Айра Левин
Предсмъртна целувка (39)

10

Влакът мина през Стамфорд, Бриджпорт, Ню Хейвън и Ню Лондон и продължи да пъшка на изток покрай южната граница на Кънектикът. Отляво се белееше снежна равнина, а отдясно блестеше водна шир. Влакът приличаше на насечен змей, натъпкал търбуха си с омаломощени хора, които гледаха унило и безучастно. Коридорите и платформите между вагоните бяха натъпкани — всеки се връщаше у дома за коледните празници.

В коридора на един от вагоните, застанал зад мръсния прозорец, Гордън Гант си правеше сметка какво ще му струва обявеното на рекламата отдясно коледно меню.

Минаваше шест, когато влакът пристигна в Провидънс.

На гарата Гант се отби на гишето за информация и извади с ченгел от устата на отегчения служител няколко необходими справки. Сетне погледна часовника си и излезе. Навън беше вече тъмно. Прекоси калния площад и влезе в една закусвалня. Хапна набързо сандвич, баничка с месо и пи кафе. Коледна вечер — няма що! От съседната дрогерия купи ролка лейкопласт и се върна на гарата. Седна на една изкривена пейка и зачете списание с комикси. В седем без десет отново излезе навън и се отправи към близкото площадче, на което бяха спрели автобуси. На един от тях — боядисан в синьо и жълто — пишеше: Менасет-Съмърсет-Фол Ривър. Гант се качи в него.

В седем и двайсет автобусът спря в Менасет, на стотина метра от главната улица. Слязоха няколко пътници, между тях и Гант. Огледа се в непознатата обстановка, видя отворена аптека и влезе в нея. Вътре бе уютно — вероятно аптеката бе доста стара. Намери указателя, прелисти го и си записа някакъв адрес и телефонен номер. Влезе в близката телефонна кабина и след като завъртя номера и изчака достатъчно време, за да се убеди, че в къщата няма никой, закачи слушалката.

Къщата — едноетажна сива постройка — беше занемарена и порутена. Первазите на затъмнените й прозорци бяха покрити със сняг. Гант я огледа отблизо. Бе изнесена по-напред от другите къщи и по снега между входната врата и тротоара нямаше никакви следи.

Той я отмина и като стигна до следващата пряка, се завъртя и тръгна обратно. Този път огледа по-внимателно къщите, намиращи се от двете и страни. Зад един от прозорците, украсен с голям коледен венец, в сърдечна атмосфера вечеряше някакво семейство — вероятно испанци. Картината бе достойна за корицата на илюстровано списание. В дома от другата страна на сивата къща самотен мъж държеше на коленете си глобус и ту го завърташе, ту го спираше с пръст, като поглеждаше в коя точка на света е попаднал пръстът му. Гант продължи да върви, стигна до другата пряка и пак се върна обратно. Този път, като минаваше край сивата къща, рязко свърна в тясната ивица между нея и къщата на испанското семейство. Заобиколи и се озова в малък заден двор.

Отзад имаше тясна веранда. Около двора, прорязан от тел за сушене на дрехи, се издигаше висока дъсчена ограда. Гант се качи на верандата и се огледа: врата, прозорец, долу кофа за боклук и кошничка с щипки за простиране. Опита да отвори вратата. Беше заключена. Прозорецът също бе затворен. На вътрешния му перваз бе подпрян голям картонен плакат — реклама на компания за сладолед. Гант извади ролката лейкопласт от джоба си заедно с джобно ножче, отряза лента, дълга около двайсет и пет сантиметра, и я залепи здраво на едно от дванайсетте стъкла на прозореца — точно до вътрешната брава, — краищата й лепна за рамката на стъклото. Сетне отряза още двайсет и пет сантиметра.

За няколко минути облепи цялото стъкло с кръстосани ивици лейкопласт. После напъха ръката си в ръкавицата и го удари с юмрук. Стъклото изпращя и натрошените парчета увиснаха, залепени на лейкопласта, но не падаха. Гант внимателно отлепи краищата на ивиците от дървената част, вдигна освободената от рамката плетеница заедно със счупеното стъкло и я пусна безшумно на дъното на кофата за боклук. Сетне бръкна през дупката и отвори прозореца. Рекламният плакат за сладолед падна назад.

Извади от джоба си малко електрическо фенерче и през отворения прозорец погледна в къщата. Под прозореца имаше стол, отрупан със сгънати вестници — отмести ги настрана, напъха се в стаята и затвори прозореца след себе си.

Кръгчето бледа светлина шареше по пода и по стените на тясната и мръсна кухня. Гант стъпваше внимателно по напукания линолеум.

Влезе в дневната. Креслата бяха тромави и овехтели и кадифената тапицерия бе на места съвсем окъсана. На прозорците имаше жълтеникави щори, а отстрани висяха книжни пердета на цветя. Отвсякъде го гледаха снимки на Бъд. Бъд като дете с къси панталонки, Бъд като гимназист, Бъд във войнишка униформа, Бъд в тъмен костюм, Бъд усмихнат. Моментални снимки с по-малки размери бяха напъхани в рамките на големите портрети — все същото усмихнато лице.

Гант излезе в коридора. Първата врата водеше към спалнята. На тоалетната масичка имаше бутилка с някаква течност, на леглото — празна кутия за тоалетни принадлежности и лигнин, а на нощното шкафче — сватбена снимка и отново снимката на Бъд, Следващото помещение беше баня. В светлината на фенерчето се очертаха огромни петна от влага, която пълзеше по избелелите стени.

Третото помещение беше стаята на Бъд. Приличаше на стая във второкласен хотел. Освен дипломата от гимназията над леглото в нея нищо не говореше за личността на обитателя й. Гант влезе.

Прегледа заглавията на няколко книги, поставени на етажерката. Бяха предимно учебници и няколко класически романа. Търсеше дневник или някакъв бележник. Не намери нищо. Седна зад бюрото и прегледа едно по едно чекмеджетата. В тях имаше канцеларски принадлежности и неизползвани тефтерчета, стари издания на „Лайф“ и „Ню Йоркър“, студентски бележници, карти на пътищата. Нямаше писма, нито календари с отбелязани на тях дати за срещи, нито пък азбучници с адреси и подчертани имена. Стана от бюрото и отиде до бюфета. Половината от чекмеджетата бяха празни, останалите съдържаха летни ризи и бански гащета, няколко чифта чорапи, бельо, потъмнели копчета за ръкавели, целулоидни банели за яки, папийонки със счупени клипсове. Нямаше смачкани бележници, забравени снимки.

Загубил надежда да открие нещо, отвори дрешника. В ъгъла на пода имаше малък сейф.

Отнесе го в стаята и го постави на бюрото. Беше заключен. Повдигна го и го разтърси. Съдържанието се местеше и по шума личеше, че вътре има някакви пакети. Постави отново сейфа на бюрото и с острието на ножчето си се опита да го отключи. Не ставаше. Пренесе го в кухнята. В едно от чекмеджетата намери отвертка и отново опита. Накрая го зави във вестник. Дано не се окаже, че съдържа спестяванията на мистър Корлис, помисли си той.

Отвори прозореца, вдигна рекламния плакат от пода и се прехвърли на верандата. Затвори прозореца, откъсна правоъгълно парче от плаката и го постави на мястото на липсващото стъкло. Пъхнал сейфа под мишница, закрачи спокойно между къщите към тротоара.