Виктор Островски
Лъвът от Мосад (8)

VIII

Карл се беше разположил в мекото, тежко кресло точно пред масивното махагоново бюро на своя сирийски работодател. Фуад заемаше поста началник на оперативния отдел на „Мухабарат“, сирийската разузнавателна служба, и се радваше на почти същата работна обстановка като директора, чийто кабинет се намираше само на няколко крачки. Фуад беше дясната ръка на шефа си и по тази причина един от най-влиятелните хора в Сирия.

Със своите шестдесет килограма, разпределени върху метър и петдесет височина, той не внушаваше респект е физиката си, но достатъчно беше да останеш за малко в негово присъствие, за да разбереш, че зад дребното тяло се крие много силен интелект. В момента неговите живи, воднисти очи внимателно оглеждаха лицето на Карл, сякаш за да съпоставят думите с изражението на събеседника му. Фуад наистина се хвалеше пред приятелите си, че може по изражението на лицето да познае дали един човек казва истината и дори дали зад тази истина не се крие някакъв скрит замисъл. Подчинените му говореха за един случай, когато Фуад разбрал по лицето на човека, че лъже, и без никакво колебание го застрелял на място. Някои даже сочеха едно малко петънце върху стената — мястото, където се забил куршумът. Фуад искаше да има точно такава репутация.

— Защо всъщност ти трябват мотивите за нашето искане? — попита той Карл. — Дадохме ти списък на хората, от които държим да се отървем, и оттук нататък нещата са в твои ръце. Плащаме ти достатъчно добре и не виждам защо ти е нужно да знаеш повече.

— Вижте, сър — каза Карл и се наведе леко напред, — моята специална секция много отдавна се занимава с подобни акции…

— Ако не греша, ти вече не работиш за тази структура. Прав ли съм? — с остро ироничен тон попита Фуад. — Аз все още не съм сигурен, че мога напълно да ти се доверя. Ще трябва да ми дадеш някакви доказателства за това.

— Съгласен съм, макар че ако си спомняте, вече ви предадох няколко ционистки агенти. Въпреки всичко настоявам да ми съобщите поне какви резултати очаквате от планираната акция.

Фуад се изправи и отиде до сводестия прозорец, който гледаше към вътрешния двор. С гръб към Карл той попита:

— Има ли по-конкретна задача от тази? Искам тези хора да са мъртви, вън от играта, finito, kaput.

— Добре, но върху кого искате да падне вината? Сигурен съм, че не искате Сирия да бъде посочена с пръст. Особено сега, когато се стремите да се спогодите с американците.

Този път иронията се прехвърли в тона на Карл. Дребният му събеседник не реагира. Просто се обърна и каза:

— Искам от теб да свършиш тази работа. Мисля, че вече си започнал да събираш екип от палестинци.

— Да, така е.

— Чудесно. Къде е тогава проблемът?

— Не мога да гарантирам, че вината няма да падне върху Дамаск.

— Я чакай малко — каза Фуад.

Той вдигна телефона и се обади на някой, очевидно по-висшестоящ, макар че над него нямаше особено много нива. След кратък разговор затвори и се обърна към Карл:

— Задачата ти ще бъде съвсем проста. Искаме вината да падне върху Израел.

— И аз това си мислех — каза Карл със самодоволна усмивка.

— Добре, значи вече нямаш проблеми.

— Не е съвсем така. Надявам се, разбирате, че ще се наложи да използваме палестинската група като примамка. В този смисъл ще трябва да ги пожертваме и да ги унищожим по време на операцията или веднага след нея.

— Така, по този проблем ще поговорим отново.

Фуад се замисли за миг и допълни:

— Но засега имаш моето съгласие.

— А какво ще правим с Назир, или както вие го наричате, Лисицата? Аз работя с него от доста време насам. Именно той набира сега членовете на групата.

— Какво искаш да правим с него? Да не би да ти създава проблеми?

— Не, няма такова нещо. Но ако ще унищожаваме другите палестинци, възможно е и него да го споходи същата участ.

— Действай, както намериш за добре. Важното е да постигнеш набелязаните цели. А колкото до Лисицата, отново ще поговорим за това.

Карл положи двете си ръце върху бюрото и каза:

— Щом вече решихме, че ще пожертваме палестинската група, ще се наложи да прибягна до услугите на друг екип от старата ми мрежа в Европа, за да доведа работата докрай.

— Ти ми даде един списък за одобрение. За тези хора ли говориш?

— Да.

— Тогава няма проблеми — каза Фуад. — Вече сме ги завели в счетоводството. Няма да е лошо да свършат малко работата да оправдаят парите си. Нещо друго има ли?

— Не, не се сещам.

Карл се изправи и тръгна към вратата. Обърна се да кимне за довиждане, но дребният сириец вече беше забил нос в неговите доклади.