Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шеринг Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pursuit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 151 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh

История

  1. — Добавяне

14

— Намерихте ли го? — попита Иън шести, влизайки в хотелската стая, в която братята му се бяха събрали за закуска. Отрупани табли със сладкиши и най-различни горещи напитки бяха пръснати навсякъде.

Наеха цели пет стаи, но ги използваха само за спане. Ако знаеше, че са в града, Херцогинята на Ротстън щеше да отвори вратите на дома си за тях. Засега решиха да запазят присъствието си в тайна, защото Мелиса щеше да се учуди на пристигането им и да задава въпроси. Все още не бяха решили дали да й кажат или не.

Калъм, който беше трийсет и две годишен и имаше още две сестри, които не бяха свързани с останалите, отговори на Иън.

— Беше лесно да го намерим, но не толкова лесно да се разберем с него.

Най-младия брат се изненада.

— Не ми казвай, че пак се е опитал да се справи с всички ви наведнъж?

Иън втори отговори:

— Не, всъщност беше доста спокоен и тих. Просто стоеше там, тънейки в омраза. Беше все едно пак да видиш хлапака, само че без крясъци и избухване.

Иън втори беше трети по големина, но все пак три години по-млад от Иън първи. Той беше най-умелия с юмруците и обикновено печелеше всеки бой, в който участваше, включително и тези с братята си. Бе се въздържал с Линкълн, тъй като беше много по-голям и едър тогава. Това обаче не спря Линкълн да го нападне. Той просто го държеше на ръка разстояние, което допълнително засрами и разгневи хлапето. Сега обаче не беше склонен да се въздържа.

— Но той ще се отдръпне, след като вече знае, че тя е една от нас, нали? — попита Иън шести.

— Никой не може да знае как ще постъпи човек като него — отговори Калъм. — Но за всеки случай ще трябва да я придружаваш навсякъде, където и да отиде.

Иън шести изстена.

— Никак не ми се вярва това да го спре. Той е с три години, с няколко инча и с доста килограми по-голям от мен.

— Това няма значение — настоя Адам, втория по големина. — Ще те възприеме като наш представител. Ако само доближи Мелиса, докато ти си край нея, ще си има работа с всички нас.

— Все едно това някога го е спирало — каза Чарлз с пренебрежително изсумтяване.

Чарлз, както Дуги и Иън пети беше на същата възраст, като Линкълн Рос, с разлика само от няколко месеца. Баща им се бе оказал доста непостоянен и плодовит през онази година. По онова време Чарлз ревнуваше Дуги. Да имаш извънредно много братя беше едно нещо, но да си имаш свой собствен приятел, който не ти е брат, беше нещо забележително в тяхното семейство и през цялото време Чарлз завиждаше на приятелството между Линк и Дуги. След това, просто съжаляваше Дуги и вероятно се радваше, че си бе спестил подобни близки отношения.

— Бих казал, че няма за какво повече да се тревожим — заключи Иън четвърти — След като вече знае коя е, няма да я иска за жена.

Този Иън бе на трийсет и четири и, както много от тях имаше тъмно русата коса и зелените очи на баща си. Малкълм, който беше на същата възраст имаше същите очи, но яркочервена коса, наследена от майка му. Джони пък беше с година по-голям от тези двамата и приличаше изцяло на майка си, с катранено черна коса и светло кафяви очи, обагрени със златисто.

— Съгласен съм — каза Малкълм.

— Аз пък не съм съгласен — каза Джони.

— Защо ли не съм изненадан? — изсумтя Чарлз.

— Млъкнете! — наду се Иън трети, взимайки страната на Джони, както обикновено. Тези двама бяха от една майка. Това обаче не ги правеше по-близки, отколкото с другите. Просто Иън изпитваше някакъв инстинкт винаги да го защитава взимаше — Има поне две причини, поради които той все още може да я преследва.

Сега Джордж се включи в спора. Трийсет и три годишен, той беше единствения от тях със светло руса коса, и морскосини очи. Той беше и един от малцината женени, въпреки че го направи едва наскоро с майката на трите си деца.

Той каза просто:

— Напук.

Другите закимаха, но Иън трети продължи.

— Да, това може да е едната причина. Другата е, че може вече да е влюбен в нея.

Малкълм започна да се смее. Иън шести, който минаваше покрай него го сграбчи за главата, срита го, за да млъкне и отбеляза:

— Той е прав. Ти не беше там, за да видиш, как Линк гледаше нашата Мели, но аз бях. Той е много влюбен.

— Бил е. Но всички знаем, колко бързо хубавите чувства могат да се превърнат в лоши — каза Дугъл тихо.

Настъпи момент на мълчание, изпълнен със съчувствие, гняв и може би малко съжаление. Всички знаеха, колко близки бяха Линкълн Рос и Дугъл, преди да настъпи онзи далечен ден, в който Линкълн започна боя с него без причина.

През последвалите години, Дугъл не се довери на никой извън семейството. Събитията от този ден дори бяха предизвикали разногласия помежду им. Някои от тях съжаляваха за Линкълн. Други не искаха да го бият, въпреки че той настояваше. Или пък като Уилям, който беше присъствал там в деня, когато всичко започна, се чувстваха виновни затова, че бяха пребили толкова жестоко Линкълн, та се наложи да го отнесат до дома му. Но това трябваше да е края на историята. Трябваше, но не бе. Линкълн отказа да остави нещата така…

Иън първи прочисти гърлото си, за да наруши тишината.

— Каза ли й, кой е той всъщност? — попита той Иън шести.

— Не, не исках да я нараня. Тя очакваше да го види отново тук в Лондон и беше много нещастна, когато той все не се появяваше. А после, когато най-накрая се срещнаха, беше много щастлива. Харесва го. Много.

— Докато е само харесване, ще го преодолее доста бързо — каза Джони.

— Мислиш ли? Аз не съм сигурен — продължи Иън шести — Но отказвам да й съобщя лошите новини. Ако трябва да й се каже, нека някой от вас има тази чест. Аз свърших моята задача, и я държах далеч от Лондон по-дълго, отколкото бе планувано, за да ви дам време да го предупредите. Наложи се четири пъти да повредя колелото на каретата на горката Херцогиня. Тя едва не уволни кочияша си, мислейки него за виновен. За щастие, последния път, когато колелото падна, бяхме близо до дома на нейни приятели и тя реши да ги посети, после да останем няколко дни и за това не се прибрахме до вчера.

Иън първи кимна.

— Тогава нека решим въпроса веднага. Или ще й кажем и ще се надяваме да се съгласи, че не е за нея или няма да й кажем и ще се уверим, че той ще стои далеч от нея.

— Наистина ли мислиш, че това предупреждение ще е достатъчно? — попита Уилям.

— След като никога не е отстъпвал пред нас? — включи се и Чарлз. Макар и тона му да бе все още подигравателен, поне не изсумтя този път.

— Ако й кажем, може да има обратен ефект — подхвърли Иън пети небрежно. Може да ни се разсърди, задето сме го предупредили, независимо от това, че той не е за нея.

— Така е — съгласи се Иън първи. — И няма да е само тя. Майка й ще ни убие, ако не постъпим правилно. Има шанс Мели да го желае въпреки всичко.

Иън първи звучеше така, сякаш бе решил да не нарушава мира с жените от клана Макгрегър. Повечето от тях се съгласяваха с него само защото беше най-големия брат. Иън шести се почувства длъжен да отбележи:

— Тя ще бъде нещастна, ако той не я потърси, след като й е казал, че официално я ухажва.

— По-добре малко мъка сега, отколкото да прекара целия си живот с човек с такъв избухлив нрав — каза Калъм.

— Ако разбере, ще помисли, че и се месим — предупреди Иън шести.

— Ние се месим — каза Джони.

— Да, но сега и това, след като изплашихме всичките и ухажори у дома? Ще бъде твърде разочарована от нас.

— О, изобщо не ги споменавай — каза Чарлз подигравателно. — Те се бяха изплашили от една глупава легенда, още преди да се появят. Само един погрешен поглед и хукват да бягат. Страхливци. Тя нямаше да е щастлива с никой от тях и го знае много добре.

— Линк не е страхливец — отбеляза Уилям.

— Линк е точно обратното на това. Безразсъдно смел, даже — каза Адам — Или поне беше такъв като хлапе. Някой от вас да забеляза нещо различно, което да показва, че го е надраснал?

Отрицания долетяха от всички посоки. Иън четвърти въздъхна.

— Значи въобще няма да обърне внимание на предупреждението ни.

— Не трябва да се притесняваме — каза Нийл с повече надежда, отколкото увереност. Той беше предпоследен по възраст и рядко изказваше мнение. — Сега знае, че тя една от нас и няма да я иска. Дори ще я намрази, така както намрази и нас. Той самия го каза.

— Каза го, преди да разбере, коя е племенницата ни — припомни им Уилям — Освен това е невъзможно някой да намрази Мели. Няма по-сладка, мила, чувствителна, чаровна, забавна…

— За това трябва да благодарим на Макгрегър — прекъсна го Калъм, подхилквайки се — Сладостта не е наша фамилна черта.

— За съжаление, мисля, че той няма да се откаже от преследването — продължи Уилям — И това, което искам да знам, е, какво ще правим?

— Ами, освен да го убием?

— Това е превъзходна идея — каза Чарлз иронично.