Читателски коментари (за „Апокалипсис I “ от Уолтър Милър)

Много досадна книга. Въпреки престижните награди и суперлативи не можах да я изтрая.

всъщност съм я чел много пъти и я имам на хартия, но минах да кажа, че това е не просто една от най-гениалните научно-фантастични книги, а това е една от най-хубавите книги изобщо. Второто пришествие в края на книгата ми дойде в повече да си призная честно и ме свари неподготвен. Не знаех къде се намирам първият път като я затворих. „Пикник край пътя“ и „Сънуват ли андроидите…“ са най-близкото нещо в жанра, а изобщо в литературата може да е смело, но бих казал Достоевски.

а такива — прочели-непрочели като тръгнат да се обаждат… замисляли ли сте се, че разковничето може да е в последното изречение, в последната точка, в чувствата, които книгата ще остави като комбинация.

И аз не успях да я изтрая.

Книгата е добре стилно написана, но не мога да възприема идеята за църквата като пазител на знанието и мотор на прогреса, въпреки грешната саморазрушителна сила на човешкото себеутвърждение до степен на католици в космоса да са единствената надежда на човешката раса да оцелее във вселената. Никъде в човешката история църквата не е играла подобна роля, точно обратното. Нищо чудно, че опитвайки да напише продължение авторът се е самоубил.