Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farewell to Arms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2011 г.)

Издание:

Ърнест Хемингуей

Сбогом на оръжията

 

Роман

 

Превод от английски: Живка Драгнева

Трето издание

 

„Народна култура“, София, 1968

 

Ernest Hemingway

A Farewell to Arms

Random House, New York, 1932

Bulgarian Translation — Jivka Dragneva

Edited by — Krassimira Todorova

Publishing House Narodna cultura

Sofia 1968

H 820–3

 

Редактор: Красимира Тодорова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лиляна Малякова, Евдокия Попова

Дадена за печат на 22.V.1968 г.

Печатни коли 171/2 Изд. коли 133

Формат 84×108/32 Издат. 85 (2401)

Поръчка на печатницата №1305

ЛГ IV

Цена 1.27 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, 1968

„Народна култура“ — София

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сбогом на оръжията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За филма вижте Сбогом на оръжията (филм).

„Сбогом на оръжията“
A Farewell to Arms
АвторЪрнест Хемингуей
Създаване1929 г.
САЩ
Първо издание1929 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрроман
Видантивоенна
НачалоIn the late summer of that year we lived in a house in a village that looked across the river and the plain to the mountains.
КрайAfter a while I went out and left the hospital and walked back to the hotel in the rain.
„Сбогом на оръжията“ в Общомедия

„Сбогом на оръжията“ (на английски: A Farewell to Arms) е роман на Ърнест Хемингуей, полу-автобиографична книга, издадена за първи път през 1929 година и посветена на италианската кампания по време на Първата световна война. Разказът е в първо лице от името на Фредерик Хенри, американски военнослужещ и шофьор на линейка в италианската армия. Заглавието е взето от стихотворение на английския драматург от XVI век Джордж Пийл. Романът, поставен на фона на Първата световна война, описва любовна връзка между американеца Хенри и английската медицинска сестра Катрин Баркли.

Смятан е за един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена[1]. Книгата става неговият първи бестселър.

Романът е адаптиран няколко пъти, първоначално за сцената през 1930 г., като филм през 1932 г. и отново през 1957 г. и като телевизионен минисериал от 1966 г. През 1996 г. филмът „В любов и война“ режисиран от Ричард Атънбъро и с участието на Крис О'Донъл и Сандра Бълок, показва живота на Хемингуей като шофьор на линейка в събитията преди да напише „Сбогом на оръжията“.

Източници

  1. A Farewell to Arms by Ernest Hemingway // the Guardian, 30 август 2002. (на английски)

На Дж. А. Пфайфър

Книга първа

Глава I

Към края на лятото живеехме в една къща, от която се виждаше реката и равнината, а зад нея и планините. Коритото на реката беше покрито с чакъл и пясъчни камъни, сухи и бели на слънцето, а водата беше бистра и течеше бърза и синя в бързеите. Войски минаваха покрай къщата и се отдалечаваха по пътя, а прахът, който вдигаха, посипваше листата на дърветата. Имаше прах и по дънерите; и тази година листата закапаха рано. Гледахме войските как минават, дигаше се прах, обрулените от вятъра листа капеха, войниците отминаваха, а после пътят пак ставаше пуст и бял под шумата.

Равнината беше покрита с посеви. Имаше и много овощни градини, а планините в дъното бяха кафяви и оголени. Сраженията се водеха в планините и вечер се виждаше святкането на оръдията. В тъмнината то ни се струваше като светкавици, обаче нощите бяха хладни и съвсем нямахме усещането, че иде буря.

Понякога нощем чувахме под прозорците ни да минават войскови части с оръдия, теглени от влекачи. Нощем движението се засилваше. По пътищата сновяха мулета, натоварени със сандъчета с муниции, по едно от всяка страна на самара им, сиви камиони, които превозваха войници, и други камиони, покрити с платнища, които се движеха по-бавно. Денем минаваше тежка артилерия, теглена от влекачи. Дългите дула на оръдията бяха покрити със зелени клони; лозови вейки и зелена шума покриваха и влекачите. На север в дъното на долината, имаше кестенова гора, а зад нея, на нашия бряг на реката, още една планина. Биеха се и за тази планина, но безуспешно, и есента, когато започнаха дъждовете, листата на кестените окапаха, клоните оголяха и дънерите останаха да стърчат, черни от дъжда. Лозята също оредяха и оголяха, цялото поле беше кафяво и мокро, полумъртво от есента. Над реката се носеха мъгли, над планината — облаци, камионите пръскаха кал по пътя, а пелерините на войниците бяха изкаляни чак до горе. Пушките им бяха мокри. Под пелерините си те носеха по две кожени паласки, окачени на коланите им, и тези калъпи от сива кожа, пълни с пачки дълги тънки куршуми от по шест милиметра и половина, така издуваха пелерините, че всички тия войници, които минаваха по пътя, изглеждаха като бременни в шестия месец.

Минаваха и малки сиви автомобили, които се движеха бързо. Обикновено един офицер седеше до шофьора, а неколцина други отзад. Тези автомобили пръскаха повече кал дори от камионите и ако единият от офицерите отзад беше много дребен и седеше между двама генерали, той самият толкова дребен, че не можеше да се види лицето му, а само върхът на шапката му и тесният му гръб, и ако автомобилът летеше особено бързо, тогава имаше голяма вероятност това да е кралят. Той квартируваше в Удине и обикаляше из тия места почти всеки ден, за да види как вървят работите. А работите вървяха много зле.

В началото на зимата започна упорит непрестанен дъжд, а дъждът докара холера. Но успяха да я ограничат и в последна сметка в цялата армия от нея умряха само седем хиляди души.