Съдържание
-
Ако е вярна мъдростта старинна…
5
- Signor, se vero e alcun proverbio antico
-
Ако е вярна мъдростта старинна… 5
-
Ако и погледа не изповяда…
5
- Se nel volto per gli occhi il cor si vede
-
Ако и погледа не изповяда… 5
-
Тоз, който част по част света създаде…
4
- Colui che ’l tutto fe’, fece ogni parte
-
Тоз, който част по част света създаде… 4
-
Към тебе кой насила ме понася…
6
- Chi è quel che per forza a te mi mena
-
Към тебе кой насила ме понася… 6
-
Каква наслада се таи в цветята…
6
- Quanto si gode, lieta e ben contesta
-
Каква наслада се таи в цветята… 6
-
За удара на копие надменно…
0
- Del fiero colpo e di pungente strale
-
За удара на копие надменно… 0
-
Денят с Нощта говори и нарежда…
5
- El Dì e la Notte parlano e dicono
-
Денят с Нощта говори и нарежда… 5
-
Тъй както няма хубост по-искряща…
6
- Come cosa non fu giamma si bella
-
Тъй както няма хубост по-искряща… 6
-
Тъй славата над гробниците ляга…
6
- La fama tiene gli epitaffi a giacere
-
Тъй славата над гробниците ляга… 6
-
Гори, обвързва здраво, но е сладка…
5
- La m’arde e lega e tiemmi e parm’un zucchero
-
Гори, обвързва здраво, но е сладка… 5
-
Лицето ти, синьоре, откроява…
0
- Veggio nel tuo bel viso, signor mio
-
Лицето ти, синьоре, откроява… 0
-
Ако попадне някога дървото…
5
- Quand’avvien c’alcun legno non difenda
-
Ако попадне някога дървото… 5
-
От погледа на мойта радост зрака…
4
- Dagli occhi del mie ben si parte e vola
-
От погледа на мойта радост зрака… 4
-
От прелестта нетрайна и смирена…
0
- D’un oggetto leggiadro e pellegrino
-
От прелестта нетрайна и смирена… 0
-
Горейки, сам-самин оставам в мрака…
0
- Sol io ardendo all’ombra mi rimango
-
Горейки, сам-самин оставам в мрака… 0
-
Тъй както в пергамента и в перото…
0
- Sì come nella penna e nell’inchiostro
-
Тъй както в пергамента и в перото… 0
-
Живея в грях, погивайки, живея…
0
- Vivo al peccato, a me morendo vivo
-
Живея в грях, погивайки, живея… 0
-
И под меда любезността безкрайна…
0
- Nel dolce d’una immensa cortesia
-
И под меда любезността безкрайна… 0
-
И разумът от мен се възмущава…
6
- La ragion meco si lamenta e dole
-
И разумът от мен се възмущава… 6
-
Гнева, и низостта, и всяка сила…
0
- Ogn’ira, ogni miseria e ogni forza
-
Гнева, и низостта, и всяка сила… 0
-
Дорде към красотата изначална…
0
- Mentre c’alla beltà ch’i’ vidi in prima
-
Дорде към красотата изначална… 0
-
Невинаги вина стипчива крие…
0
- Non è sempre di colpa aspra e mortale
-
Невинаги вина стипчива крие… 0
-
О, дух призван, в ръцете ти чудесни…
0
- Spirto ben nato, in cu’ si specchia e vede
-
О, дух призван, в ръцете ти чудесни… 0
-
Кажи, любов, познават ли очите…
6
- Dimmi, di grazia, Amor, se gli occhi mei
-
Кажи, любов, познават ли очите… 6
-
Тъй както пламъкът расте в двубой…
0
- Come fiamma più cresce più contesa
-
Тъй както пламъкът расте в двубой… 0
-
А знам, че знаеш: идвам с упоение…
5,5
- Tu sa’ ch’i’ so, signor mie, che tu sai
-
А знам, че знаеш: идвам с упоение… 5,5
-
Ако до огъня горях на клада…
0
- Qual meraviglia è, se prossim’al foco
-
Ако до огъня горях на клада… 0
-
Тоз, който язди нощем в надпревара…
0
- Chi di notte cavalca, el dì conviene
-
Тоз, който язди нощем в надпревара… 0
-
Да бъде спомен за замаха горд…
0
- O che memoria d’alcun colpo sia
-
Да бъде спомен за замаха горд… 0
-
В смъртта си, ако не греша, живея…
0
- Vivo della mie morte e, se ben guardo
-
В смъртта си, ако не греша, живея… 0
-
Живея, ако огън ме изгаря…
0
- S’i’ vivo più di chi più m’arde e cuoce
-
Живея, ако огън ме изгаря… 0
-
О, трябваше, докато Феб изгаря…
4
- Ben mi dove’ con sì felice sorte
-
О, трябваше, докато Феб изгаря… 4
-
Повярвам ли на твойта вечно жива…
0
- S’i’ avessi creduto al primo sguardo
-
Повярвам ли на твойта вечно жива… 0
-
Затуй, че с твойта милост аз живея…
0
- Forse perché d’altrui pietà mi vegna
-
Затуй, че с твойта милост аз живея… 0
-
Отблизо и далеч достигам с двете…
0
- Ben posson gli occhi mie presso e lontano
-
Отблизо и далеч достигам с двете… 0
-
Ако жарта бе равна с красотата…
0
- Se ’l foco fusse alla bellezza equale
-
Ако жарта бе равна с красотата… 0
-
Не знам осанка с мисъл тъй висока…
0
- Non posso altra figura immaginarmi
-
Не знам осанка с мисъл тъй висока… 0
-
С очите ви аз виждам зрака нежен…
0
- Veggio co’ be’ vostr’occhi un dolce lume
-
С очите ви аз виждам зрака нежен… 0
-
Природата е мъдра — не приляга…
0
- Ben provvide natura, né conviene
-
Природата е мъдра — не приляга… 0
-
Звезда жестока, съдия жесток…
0
- Crudele stella, anzi crudele arbitrio
-
Звезда жестока, съдия жесток… 0
-
Грижовна с друг, към себе си жестока…
0
- D’altrui pietoso e sol di sé spietato
-
Грижовна с друг, към себе си жестока… 0
-
Отгоре слязъл с тленното си тяло…
0
- Dal ciel discese e col mortal suo, poi
-
Отгоре слязъл с тленното си тяло… 0
-
Даряваш радост, а сълзите пиеш…
0
- Se per gioir pur brami affanni e pianti
-
Даряваш радост, а сълзите пиеш… 0
-
Че трудно се незримото обича…
5,5
- Che mal si può amar ben chi non si vede
-
Че трудно се незримото обича… 5,5
-
В умиращия да съзра не мога…
0
- Non posso or non veder dentr’a chi muore
-
В умиращия да съзра не мога… 0
-
Живее в нас, а тук лежи под глина…
0
- In noi vive e qui giace la divina
-
Живее в нас, а тук лежи под глина… 0
-
Високата й нова хубост — горе…
0
- La nuova alta beltà che ’n ciel terrei
-
Високата й нова хубост — горе… 0
-
Като дърво сред огъня разискрен…
5
- Sì come secco legno in foco ardente
-
Като дърво сред огъня разискрен… 5
-
Върнете, о, потоци на очите…
0
- Rendete agli occhi mei, o fonte o fiume
-
Върнете, о, потоци на очите… 0
-
Затуй, че Феб не гърчи, не увива…
0
- Perché Febo non torce e non distende
-
Затуй, че Феб не гърчи, не увива… 0
-
О, нощ, о, време сладостно и черно…
6
- O notte, o dolce tempo, benché nero
-
О, нощ, о, време сладостно и черно… 6
-
Ако на младост слабата жарава…
4
- Se da’ prim’anni aperto un lento e poco
-
Ако на младост слабата жарава… 4
-
И вашето лице във нищетата…
0
- In tal misero stato, il vostro viso
-
И вашето лице във нищетата… 0
-
Не знам от друго копие ли иде…
0
- Ne so, se d’altro stral giammai s’avviene
-
Не знам от друго копие ли иде… 0
-
В очите ви аз не съзирах скрита…
0
- Non vider gli occhi miei cosa mortale
-
В очите ви аз не съзирах скрита… 0
-
Ковачът с жар желязото разстила…
0
- Sol pur col foco il fabbro il ferro stende
-
Ковачът с жар желязото разстила… 0
-
Тъй както с дялането се възправя…
6
- Sì come per levar, donna, si pone
-
Тъй както с дялането се възправя… 6
-
Таи се в камъка приятел верен…
6
- Sì amico al freddo sasso è ’l foco interno
-
Таи се в камъка приятел верен… 6
-
Ти, дух блажен, със стоплящо старание…
0
- Felice spirto, che con zelo ardente
-
Ти, дух блажен, със стоплящо старание… 0
-
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна…
0
- Com’esser, Donna, può quel c’alcun vede
-
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна… 0
-
За вярна мярка в моето призвание…
0
- Per fido esemplo alla mia vocazione
-
За вярна мярка в моето призвание… 0
-
Когато повелителят на всяка…
0
- Quand’el ministro de’ sospir mie tanti
-
Когато повелителят на всяка… 0
-
Със плът кълчищена, сърце от сяра…
0
- Al cor di zolfo, a la carne di stoppa
-
Със плът кълчищена, сърце от сяра… 0
-
Жестоко си, сърце, и си горчиво…
0
- Crudele, acerbo e dispietato core
-
Жестоко си, сърце, и си горчиво… 0
-
От сладък плач в смеха жесток и болен…
0
- Dal dolce pianto al doloroso riso
-
От сладък плач в смеха жесток и болен… 0
-
И милостта подобно скръб ще смаже…
6
- Non men gran grazia, donna, che gran doglia
-
И милостта подобно скръб ще смаже… 6
-
От мен не могат вече пи наслада…
0
- Esser non può già ma’ che gli occhi santi
-
От мен не могат вече пи наслада… 0
-
Понявга може буйното желание…
0
- Ben può talor col mie ’rdente desio
-
Понявга може буйното желание… 0
-
Съветва ме и моли всичко зримо…
0
- Ogni cosa ch’i’ veggio mi consiglia
-
Съветва ме и моли всичко зримо… 0
-
В покритите места и в кухините…
0
- Ogni van chiuso, ogni coperto loco
-
В покритите места и в кухините… 0
-
Върни деня, когато бе свободна…
0
- Tornami al tempo, allor che lenta e sciolta
-
Върни деня, когато бе свободна… 0
-
Тоз, който от небитие направи…
5
- Colui che fece, e non di cosa alcuna
-
Тоз, който от небитие направи… 5
-
Да те съзре във всичко иска взора…
0
- Deh fammiti vedere in ogni loco
-
Да те съзре във всичко иска взора… 0
-
О, вие, на които са угодни…
6
- Beati voi che su nel ciel godete
-
О, вие, на които са угодни… 6
-
В годините и в техните обрати…
0
- Negli anni molti e nelle molte pruove
-
В годините и в техните обрати… 0
-
През бурна шир и с лодка уязвима…
6
- Giunto è già ’l corso della vita mia
-
През бурна шир и с лодка уязвима… 6
-
Очите сторих вход за вероломна…
0
- I’ fe’ degli occhi porta al mie veneno
-
Очите сторих вход за вероломна… 0
-
Угодното за тебе ми даряваш…
0
- Tu mi da’ di quel c’ognor t’avanza
-
Угодното за тебе ми даряваш… 0
-
От върховете с рухналия замък…
0
- Dagli alti monti e d’una gran ruina
-
От върховете с рухналия замък… 0
-
Брътвежите на този свят ми взеха…
0
- Le favole del mondo m’hanno tolto
-
Брътвежите на този свят ми взеха… 0
-
Мъжът в една жена — това е Бога…
6
- Un uomo in una donna, anzi uno dio
-
Мъжът в една жена — това е Бога… 6
-
Без теб ли съм, гадина по-презряна…
0
- Non è più bassa o vil cosa terrena
-
Без теб ли съм, гадина по-презряна… 0
-
Какво ще стане тя подир години…
6
- Che fie doppo molt’anni di costei
-
Какво ще стане тя подир години… 6
-
О, вий, на този свят отдали вече…
4
- Io dico a voi c’al mondo avete dato
-
О, вий, на този свят отдали вече… 4
-
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна…
0
- Di te con teco, Amor, molt’anni sono
-
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна… 0
-
От тялото досадно разтоварен…
0
- Scarco d’un’importuna e greve salma
-
От тялото досадно разтоварен… 0
-
С тегоба и с досада прекомерни…
0
- Con tanta servitù, con tanto tedio
-
С тегоба и с досада прекомерни… 0
-
О, Боже, младостта зелена ще ли…
5
- Non può, Signor mie car, la fresca e verde
-
О, Боже, младостта зелена ще ли… 5
-
Непожеланото желал бих, Боже…
0
- Vorrei voler, Signor, quel ch’io non voglio
-
Непожеланото желал бих, Боже… 0
-
От дни натегнал, с грехове преситен…
0
- Carico d’anni e di peccati pieno
-
От дни натегнал, с грехове преситен… 0
-
Молитвата ми щеше да е блага…
0
- Ben sarien dolce le preghiere mie
-
Молитвата ми щеше да е блага… 0
-
Безкрайните ми мисли все греховни…
6
- Gl’infiniti pensier mie d’error pieni
-
Безкрайните ми мисли все греховни… 6
-
От ден във ден, от младостта ми първа…
4
- Di giorno in giorno insin da’ mie prim’anni
-
От ден във ден, от младостта ми първа… 4
-
Боли от нея, ала пак е мила…
5
- Mentre m’attrista e duol, parte m’è caro
-
Боли от нея, ала пак е мила… 5
-
Ако на моя нрав, и див, и жален…
0
- Se lungo spazio del trist’uso e folle
-
Ако на моя нрав, и див, и жален… 0
-
Под бъбренето сладко на потока…
0
- Al dolce mormorar d’un fiumicello
-
Под бъбренето сладко на потока… 0
-
А знам добре — една вина тежи ми…
5
- Penso e ben so c’alcuna colpa preme
-
А знам добре — една вина тежи ми… 5
-
Смъртта си знам — не знам часа си сетен…
0
- Di morte certo, ma non già dell’ora
-
Смъртта си знам — не знам часа си сетен… 0
-
Не иначе, а тъй снеми изцяло…
0
- Non più per altro da me stesso togli
-
Не иначе, а тъй снеми изцяло… 0
-
За повече неща сърцето стене…
0
- Di più cose s’attristan gli occhi miei
-
За повече неща сърцето стене… 0
-
Понявга щението обещава…
0
- S’avvien che spesso il gran desir prometta
-
Понявга щението обещава… 0
-
Доволни бяха, но и в скръб смутени…
0
- Non fur men lieti che turbati e tristi
-
Доволни бяха, но и в скръб смутени… 0
-
Ценя гранита, спотаил забрава…
0
- Grato m’e’l sonno, e piu l’esser di sasso
-
Ценя гранита, спотаил забрава… 0
-
Художникът не е родил идея…
6
- Non ha l’ottimo artista alcun concetto
-
Художникът не е родил идея… 6
Послеслов
Преводачът на тези стихове мисли, че някои от формалните разрешения, които той трябваше да намери, се предлагат за първи път в българската стихотворна практика. Това е първата у нас цяла книга с класически ренесансови сонети и мадригали. Съобразявайки се с обстоятелството, че италианският език не познава мъжките рими, той си постави за цел и българската транскрипция на Микеланджеловите сонети да прозвучи без тях. Само на единични места този принцип бе нарушен, а в мадригалите и фрагментите съзнателно изоставен, за да се избегне еднообразие в звученето.
Друг проблем, с който преводачът трябваше да се справи, се свеждаше до вярното смислово разбиране и тълкуване на оригинала, чиято тъмнота се признава от всички изследователи. За тази цел, освен няколко известни коментара, които той използува, много ценна се оказа възможността за едномесечна работа в университета на Перуджа, която му позволи подробното езиково проучване на оригиналния текст, писан на флорентински диалект от преди четири века. Всичко това му дава основание да се надява, че не са много случаите на неправилно прочитане и интерпретиране.
Трябва да се изтъкне и друго. Поради относителната самостойност на метричните форми в различните езици звученето на класическия италиански сонет, според автора на този превод, трябва да се търси в рамките на петостъпния ямб, който е чувствително по-кратък от т.нар. „дванадесетсричен“ италиански стих, достигащ до петнадесет и повече срички. Това създаваше допълнителни трудности в желанието му да запази цялото образно и мисловно богатство на оригинала. Но въпреки всички условности на формата, които спази, предлаганият тук превод на не едно място според него покрива образната и смислова същност на оригинала. За съблюдаване на един научен критерий, всички по-съществени отклонения бяха посочени в бележките към текста, макар те никъде да не излизат от мирогледната схема, в която се движи мисълта на поета и на епохата му, нито от духа на поетиката му.
Според неговото убеждение най-важната езиково-художествена задача при превеждане на ренесансови поети се състои в това да се избегне чувството за завършен литературен език със застинали езикови похвати. Особеното очарование на примитива, което четенето на Данте и неговите следовници доставя, се дължи на езика: неговата свежест и жизненост ни доставят чувството, че присъствуваме на самото му сътворяване — до такава степен всяка форма звучи като открита пред нас. Затова преводачът на тези поети трябва да има преди всичко богата лична езикова инвенция. Чувството за съпротива на езиковата материя, с която поетът се бори тъй, както с мраморния отломък, е особено важно при Микеланджело, защото на него (както вече изтъкнахме) се гради особеното въздействие на поезията му. Върху това разбиране бе търсено и звученето на този превод, който се стремеше да избегне една основна опасност — гладкото и лесно течение на стиха. От друга страна, преводачът целеше да загатне и онова чувство за езиково-художествена отдалеченост, която четенето на оригинала буди, и вярва, че този му стремеж оправдава леката архаизация на речта, която може би, би подразнила някого.
Целият възел от човешки проблеми, които тази поезия съдържа и които пишещият тези редове се опита да изясни в началото, го кара да допусне, че беглият поглед към досега издадените от него стихове и преводи би изяснил единните подбуди на интереса му към поети от различни епохи, включително и към Буонароти. Поради всичко това той ще бъде особено доволен, ако настоящата книга бъде разбрана и като един „опит“ върху поезията на Микеланджело.
Информация
Издание:
Микеланджело Буонароти. Лирика
Редактор: Светозар Златаров
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова
Технически редактор: Тома Станкулов
Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви
ИК „Народна култура“, 1970
История
- — Добавяне