Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Апокалипсис I
Кантата за Лейбовиц - Оригинално заглавие
- A Canticle for Leibowitz, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Уолтър Милър. Апокалипсис I (Кантата за Лейбовиц)
Библиотека „Световна фантастика“ №3
Издателска група „Неохрон“
Коректор: Бистра Горностаева
История
- — Добавяне на анотация
- — Редакция от Mandor според хартиеното издание
30
Те пееха, като качваха децата на борда на кораба. Пееха старите песни на космонавтите и помагаха на сестрите с деца на ръце да се изкачат по стълбата. Пееха топло и сърдечно, за да разсеят страха на децата. Когато хоризонта се взриви, пеенето спря. По това време бяха качили на кораба и последното дете.
Хоризонтът се заля от пламъци и монасите се изкатериха по стълбата. Хоризонтът почервеня. В далечината, където нямаше облаци, възникна верига от облаци. Монасите на стълбата загърбиха изригването. Когато престана да свети, те се огледаха.
Въплъщението на Луцифер израсна като отвратителна гъба над купчината облаци и бавно се заиздига още по-високо, като титан, изправящ се на крака след векове плен в недрата на Земята.
Някой издаде заповед. Монасите отново се заизкачваха. Скоро всички бяха в кораба.
Последният монах се задържа до шлюза. Пред люка той свали сандалите си. „Sic transit mundus“[1] — промърмори той, като отново погледна заревото. Той потупа подметките на сандалите си една в друга, да ги отърси от пепелта. Заревото беше погълнало вече една трета от небето. Той почеса брадата си, хвърли последен поглед на океана, отстъпи назад и затвори люка.
Издигна се стълб от прах и светлина, разнесе се тънък жален звук и звездолетът проби небето.
Пенестите вълни заливаха брега монотонно, изхвърляйки плаващи дървени отломки. Сред вълните плуваше и изоставен хидросамолет. След известно време вълните го подхванаха и го понесоха към брега заедно с отломките. Самолетът се наклони, крилото му се счупи. Във вълните пируваха скариди и мерлини, преследващи скаридите, и акули, преследващи мерлините и намиращи ги възхитителни — веселата жестокост на морето.
Вятърът задуха от сушата и донесе пелена от най-фина бяла пепел. Пепелта падаше над океана и над бреговата ивица. Вълните заизхвърляха на брега и мъртви скариди, заедно с отломките. После изхвърлиха и мъртви мерлини. Акулата се гмурна в най-големите дълбини да роди децата си в студените и чисти течения. Тази година й се наложи да погладува.