Айра Левин
Предсмъртна целувка (12)

12

Организационната среща на студентите в деня преди бейзболния мач, която се провеждаше на една поляна край стадиона, започна в девет часа вечерта, но вестта за самоубилата се студентка (естествено, бе се самоубила, как би могла да падне, след като „Клариън“ недвусмислено писа, че парапетът там е по-висок от метър?) помрачи цялото мероприятие. В оранжевата светлина на огъня студентите, особено момичетата, седяха на постланите одеяла и разговаряха сгушени. Треньорът на бейзболния отбор и членовете на инициативния отряд за емоционална подкрепа на играчите напразно се опитваха да проведат срещата както трябва. Те подканваха момчетата да събират все повече и повече горящи предмети, хвърляха щайги и кашони, докато горящата купчина стана толкова висока, че застрашаваше да се катурне, но и това не помогна. Скандиранията бяха съвсем вяли и замираха по средата.

На много от предишните срещи той не бе присъствал, но на тази се появи. Излезе от квартирата си с кашон в ръце и тръгна бавно по тъмните улици, сякаш отиваше на литургия.

Следобед беше изпразнил куфарчето на Дороти и бе скрил дрехите й под дюшека на леглото си. После, въпреки че денят беше топъл, той си облече мушамата, напълни джобовете й с шишенцата и кутийките с козметика, които бяха наредени между дрехите, и напусна къщата с куфарчето, от което беше махнал етикетите с адреса на Дороти в Ню Йорк и Блу Ривър. Слезе в града и заключи куфарчето в гардероба на автогарата. Оттам отиде до моста на Мортън Стрийт и хвърли в тъмнокафявата вода ключа от кабината и шишенцата, едно по едно, като първо ги отваряше, за да не изплуват. Във водата се появиха следи от розов лосион, избледняха и изчезнаха. На път за вкъщи спря в магазин за плодове и зеленчуци и се снабди с кашон, съдържал консерви ананасов сок.

Занесе кашона на сбора и си проправи път сред множеството седнали и полулегнали оранжеви силуети в тъмнината. Като стъпваше внимателно между одеяла и крака в сини джинси, той се придвижи към средата на поляната.

Горещината и блясъкът бяха много силни в свободното пространство, което опасваше бучащия близо четириметров огън. Той постоя, загледан в пламъците. Неочаквано треньорът и един от отряда за емоционална подкрепа се спуснаха към него откъм другата страна на огъня.

— Браво! Страшен си, момче! — извикаха те и грабнаха кашона от ръцете му.

— Гледай ти! — възкликна треньорът, като усети тежестта на кашона. — Той не е празен.

— Книги, стари тетрадки…

— Чудесно! — Треньорът се обърна към околните. — Внимание! Внимание! Започваме да горим книгите!

Няколко души изоставиха разговорите и погледнаха. Треньорът и другото момче хванаха кашона от двете страни и го залюляха напред-назад към шумолящите пламъци.

— На върха! — извика треньорът.

— Почакайте…

— Не се бой, приятелю. При нас няма грешка! Горенето на книги ни е втора специалност!

Те залюляха кашона: едно, две, три! Кашонът полетя косо нагоре, успоредно на конусовидната клада, направи дъга и се стовари на самия връх, сред вулкан от искри. Заклати се за момент и се задържа. Разнесоха се аплодисменти.

— Гледайте, Ал пристига със сандък! — извика момчето и хукна към другия край на огъня, а треньорът след него.

Той стоеше и гледаше как кашонът почернява и огнените езици ближат страните му. Изведнъж основата на огъня се размърда и забълва снопове искри. Горяща главня го удари по крака. Отскочи назад. По целия му панталон тлееха искри. Той нервно ги отупа. В светлината на огъня ръцете му бяха меднозлатисти.

Когато угаси и последните искри, погледна нагоре, за да се увери, че кашонът още се крепи. Крепеше се. Пламъците пронизваха капака му. Съдържанието, помисли си той, вероятно вече е напълно изгоряло.

Вътре бяха справочникът по лабораторна фармация, брошурите на „Кингшип Копър“, етикетите от куфарчето и няколко дрехи, които Дороти беше приготвила за краткото им сватбено пътешествие: рокля за коктейл от сива тафта, чифт лачени обувки, найлонови чорапи, комбинезон, сутиен и пликчета, две носни кърпички, чифт розови атлазени пантофки, розов халат и нощница от коприна и фина дантела, парфюмирана, бяла…