайсет години, но най-вероятно ще прекара със съпруга си поне три пъти повече? — отговори Кимбърли.

— Какво общо има това?

— Всичко, или поне за нея въпроса за съпруга е на първо място.

— Но тя никога не е пренебрегвала решенията ми, Кимбър. Никога, нито веднъж!

— Разбира се, че не е. Тя е добра дъщеря. Не бихме могли и да мечтаем за по-добра. Но сега става дума за остатъка от нейния живот. И ние няма да се откажем от нея, само защото не се е подчинила на желанието ни, както постъпи с мен моя баща, или по-скоро този, който мислех за мой баща. Постави се на нейно място. Е, може би не точно ти, след като не беше толкова нетърпелив да се ожениш за мен…

— Бях.

— Не беше — настоя тя. — Решението те свари неподготвен. Не беше нещо, което си обмислял дълго време.

— Кимбър, да не си посмяла да кажеш, че не съм искал да се оженя за теб! След като осъзнах, че го искам, не можех да мисля за нищо друго.

— Пфу, ти не ме остави да довърша. Щях да кажа „отначало“. Което е нито така, нито иначе. Мисълта ми беше, какво би направил, ако родителите ти — да, знам, че ти нямаше, но все пак, ако имаше тогава, щеше ли да се оставиш да ти наредят да забравиш за мен и да си намериш някоя друга?

Той се намръщи.

— Така или иначе избора щеше да е мой.

Тя присви очи.

— Защото си мъж? Родителите ти нямаше да се намесят заради това?

— Знаеш, че при жените е различно, Кимбър. Няма смисъл да спорим за това. Тя е само на осемнайсет. И ако поради някаква причина е попаднала на мъж, който не е подходящ за нея, наш дълг е да се погрижим да направи правилният избор.

Сега тя се намръщи.

— Знаеш какво мисля аз за това, Лаклан. Майка ми е направила грешен избор, и под натиска на родителите си се е омъжила за мъж, когото е презирала, вместо за този, когото е обичала. Заради това е била нещастна до последния си ден. Не искам това да се случи и на дъщеря ми. Нарекох я с името на майка ми, като един втори шанс за нея, а не за да се повтори същата история. Така че бъди много внимателен с решението си относно младия мъж, когото тя е избрала.

— Искаш да кажеш, че ще застанеш на нейна страна, ако реша да забраня връзката им? — попита той.

Не последва никакъв коментар, но тя се обърна с гръб, за да закопчее вечерната й рокля, което означаваше, че според нея нямаше да се стигне до там. И той не мислеше така, но все пак все още не бе чул, какво толкова имат братята й против избора на Мелиса. Кимбърли знаеше, но когато той я помоли за обяснение, тя му каза, че самата тя знае само няколко факта, така че трябва да изчакат и да чуят, какво имат да кажат братята й. Тъй като те щяха да му проглушат ушите по този въпрос, нямаше нужда да го чува дузина пъти или повече. Тя добави само:

— Мелиса е чула и двете страни и все още иска младежа. Трябва да признаеш, че това е в негова полза. И си припомни твоето собствено първо впечатление от него. Та ти му даде разрешение да я ухажва.

Лаклан не каза нищо повече по тази тема, защото не искаше да признае, че първото му впечатление от младежа беше повлияно от собствените му предпочитания. Линкълн беше шотландец и имаше имение наблизо, което означаваше, че Мелиса няма да се премести толкова надалеч, поне не завинаги. Единствено това спечели на Линкълн Бърнет благоволението му.

Не знаеше достатъчно за мъжа, за да го прецени по нещо друго. Той му даде благословията си да ухажва дъщеря му, оставяйки на нея да реши, дали го иска или не. И това щеше да е края на историята, ако братята на Кимбърли не бяха намерили нещо нередно в него.

Щом Кимбърли приключи със закопчаването на роклята, Лаклан сложи ръце на раменете й, преди да се е отдръпнала и отпусна брадичката си върху главата й.

— Приключихме ли с караницата? — попита той.

— Да, мисля — отговори му тя с английската си прямота. Но след това се обърна и обви ръце около кръста му. — Знаеш, че не се карахме наистина. Просто не можех да стоя, и да не правя нищо, за да помогна на дъщеря си. Това е първия път, когато не сме способни веднага да разрешим проблема, който я е разстроил.

— Сегашните й проблеми нямат нищо общо с предишните, защото тя вече порасна, Кимбър — отговори той предпазливо. — За това може и да не сме способни да й помогнем.

— Знам, че вече е пораснала — въздъхна тя. — Има проблеми, които не можем да облекчим. Но тя е толкова красиво момиче и беше под такава опека през сезона, за каквато другите момичета само могат да мечтаят. Очаквах да дойдем в Лондон, да благословим избора й и да се приберем у дома, за да планираме сватба. Мисълта, че не бихме одобрили избора й никога не ми е хрумвала. Тя е разумно момиче. Как би могла да не направи правилния избор?

— Все още не знаем дали не е. Само защото всичките ти братя не харесват избраника й…

— Но е точно така, Лаклан — каза тя притеснено. — Те наистина са прекалили. Прекрачили са границата. Но кога си ги виждал всички да се съгласят с нещо? Винаги има няколко недоволни или причини да се бият помежду си. Но всички са срещу Линкълн Бърнет. Това не говори много добре за него.

— Освен, че Мели го иска все още.

— Е, да, така е — облегна се тя, мръщейки се. — Да не си сменихме внезапно позициите?

Той се засмя.

— Не, просто оглеждаме всичко подробно, когато дъщеря ни е замесена. И двамата се притесняваме за едно и също. И двамата искаме най-доброто за нашето момиченце. Ако този шотландец, превърнал се в англичанин не е подходящ за нея, ще го разберем и ще се съгласим един с друг. Няма смисъл да спорим, преди да се е стигнало до там.

— Знам и съжалявам, че излях яда си върху теб — каза тя, прегръщайки го.

— Не си. Вместо това се затвори в себе си — сгълча я той шеговито. — Следващия път сподели това, което те притеснява, за да можем да го победим.

Тя се разсмя.

— Да се надяваме, че няма да има следващ път. И дано прекалено грижливите ми братя се появят за вечеря, за да се успокоим и да уредим въпроса.

— Аз съм спокоен… — каза той и я целуна по бузата и по врата. — Сигурна ли си, че искаш роклята си закопчана?

— Е сега, след като го спомена…