Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Farewell to Arms, 1929 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Живка Драгнева, 1947 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
Издание:
Ърнест Хемингуей
Сбогом на оръжията
Роман
Превод от английски: Живка Драгнева
Трето издание
„Народна култура“, София, 1968
Ernest Hemingway
A Farewell to Arms
Random House, New York, 1932
Bulgarian Translation — Jivka Dragneva
Edited by — Krassimira Todorova
Publishing House Narodna cultura
Sofia 1968
H 820–3
Редактор: Красимира Тодорова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Евдокия Попова
Дадена за печат на 22.V.1968 г.
Печатни коли 171/2 Изд. коли 133
Формат 84×108/32 Издат. 85 (2401)
Поръчка на печатницата №1305
ЛГ IV
Цена 1.27 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, 1968
„Народна култура“ — София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Сбогом на оръжията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За филма вижте Сбогом на оръжията (филм).
„Сбогом на оръжията“ | |
A Farewell to Arms | |
Автор | Ърнест Хемингуей |
---|---|
Създаване | 1929 г. САЩ |
Първо издание | 1929 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | роман |
Вид | антивоенна |
Начало | In the late summer of that year we lived in a house in a village that looked across the river and the plain to the mountains. |
Край | After a while I went out and left the hospital and walked back to the hotel in the rain. |
„Сбогом на оръжията“ в Общомедия |
„Сбогом на оръжията“ (на английски: A Farewell to Arms) е роман на Ърнест Хемингуей, полу-автобиографична книга, издадена за първи път през 1929 година и посветена на италианската кампания по време на Първата световна война. Разказът е в първо лице от името на Фредерик Хенри, американски военнослужещ и шофьор на линейка в италианската армия. Заглавието е взето от стихотворение на английския драматург от XVI век Джордж Пийл. Романът, поставен на фона на Първата световна война, описва любовна връзка между американеца Хенри и английската медицинска сестра Катрин Баркли.
Смятан е за един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена[1]. Книгата става неговият първи бестселър.
Романът е адаптиран няколко пъти, първоначално за сцената през 1930 г., като филм през 1932 г. и отново през 1957 г. и като телевизионен минисериал от 1966 г. През 1996 г. филмът „В любов и война“ режисиран от Ричард Атънбъро и с участието на Крис О'Донъл и Сандра Бълок, показва живота на Хемингуей като шофьор на линейка в събитията преди да напише „Сбогом на оръжията“.
Източници
- ↑ A Farewell to Arms by Ernest Hemingway // the Guardian, 30 август 2002. (на английски)
Глава XXVI
Отидох до вратата и погледнах навън. Не валеше вече, но имаше мъгла.
— Искате ли да се качим горе? — попитах аз свещеника.
— Имам само няколко минути.
— Няма значение. Елате.
Качихме се по стълбата и влязохме в моята стая. Легнах на леглото на Риналди. Свещеникът седна на моето, което ординарецът току-що беше оправил; В стаята беше тъмно.
Възстановихте ли се напълно? — попита той.
— Да. Тази вечер просто съм уморен.
— И аз съм уморен, без да знам от какво.
— Как ви се струва войната?
— Надявам се, че ще свърши скоро. Не зная защо, но имам това чувство.
— Кое ви кара да мислите така?
— Забелязахте ли майора колко е кротък? Е, добре, много хора са сега като него.
— И аз самият се чувствувам така — казах аз.
— Лятото беше ужасно — каза свещеникът. Той беше по-самоуверен, отколкото, в деня, когато заминавах. Едва ли можете да си представите какво беше. Само онзи, който е бил там, знае какво е било. Много хора разбраха какво представлява войната едва това лято. Офицери, които смятах неспособни да разберат, сега разбраха.
— Какво ще произлезе от това?
Ръката ми шареше по завивката.
— Не знам, но ми се струва, че така не може да продължава дълго.
— Какво ще стане?
— Ще спрат да се бият.
— Кои?
— И двете страни.
— Да се надяваме — казах аз.
— Не вярвате ли?
— Не вярвам, че двете страни едновременно ще спрат да се бият.
— И аз не мисля. Това би значило да се иска много. Но като виждам всички тези промени в хората, мисля, че не може да продължава повече.
— Кой победи това лято?
— Никой.
— Победиха австрийците — казах аз. — Не позволиха на италианците да вземат Сан Габриеле. Те победиха и няма да спрат да се бият.
— Ако мислят като нас, ще спрат. И те изстрадаха толкова, колкото и ние.
— Победителите никога не спират.
— Вие ме обезсърчавате.
— Казвам ви това, което мисля.
— Значи, мислите, че така ще продължава до безкрай? И никога нищо няма да се случи?
— Не зная. Аз само мисля, че австрийците няма да спрат да воюват, докато печелят победи. Поражението ни прави християни.
— Австрийците са християни, като изключим босненците.
— Нямам пред вид християнската религия, а християнския дух.
Той не отговори.
— Сега сме по-кротки, понеже сме бити. Какъв щеше да бъде Христос, ако Петър го бе избавил в Гетсиманската градина?
— Съвсем същият.
— Не вярвам — казах аз.
— Вие ме обезсърчавате — каза той. — Аз вярвам, че нещо ще се случи и не преставам да се моля за това. Чувствувам, че то е вече съвсем близо.
— Възможно е да стане нещо — казах аз, — но то ще стане само с нас. Ако и те мислеха като нас, щеше да е друго. Но те са победители. Те мислят другояче.
— Много от войниците разсъждават по тоя начин не защото са били бити.
— Те бяха бити от самото начало. Бяха бити още в деня, когато ги откъснаха от стопанствата им, за да ги зачислят във войската. Ето защо селянинът е мъдър, понеже е претърпял поражение още от самото начало. Дайте му власт и ще видите какво ще стане с мъдростта му.
Той не отвърна нищо. Размишляваше.
— И аз се чувствувам потиснат — казах аз. — Затова никога не мисля за тия неща, но като почна да говоря, те сами идват в главата ми, без да ги търся.
— Аз се надявах на нещо.
— На поражението?
— Не, на нещо по-голямо.
— Няма нищо по-голямо от победата, но то може би е още по-лошо.
— Дълго време се надявах на победата.
— Аз също.
— Сега вече не я очаквам.
— Трябва да бъде или едното, или другото.
— Не вярвам повече в победата.
— И аз също. Но не вярвам и в поражението, макар че може би то би било по-добро.
— В какво вярвате?
— В съня — казах аз.
Той стана.
— Моля да ме извините, че останах толкова дълго, но тъй обичам да разговарям с вас.
— На мен също ми беше много приятно да разговаряме. Нямах никакъв умисъл, като споменах за съня.
Станахме и си стиснахме ръце в тъмнината.
— Аз сега спя в триста и седем.
— Утре рано отивам на поста.
— Ще се видим, като се върнете.
— Ще се поразходим и ще поговорим.
Придружих го до вратата.
— Не слизайте — каза той. — Много се радвам, че се върнахте, макар че в това няма нищо приятно за вас.
Той си сложи ръката на рамото ми.
— О, за мен е без значение — казах аз. — Лека нощ.
— Лека нощ. Чао.
— Чао — казах аз. Умирах за сън.