Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


Посвещавам на Бети Прайкър, която настояваше и на Лестър дел Рей, който ми вадеше душата.

ПРОЛОГ

Първата галактическа империя се разпадаше. Беше се разлагала и рушала цели векове и само един човек бе осъзнал напълно този факт.

Това бе Хари Селдън, последният голям учен от Първата империя, същият, който беше усъвършенствал психоисторията — науката за свеждане на човешкото поведение до математически уравнения.

Отделната личност е непредсказуема, но Селдън бе открил, че реакциите на човешките тълпи могат да се обработват статистически. Колкото по-многолюдна е тълпата, толкова по-голяма точност може да бъде постигната. А масите, с които работеше Селдън, бяха ни повече, ни по-малко от населението на милионите светове в Галактиката.

Уравненията на Селдън доказваха, че оставена сама на себе си, Империята ще рухне и ще минат тридесет хиляди години мизерия и агония, преди от руините да се въздигне Втора империя. Ако обаче някои от съществуващите условия бъдеха променени, междуцарствието можеше да се сведе до едно-единствено хилядолетие.

За да постигне това, Селдън основа две колонии от учени, наречени от него Фондации. Съвсем преднамерено той ги намести „на противоположните краища на Галактиката“. Първата фондация, базирана върху физическите науки, бе изградена пред очите на всички. За съществуванието на другата, Втората фондация — свят на психоисторици и менталици — се пазеше пълно мълчание. Историята на първите четири века от Междуцарствието е разказана в трилогията „Фондация“. Първата фондация (позната просто като „Фондацията“, доколкото съществуването на другата не бе известно почти на никого) започна като малко общество, загубено в пустотата на Външната периферия на Галактиката. Тя периодично се изправяше пред кризи, пораждани от променливите величини на човешките взаимоотношения и обществените и икономическите тенденции на времето. Бе свободна да се движи само по една определена линия и щом тръгнеше в тази посока, пред нея се разкриваше нов хоризонт за развитие. Всичко бе планирано от отдавна починалия Хари Селдън.

С превъзхождащата си наука Първата фондация взе връх над варваризираните планети, които я заобикаляха. Сблъска се с анархични предводители, отцепили се от умиращата Империя, и ги победи. Сблъска се и с остатъка от самата Империя, подчинена на последния й силен Император и последния му силен генерал, и го победи.

Изглеждаше, че Планът на Селдън се развива гладко и нищо не би могло да попречи на Втората империя да се възстанови в срок — при това с минимални временни опустошения.

Но психоисторията е статистическа наука. Винаги съществува известен шанс нещо да тръгне на зле и така и стана — нещо, което дори Хари Селдън не би могъл да предвиди. Един човек, наречен Мулето, се появи сякаш от нищото. Той имаше ментални сили в една Галактика, която не ги притежаваше. Можеше да моделира емоциите на хората и да променя умовете им така, че и най-яростните му противници ставаха негови предани служители. Армиите не можеха, не биха могли да се бият с него. Първата фондация падна и като че ли Планът на Селдън претърпя крах.

Оставаше тайнствената Втора фондация, която бе заварена неподготвена от внезапната поява на Мулето, но бавно подготвяше контраатака. Главната й защита се коренеше във факта, че местоположението й бе неизвестно. Мулето я търсеше, за да завоюва изцяло Галактиката. Преданите на онова, което бе останало от Първата фондация, я търсеха, за да получат помощ.

Нито единият, нито другите я намериха. Мулето бе спрян най-напред от действията на една жена, Байта Даръл, и това даде на Втората фондация достатъчно време да организира необходимото, за да го спре завинаги. Хората от Втората фондация постепенно се приготвяха да възстановят Плана на Селдън.

В известен смисъл обаче прикритието на Втората фондация бе разрушено. Първата фондация узна за съществуването на Втората, а Първата не желаеше бъдеще, в което да бъде надзиравана от менталиците. Първата фондация имаше превъзходство във физическа сила, докато Втората бе възпрепятствана не само от този факт, но и изправена пред двойна задача: трябваше не само да спре Първата фондация, но и да възвърне анонимността си.

Под ръководството на Прийм Палвър, най-великия „Първи говорител“, Втората фондация успя да направи това. Първата фондация бе оставена да мисли, че е спечелила, че е победила другата, и тя започна да добива все по-голяма и по-голяма власт над Галактиката, напълно в неведение, че Втората фондация все още съществува.

Сега са минали четиристотин деветдесет и осем години от създаването на Първата фондация. Тя е на върха на мощта си, но един мъж не приема очевидното…