Айра Левин
Предсмъртна целувка (13)

13

Изрезка от „Клариън Леджър“, Блу Ривър, петък, 28 април 1950 г.

СТУДЕНТКА ОТ СТОДАРД СЕ ХВЪРЛЯ ОТ ПОКРИВА

Фатална случка в Общината. Трагичната смърт на дъщерята на медодобивен магнат.

Дороти Кингшип, деветнайсетгодишна второкурсничка в Стодардския университет, загина днес, като падна или скочи от покрива на четиринайсететажната сграда на Общината в Блу Ривър. Привлекателното русо момиче от Ню Йорк беше дъщеря на Лео Кингшип, президент на корпорацията „Кингшип Копър“.

В 12,58 служители в сградата били стреснати от силен писък и сгромолясване откъм широката вентилационна шахта, която минава през зданието. Те се спуснали към прозорците и видели обезформеното тяло на млада жена. Доктор Харви С. Хес, от Удбридж Съркъл 57, който по това време бил във фоайето, се озовал на местопроизшествието само след секунди и установил, че момичето е мъртво.

Полицията пристигнала веднага и открила дамска чанта върху високия сто и десет сантиметра парапет, който опасва вентилационната шахта. В чантичката имало свидетелство за раждане и лична карта от Стодардския университет, които послужили за идентифициране на момичето. Полицията също намерила цигарена угарка на покрива със следи от червило с цвета на това, с което е била мис Кингшип. От това извадили заключение, че тя е прекарала няколко минути на покрива непосредствено преди фаталната случка…

Рекс Каргил, оператор на асансьор, казал на полицията, че качил мис Кингшип на шестия или седмия етаж половин час преди трагедията. Друг оператор, Андрю Вечи, смята, че е качвал жена, облечена подобно на мис Кингшип, на четиринайсетия етаж малко след 12,30 ч., но не знае от кой етаж тя е взела асансьора.

Според декана на Стодардския университет, Кларк Д. Уелч, мис Кингшип се е справяла добре с всички предмети. Потресените студентки от общежитието, в което тя е живяла, не можаха да посочат никаква причина да се самоубие. Описаха я като тиха и затворена. „Никой не я познаваше достатъчно добре“, каза едно момиче.

Изрезка от „Клариън Леджър“, Блу Ривър, събота, 29 април 1950 г.

ФАКТИТЕ СОЧАТ, ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА САМОУБИЙСТВО

Сестрата на загиналата студентка е получила бележка по пощата.

Смъртта на Дороти Кингшип, студентката от Стодард, която се хвърли от покрива на Общината вчера следобед, е самоубийство, заяви пред журналисти снощи началникът на полицията Елдън Чесър. Вчера късно следобед сестра й, Елън Кингшип, студентка в Колдуел, Уисконсин, е получила по пощата бележка без подпис, но почеркът, със сигурност се установи, е на мъртвото момиче. Въпреки че точният текст на бележката не бе оповестен, началникът Чесър го характеризира като „изразяващ ясно намерение за самоубийство“. Бележката е била изпратена от този град с пощенско клеймо от вчера 6,30 ч.

Като получила бележката, Елън Кингшип се опитала да се свърже със сестра си по телефона. Повикването било прехвърлено на декана на Стодард, Кларк Д. Уелч, който уведомил мис Кингшип за смъртта на деветнайсетгодишното момиче. Мис Кингшип незабавно тръгнала за Блу Ривър и пристигнала тук вчера вечерта. Баща й, Лео Кингшип, президент на корпорацията „Кингшип Копър“, се очаква да пристигне днес, тъй като самолетът му се е приземил в Чикаго поради лошото време.

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, ГОВОРИЛ СЪС САМОУБИЛАТА СЕ, Я ОПИСВА КАТО НАПРЕГНАТА, НЕРВНА

от Ла Верн Брийн

„Тя много се смя и поначало беше усмихната през цялото време, докато стоя в моята стая. Сновеше насам-натам… Тогава си помислих, че е много щастлива за нещо, но сега разбирам, че всичко това са били симптоми на страшно нервно напрежение. Смехът й беше насилен, а не щастлив. Трябвало е веднага да го позная, след като се занимавам, с психология.“ Така описва Анабел Кох, второкурсничка в Стодард, поведението на Дороти Кингшип два часа преди самоубийството й.

Мис Кох, родом от Бостън, е дребно, очарователно момиче. Вчера тя е останала в стаята си поради силна хрема. „Дороти почука на вратата към единайсет и четвърт, разказва мис Кох. Бях си в леглото. Тя влезе и аз малко се изненадах, защото се познавахме бегло. Както вече казах, тя непрекъснато се усмихваше и сновеше насам-натам. Беше по хавлия. Попита дали бих й услужила с колана от зеления ми костюм. Разбирате ли, двете имаме еднакви зелени костюми. Аз си купих моя в Бостън, а тя нейния в Ню Йорк, но са абсолютно еднакви. И двете си ги бяхме облекли за вечеря миналата събота, беше много неловко. Както и да е, тя попита дали ще й услужа с моя колан, защото токата на нейния била счупена. В началото се поколебах, понеже това ми е новият пролетен костюм, но на нея, изглежда, и трябваше толкова много, че накрая й казах в кое чекмедже е и тя го взе. Поблагодари ми и си отиде.“

Тук мис Кох замълча и си свали очилата. „А ето и странната част от историята. По-късно, когато дойде полицията и претърсиха стаята й, да проверят оставила ли е бележка, намериха колана ми на бюрото й! Познах го по олющения език на токата. Бях много разочарована, когато се олющи, защото костюмът беше скъп. Полицията задържа колана.

Озадачих се от този факт. Защо Дороти се престори, че има нужда от колана ми, а после не го е използвала? Била е със зеления костюм, когато… когато е станало. Полицията провери — токата на колана й не е била счупена. Всичко това ми изглеждаше много загадъчно.

После осъзнах, че коланът сигурно е бил само претекст да си поговори с мен. Когато е извадила костюма, той вероятно й е напомнил за мен, а знаеше, че съм болна, и просто е решила да дойде, като се престори, че й е необходим коланът. Трябва да е имала отчаяна нужда да поговори с някого. Как не разпознах признаците навреме! Не мога да се помиря с мисълта, че ако бях я накарала да сподели проблемите си, каквито и да са били те, може би всичко това нямаше да се случи.“

Като си тръгвахме от стаята на Анабел Кох, тя добави: „Дори когато ми върнат колана от полицията, знам със сигурност, че няма да мога повече да облека зеления си костюм.“