Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss Before Dying, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Айра Левин. Момчетата от Бразилия

Американска, първо издание

Превод: Савина Манолова

Рецензенти: Жечка Георгиева, Марта Симидчиева

Редактор: Павлина Чохаджиева

Художник: Фико Фиков

Художник-редактор: Светлана Йосифова

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Стефка Добрева Кристина Илиева

Дадена за набор февруари 1987 г.

Подписана за печат май 1987 г.

Излязла от печат юни 1987 г.

Формат 60х100/16. Печатни коли 27,50. Издателски коли 30,53.

ДИ „Народна култура“ — София, ул, „Гаврил Генов“ 4

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне

15

Кингшип остана в завода. Гант тръгна с Мариън за Ню Йорк. В самолета, седнали неподвижно от двете страни на пътеката, те дълго мълчаха.

По едно време Мариън извади носна кърпичка и я притисна към очите си. Гант се обърна към нея — блед, с уморен поглед.

— Искахме само да се уплаши и да си признае — каза той с извинителна нотка в гласа. — Всъщност нямаше да му направим нищо. А в края на краищата той си и призна. Защо направи това, дявол да го вземе?

Трябваше да мине доста време, докато думите му стигнат до нея.

— Недейте… — промълви тя едва чуто.

Гант погледна сведеното й лице.

— Не бива да плачете — каза й той мило.

Тя впери поглед в носната кърпичка, която държеше — цялата бе на мокри петна. Сетне я сгъна и обърна глава към прозореца.

— Не плача за него — каза тя спокойно.

 

 

Отидоха в дома на Кингшип. След като пое палтото на Мариън — Гант предпочете да не съблича своето, — слугата съобщи:

— Госпожа Корлис чака в дневната.

— Боже мой! — простена Мариън.

Когато влязоха в осветената от късното следобедно слънце дневна, мисис Корлис седеше до старинния бюфет и разглеждаше обърната наопаки порцеланова статуетка. Постави я на мястото й и се обърна към тях.

— Не очаквах да се върнете толкова скоро. Добре ли прекарахте? — Присви очи срещу светлината и се загледа в Гант. — Извинете, помислих, че е… — Прекоси стаята и надникна в празния вестибюл.

Сетне впери очи в Мариън. Веждите й се повдигнаха и тя се усмихна.

— Къде е Бъд?

Край
Читателите на „Предсмъртна целувка“ са прочели и: