Микеланджело Буонароти
Кажи, любов, познават ли очите… ^[0]

[0] И този сонет, запазен върху един и същ лист с предишния, носи подобни стилни белези и е писан вероятно през 1529 г. В него ясно може да бъде разчетена неоплатоничната философска основа, върху която се гради естетиката на Микеланджело, особено що се отнася до терцините, които трябва да бъдат разбирани така: красотата, която ти виждаш, изхожда наистина от любимата, но нараства, изкачвайки се на по-високо място — сиреч от очите в душата, която е безсмъртна, тъй като едно безсмъртно нещо се стреми към подобно на себе си. (Тук преводът е неточен, макар да не накърнява неоплатоничната система на мислене.) И именно тази красота, която става божествена, а нематериалната, виждат очите ти; сиреч божествената хубост побеждава чувствената. — Б.пр. ↑