Виктор Островски
Лъвът от Мосад (12)

XII

Карл Райнхарт тъкмо се беше прибрал в Дамаск след кратко пътуване до Париж. Престоят му там го снабди с много ценна информация и той незабавно се залови да локализира пробива в секретността на сирийското разузнаване. Източникът на Карл в „Мосад“ му съобщи, че евреите са били предупредени за участието на бивш агент на „Щази“ в планирана от сирийските тайни служби терористична акция.

Карл не вярваше, че съществува опасност да го разкрият. За BND^[1], немската секретна служба, той беше мъртъв. Но предполагаше, че досието му е било предадено на израелците, тъй като BND и „Мосад“ поддържаха много близки отношения. Макар че беше предвидил подобно развитие на нещата и в досието му се съдържаше внимателно подбрана от него информация, той все пак се притесняваше от това изтичане на сведения. Нямаше никакво намерение да умира преждевременно заради някакъв тъп агент.

Сътрудничеството му със сирийската тайна служба „Мухабарат“ беше известно на ограничен кръг хора. Той беше назначен със знанието само на най-висшите офицери. Определиха му временен чин, равностоен на ранга му в „Щази“. Тези малко на брой хора го познаваха от доста време. Следователно фактът, че данните са постъпили в „Мосад“ едва миналата седмица, още повече улесняваше разкриването на информатора.

След като прекара няколко часа при шефа на отдела за вътрешна сигурност, Карл установи, че само двама души са научили за него през последната седмица. И двамата бяха получили тази информация на едно специално съвещание в Министерството на отбраната миналия вторник. Той се вбеси и изтъкна пред шефа на отдела, че това би могло да постави под съмнение една изключително важна операция, преди даже да е започнала.

По-нататък Карл обясни, че неговият източник в „Мосад“, чиято самоличност той не би разкрил пред хората от една система, която тече като сито, му е съобщил, че на този етап евреите знаят само за сътрудничеството на някакъв германец със сирийските служби. Но очаквали да получат още информация, когато агентът им се свърже в Европа с оперативния си офицер. Освен това според източника на Карл израелците знаели, че в Европа се сформира нова терористична група. Карл обаче спести на сирийския си приятел сведението, че „Мосад“ са уведомени и за съществуването на внедрен агент в редовете им.

След като прочете досиетата на двамата заподозрени Карл без никакво колебание се спря на Шаби. Другият не беше напускал страната и „Мосад“ не биха могли да го вербуват. Не беше тайна, че те набират агенти чрез посолствата си, а в Сирия нямаше израелско посолство. Човекът на име Шаби обаче беше работил няколко години в чужбина като дипломат.

Сириецът искаше да прати хора да го застрелят на място или поне да го арестуват. Но Карл имаше друг план за бъдещето на Шаби. Беше го съставил още по време на полета от Париж.

Той поиска първо да разбере дали се е върнал шефът на Шаби:

— Мога веднага да проверя по телефона.

— Направи го — каза Карл и прегледа няколко снимки, които пъхна в един голям плик.

— Ще се върне след два-три дни — каза сириецът, след като затвори телефона.

— Ето. — Карл му подаде плика. — Занесете го в кабинета на Шаби с нареждане да го заключи в сейфа и да го даде на шефа си, когато се върне. Искам да си помисли, че на тези снимки оперативният му офицер се среща с внедрения агент в „Мосад“.

Сириецът присви очи.

— А така ли е наистина?

— Разбира се, че не. Но държа той да си го помисли.

Сириецът се усмихна.

— Ще се погрижа за това, сър.

— Чакай, има още нещо. Искам да го пратите до Холандия за няколко месеца. Трябва да замине след седмица, но е важно да научи за това още днес, преди да е получил снимките. Можеш ли да го направиш, без той да се усъмни?

— Шаби и преди е работил в чужбина, така че това ще му се стори съвсем нормално. Всичко ще бъде изпълнено, сър.

Карл не виждаше защо трябва да обяснява на сирийския си приятел, че според неговия източник в „Мосад“ агентът им предава сведенията си през определен ден от седмицата. Той се надяваше, че същия този ден ще има сеанс.

Бившият агент на „Щази“ излезе от сградата на управлението и известно време обикаля с колата си из града. Към 17,30, предполагайки, че Шаби е тръгнал да се прибира у дома, Карл паркира черния си мерцедес на една пресечка от блока му и бавно се насочи към сградата. В този момент видя, че една кола, същият модел като колата на Шаби, влиза в подземния гараж. Първо се увери, че регистрационният номер съвпада и с доста бърза крачка мина покрай входа на блока. Макар и за съвсем кратко време, успя добре да огледа дребния, дебел сириец. По походката му разбра, че е напрегнат и мъти нещо в главата си. Очевидно бързаше.

Карл го подмина, без да гледа назад. Едва когато стигна до паркирания наблизо бял джип на ООН, той се извърна и хвърли поглед към блока. По това време Шаби вече беше вътре.

За малко да ударим на камък, помисли си той, но нещата се оправиха и сигурно ще тръгнат още по-гладко.