Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Уилям Голдинг от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Уилям Голдинг
William Gerald Golding
английски писател
Роден
Починал
19 юни 1993 г. (81 г.)
Перанаруъртал, Великобритания
ПогребанВеликобритания
Учил вОксфордски университет
НаградиНобелова награда за литература (1983)[1][2]
Букър (1980)[3]
Литература
Периодот 1934 г.
Известни творби„Повелителят на мухите“
НаградиНобелова награда за литература (1983)[1][2]
Букър (1980)[3]
Семейство
СъпругаАн Брукфилд
Уебсайтwww.william-golding.co.uk
Уилям Голдинг в Общомедия

Уилям Джералд Голдинг (на английски: William Gerald Golding) е английски романист, драматург и поет.

Той е най-известен със своя дебютен роман „Повелителят на мухите“ (Lord of the Flies, 1954), като през следващите десетилетия издава още 11 белетристични книги. През 1980 година получава наградата „Букър“ за романа „Морски обреди“, а през 1983 година и Нобелова награда за литература „за неговите романи, които с яснотата на реалистичното повествователно изкуство и многообразието и универсалността на мита разкриват състоянието на човека в днешния свят“.[4]

За своите приноси към литературата Голдинг получава британско рицарско звание през 1988 година.[5] Той е член на Кралското литературно дружество,[5] а през 2008 година вестник „Таймс“ го поставя на трето място сред 50-те най-велики британски писатели след 1945 година.[6]

Биография и творчество

Родната къща на Уилям Голдинг

Роден на 19 септември 1911 г. в село Сейнт Кълъмб Мейнър (St Columb Minor), което е в рамките на град Нюкий, Корнуол. Започва да пише на седем. Корнуолските му корени са рядко споменавани, но в младите си години научава характерния корнски език.

Баща му бил преподавател в местното училище и интелектуалец с радикални възгледи по отношение на политиката, както и силно вярващ в науката. Семейството се мести в Марлборо, където Голдинг посещава Marlborough Grammar School. По-късно (1930) започва следването си на естествени науки и английски език в Оксфордския университет. Първата му книга – стихосбирка, излиза година преди получаването на бакалавърска степен по изкуства.

Жени се за Ан Брукфийлд (Ann Brookfield) през 1939 г. Преподава английски език и философия в Bishop Wordsworth's School в Сейлсбъри.

По време на Втората световна война служи на Британската кралската флота и участва в потопяването на немския боен кораб Бисмарк. Участва и в завладяването на Нормандия. След края на войната се завръща към преподаването и писането.

Посветен е в рицарство през 1988 г. от кралица Елизабет Втора.

Уилям Голдинг умира на 19 юни 1993 г. в Перанаруъртал, Англия.

Библиография

  • Poems (1934)
  • Повелителят на мухите (Lord of the Flies, 1954)
  • Наследниците (The Inheritors, 1955)
  • Pincher Martin (1956)
  • The Brass Butterfly (пиеса, 1958)
  • Free Fall (1959)
  • Кулата (The Spire, 1964)
  • The Hot Gates (есета, 1965)
  • The Pyramid (1967)
  • Богът скорпион (The Scorpion God, 1971)
  • Зрима тъмнина (Darkness Visible, 1979)
  • A Moving Target (есета, 1982)
  • The Paper Men (1984)
  • An Egyptian Journal (1985)
  • To The Ends of the Earth – трилогия:
  • Двойният език (The Double Tongue, посмъртно, 1995)

За него

  • L. L. Dickson, The Modern Allegories of William Golding, University of South Florida Press, 1990. ISBN 0-8130-0971-5
  • R. A. Gekoski and P. A. Grogan, William Golding: A Bibliography, London, André Deutsch, 1994. ISBN 978-0-233-98611-1
  • John Carey, William Golding: The Man Who Wrote Lord of the Flies, New York: Simon & Schuster, 2009.

Бележки

  1. ↑ а б www.nobelprize.org
  2. ↑ а б www.nobelprize.org
  3. ↑ а б thebookerprizes.com
  4. ↑ https://www.nobelprize.org/prizes/literature/1983/golding/facts/
  5. ↑ а б William Golding: Awards Архив на оригинала от 16 септември 2015 в Wayback Machine.. William Golding.co.uk. Retrieved 17 June 2012
  6. ↑ The 50 greatest British writers since 1945. The Times (5 January 2008). Retrieved on 1 February 2010.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни